Петък, 21 Септември 2018, 21:07
Frognews
42| 11127 |22.04.2015

Румяна Ченалова: Прокурори ми казаха, че се срамуват, че са прокурори

.
Румяна Ченалова
Имам близки магистрати и от тях чувам, че са уплашени, да не би всяка тяхна неволна грешка, да бъде изтълкувана като престъпление. На практика се внушава страх. Това каза пред Фрог нюз съдия Румяна Ченалова . Тя категорично отрече слуховете да е правела каквито и да е планове за бягство от страната и доказа, че през цялото време е поддържала връзка с разследващите органи. На никого не пожелавам да е в моето положение, защото всеки съдия, който е изпълнявал служебните си задължения, в един момент може да се окаже, че извършва престъпления. Вижте какво още сподели тя:

 - Г-жо Ченалова, бихте ли уточнили колко разследвания има срещу вас?

 

- На мен ми е известно едно разследване, по което ми е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 282 ал. 2 и за престъпление по чл. 311 от НК. Едното е за престъпление по служба и така, както е формулирано от прокуратурата, то е за това, че съм дала възможност на едната страна в гражданско производство да представи доказателство, с което съм позволила да се облагодетелства.

 

- Как простичко бихте отговорили на това обвинение?

 

- Ще кажа само, че  е задължение на съдията да приеме доказателствата, представени от съответната страна в производството. Всяка от страните има своята теза и тя трябва да се подкрепи с доказателства. Да приемеш доказателства означава съдията да си свърши работата. Според обвинението съм дала възможност на страна в производството да представи писмени доказателства, които в действителност са били приложени към исковата молба, а не на въпросното съдебно заседание.

 

- С какво е свързано второто ви обвинение?

 

- То е, че съм съставила документи с невярно съдържание и това е протокол от съдебно заседание, като съм вписала в него неверни факти.

 

- Така ли е наистина?

 

- Всъщност става дума за една процедура по чл. 151 от ГПК, според която, когато не се впишат в съдебния протокол отделни изявления или се впишат не така, както са направени, всяка от страните може да поиска да проведе производство по поправка на протокол. Това става в отделно съдебно заседание, като в случая то е станало на 22 април 2014 г., веднага след редовното заседание по делото. Реално става дума за регламентирана по закон процедура.

 

- Щом твърдите, че сте спазили закона, как тогава си обяснявате появата на тези обвинения срещу вас?

 

- Мисля си, че някой много иска аз да бъда обвинена в нещо.

 

- Кой според вас има интерес от съдия, да се превърнете в клиент на прокуратурата?

 

- И аз си задавам тези въпроси, защото масираната атака срещу мен започна много по-отдавна, още с образуваните дисциплинарни производства. Бях отстранена за това, че два протокола по делото „Октопод” не са приложени своевременно по делото.

 

- Защо се е случило това?

 

- Протоколите се изготвят от съдебния секретар, той ги представя на съдията за проверка, след което се подписват и се прилагат по делото. Единият от протоколите е от края на месец ноември. Във връзка с изявлението на френския посланик, аз излязох в отпуск до началото на януари. И в един от тези дни, когато бях в отпуск, се върнах в съда, това беше 29 декември, извиках секретаря и разпоредих тези протоколи да бъдат приложени по делото. Това по никакъв начин не осуети провеждането на следващи съдебни заседания. Не е попречило на която и да е от страните да реализира правата си. Дори няма молба от страна, да получи препис от протокол. Другото твърдяно нарушение е, че не съм се произнесла по наказателно-частно дело, което е по молба да се отмени обезпечителна мярка по делото „Сапард”. Знаете, че делото „Сапард” се намира в САС. За тези две нарушения ми беше поискано наказание „дисциплинарно уволнение”, което е формално условие, за да бъда отстранена. Досъдебното производство е образувано на 27 февруари. Свидетелите са разпитвани след тази дата.

 

- А до тогава какво е станало?

 

- До тази дата би следвало да е извършена предварителна проверка. От материалите, с които се запознах, разбрах, че има само  обяснения на лицето, което впоследствие е разпитано като свидетел и други  двама свидетели. Активно след 27-и февруари, започва разпит на този свидетел, който говори за взет подкуп. Забележете, обаче, че не се извършва проверка по твърденията за взет подкуп. Дори не са разпитани лицата, които са посочени като участници в корупционната схема.  Реално в рамките на два дни прокуратурата може да разпита всички свидетели, да изиска справки, да се разкрие банкова тайна и т. н. , което обаче не е  извършено за период почти от два месеца.

 

- В работата си като съдия виждали ли сте подобни дела, в които да речем, като доказателство има само показания на свидетел?

 

- Виждала съм доста нарушения  в работата на органите на досъдебното производство - неритмичност, събиране на доказателства едностранно, пропуски, непълнота на разследването, което не са само мои наблюдения и констатации . Доказателство за това са многобройните оправдателни присъди, върнатите от съда дела на досъдебното производство.

 

- Журналистката Маргарита Михнева разкри по телевизията, че сте се готвели да бягате зад граница. Вярно ли е това?

 

- Първо аз никога не съм искала да избягам от България. Учудвам се на демонстрираните от г-жа Михнева тесни връзки със служителите на ДАНС и прокуратурата, защото тя цитира факти от делото. Говори за лица, които са разпитвани по делото, за действия на ДАНС, които са обективирани в справки. Според нейните данни е трябвало да избягам от България през Македония, където ме чака кола. Вероятно след това да летя за Франкфурт и оттам за Бразилия. Във времето, в което аз съм издирвана и съм осъществявала тази конспирация, аз се явих на 31.03., на 8. 04. и на 14.04. пред ДАНС, за да заявя готовността си да участвам в процесуално-следствените действия. Депозирала съм  молби, представила съм и доказателства,т.е  била съм в постоянна връзка с органа на разследване.Твърде  шизофренно изглежда поведението ми според направеното описание - от една страна да се явявам в ДАНС във връзка с призоваването ми, а от друга да организирам бягство от страната.  Това с бягството ми, ако не беше много тъжно, щеше да е много смешно.

 

- Какво вярно тогава каза журналистката за вас?

 

- Г-жа Михнева не каза нищо вярно. От фактите, които изнесе, само името ми беше вярно, както и че срещу мен има досъдебно производство. Десет пъти се повтори, че съм се признала за виновна. Та аз дори не съм давала обяснения, как тогава съм се признала за виновна?! Много жалко, но тя демонстрира много слаба юридическа подготовка. За какъв обвинителен акт говорим, когато сме в производство по мярка. Досъдебното производство не е приключило, за да има обвинителен акт. За какво признанание говори Михнева, след като има само един протокол, от който е видно, че не давам никакви обяснения. Освен, че изложи абсолютни неистини, тя на няколко пъти подчерта изключително добрата работа на ДАНС и прокуратурата. Не знам как прави тази преценка и тези изводи, при положение, че демонстрира юридическа неграмотност.

 

- Как тогава си обяснявате появата й на екрана с тези „разкрития”?

 

- Или е пратена и всички тези изявления са поръчкови, или  преповтаря поднесена и информация , без грам съмнение и какъвто и да е логически анализ .  Думите й звучаха като опорни точки. Михнева стигна дори до там, че обвърза цената на тока с търговското дело, въпреки че двете нямат нищо общо. Склонна съм да мисля, че журналистката беше изпратена в телевизията, за да огласи факти, които са неверни, за да формира негативно обществено мнение.

 

- Каза, че данните й са оперативни. Какво ще рече това?

 

- Това означава, че те са от информатор. В действителност оперативните данни може да са слух, фантазия, дори  плод на злоупотреба, което е особено опасно, защото може да се приложи спрямо всеки.Срещу тази оперативна информация  обаче са моите конкретни и доказани действия, от които не може да се направи извод  дори за намерение да избягам и възпрепятствувам по този начин разследването.  От 25 март, когато ми беше връчена призовката, до 7 април, когато съм била обявена за общодържавно издирване, са минали малко над 10 дни. Такава активност не съм виждала да е проявявана по отношение на друг обвиняем. За това е спорно да се каже, дали Маргарита Михнева употреби службите или те я употребиха. Притеснително е, че  тя коментира факти по дело, без да има процесуалната възможност да е запозната с материалите от разследването.

 

- Защо?

 

- Задавам си въпрос на какво основание тя получава достъп по това дело. В НПК има правило, според което се забранява да се разгласява следствена тайна. Това може да се случи само с разрешение с наблюдаващия прокурор. Така се гарантират правата на лицето, което утре може да бъде признато за невиновно. Престъпление е нарушаването на тази следствена тайна и тук стои въпросът: Кой предостави информация по това дело на Михнева и кой разреши да го огласи в медиите по този начин?  Прави особено впечатление, че специализираното звено „Антикорупция”, следваше да работи в условия на сравнителна секретност и информация по такива дела можеше да бъде давана на медиите само след едновременното писмено съгласие на министъра на вътрешните работи, директора на ДАНС и главния прокурор. Какво направи прокуратурата - огласи данните. Тя качи на сайта си информацията за общодържавното издирване, включително текста на обвиненията, които са ми повдигнати. Не може да не си задам въпроса: Защо беше нарушено това правило? Или целта беше да се демонстрира работа близка до тази на звеното срещу корупция в Румъния или да задоволим глада на обществото за справедливост или за зрелище.

 

- Това значи ли, че у нас правилата и законите не важат за всеки?

 

- Може би значи. На никого не пожелавам да е в моето положение, защото всеки съдия, който е изпълнявал служебните си задължения, в един момент може да се окаже, че извършва престъпления. Бях изумена от представената от прокуратурата справка, която целеше да докаже в съда, колко съм обществено опасна и която съдържаше данни за извършени от мен престъпления по чл. 282, ал. 5 и чл. 288. Става дума за престъпление по служба и престъпление против правосъдието. Престъплението по служба е много стряскащо.

 

- Какво имате предвид?

 

- Имам предвид това, че то може да бъде извършено от длъжностно лице, на което е възложено да контролира производство, преработване, съхранение, внос, износ, търговия и отчетност на наркотични вещества и прекурсори.

 

- Да не искате да кажете, че сте нагазили и в наркобизнеса?

 

- Не, едва ли прокуратурата иска да каже това. Това престъпление може да се извърши от длъжностно лице, което има такива права и задължения. Длъжностната характеристика му вменява това. По моя преценка това могат да бъдат фармацевти, ръководители на предприятия, които се занимават с производство  такива вещества, търговци, които имат съответния лиценз да транзитират подобно нещо. Но не и съдия. Самото престъпление няма как да бъде извършено от съдия.

 

 

- Как тогава ви свързват с тази алинея 5, в която се говори за наркотици?

 

- Единият вариант е да има грешка. Ако не е, смятам, че по този начин се създава формална възможност да се активира Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. По силата на съдебната практика и изрично тълкувателно Решение №7 от 2013 г., имуществото следва да е придобито именно в резултат на тази престъпна дейност, която няма как да е контрол върху производство на наркотични вещества.

 

- Уличават ви и в още нещо. За какво става дума?

 

- Второто престъпление е против правосъдието. По мои предположения, това касае действията ми по делото „Соло”. Искам само да кажа, че по силата на чл. 309 от НПК, когато съдия чете оправдателна присъда той е длъжен  да измени мярката за неотклонение и да се определи най-леката мярка „подписка” или да не определи такава. В случая съм изпълнила своето задължение.

 

- Въпреки това упреците валят към вас за това, че сте оправдали двойния убиец от „Соло” Илиян Тодоров, който избяга.

 

- Тук е мястото да посоча, че когато въззивната инстанция постанови осъдителна присъда, тя се позова не само на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, но най-вече и на нови доказателства. Това беше една нова медицинска експертиза, в противоречие с тази, която ние изслушахме. Според новата експертиза, раните върху телата на пострадалите, са нанесени само с един нож. Пред първа инстанция експертизата казваше, че те са нанесени с два ножа. И в мотивите изрично посочихме, че в тези случаи няма кака да се оредели коя рана точно е нанесъл подсъдимият. Т. е новите доказателства пред въззивната инстанция са дали основание да се постанови осъдителна присъда. И тук Въззивната инстанция, без да правя упрек към колегите, е имала възможност да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража”, домашен арест или парична гаранция. Този въпрос не се поставя. Логично е да попитам, защо, след като първоинстанционният съд си изпълни задължението, следва да отговаря пред закона. Усилията ни по това дело бяха огромни. Знаете ли колко вещи лица отказаха да извършат експертизи?

 

- Слушайки ви си мисля, че не сте единственият човек в държавата, попаднал в тази ситуация-обвинения, медиен шум, очерняне...

 

- Безусловно е така. За съжаление сега разбирам колко е трудно да полагаш усилия, да доказваш своята правота, да доказваш, че не си извършил това, за което те обвиняват. Разбирам колко е трудно да запазиш името си, да се бориш с хора, които би следвало най-добре да познават и да прилагат закона. Които би следвало да са обективни, професионалисти и също така би следвало да не допускат такива груби грешки в квалификацията на едно деяние. Лично съм имала дело, в което отново поради пропуски на органите по досъдебното производство, не беше назначена елементарна експертиза да се види, дали следите от една книга са на обвинения. На съд беше дадено лице, което нямаше нищо общо с деянието, но заради усилията ни, действителния извършител беше открит. Жалкото е, че има много хора, които нямат възможност като мен да кажат тези неща и остават с огромна горчилка в душите си. Обществото има нужда от справедливост, но тя не може да бъде имагинерна. Тя има своите обективни дадености. Не трябва да има мачкане на личността, изкривяване на фактите, едностранчиво и тенденциозно посочване на доказателствата по дадено дело. Опасявам се, че в момента, в желанието си да се докажем пред Европа и да се приближим до румънския модел, се цели на всяка цена да бъдат осъдени политици и магистрати. Това е много опасно.

 

- Какво мислят колегите ви за всичко това?

 

- Имам близки магистрати и от тях чувам, че са уплашени да не би всяка тяхна неволна грешка, да бъде изтълкувана като престъпление. На практика се внушава страх. Не може да се  оправдае реформата по начина, по който тя се извършва. Реформата трябва да започне изначално с мястото на прокуратурата във или извън съдебната власт. В над 10 държави в Европа, в съдебната власт е само съдът. След като прокуратурата е страна в процеса, тя не може да бъде равнопоставена  на съда. Дори да има властнически правомощия, дори да работи за обществения интерес, не може да се презумира, че тя е безгрешна и че е добросъвестна. Като всяка страна в процеса, тя следва да докаже своята теза по предвиденият в закона ред.  След като прокуратурата е страна в производството, трябва ли мястото й да бъде в съдебната система? А може би, когато застане на мястото си, така, както и другата страна в производството, тогава действително ще изпълнява задълженията си не със самочувствието на част от съдебната система, а с отговорността на страна в едно производство, която ще понесе санкции, ако не докаже твърденията си. Не може две равнопоставени магистратски структури да бъдат в позицията на страна и арбитър в едно производство.

 

- Вярвате ли, че истината ще излезе наяве?

 

- Загубих вяра в това, че досъдебното производство и прокуратурата могат да бъдат обективни. Позицията на съда обаче ми дава известна вяра в справедливостта. Но защо трябва да се чака акт на съда, защо трябва да се отиде на съд и да се мине през ареста и чак след това да се чака справедливост?! Трябва да се помисли за отговорността на тези, които позволяват подобно унижение и мачкане на хора.

 

- Чували ли сте, че съдебната система и прокуратурата се управляват от КОЙ?

 

- Да, чувала съм го, говори се, чела съм го много пъти. Дали това е така - не мога да знам, но със сигурност мога да кажа, че прокуратурата не е това, което трябва да бъде. И  за съжаление, действията й започват да внушават страх, а не респект.

 

- Търсите ли вина в себе си, за това, което ви се случва?

 

- Не искам да се отъждествявам с образа на жертва и ли пък на светица. Допускала съм много грешки в живота и в работата си, но съм твърде малка брънка от съдебната система. Все пак съм редови съдия.

 

- Как реагираха колегите ви, след като разбраха, че сте арестувана?

 

- Обаждат ми се, чета във форумите различни позиции, не мога да се сърдя на никого, че не застава открито да заяви своето отношение. Хората са стъписани и уплашени. Но макар и в анонимна форма, те изразяват своето отношение относно начина, по който бях арестувана, прецизността на обвинението. Всичко това беше казано в акта на съдията, който се произнесе по искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.  За първи път видях този съдия, дори не го познавам, но съм впечатлена от дълбочината на анализа на фактите по делото и съотнасянето им към законовите предпоставки, позволяващи определяне на мярката за неотклонение "задържане под стража".  Срещнах прокурори, които ми казаха: „Срам ни е, че сме прокурори!”, заради това, което се случи . Безкрайно съм задължена за подкрепата на близките ми хора, за силите, които ми дават, за това, че ми вярват.

 

- Пак да ви върна към твърденията на Маргарита Михнева, която смело каза, че брат ви има сметка в Бразилия. За да я изпреварим със следващата й медийна проява, кажете в коя страна вие и семейството ви държите парите си?

 

- Имам една единствена сметка, по която  се превежда заплатата ми. Брат ми, доколкото знам, няма сметки в чужбина и е предприел мерки да докаже тези обстоятелства. Надавам се органите на досъдебното производство да установят къде са тези наши сметки и с колко средства в тях разполагаме. Четох някъде, че дори имам седем звезден хотел в Австралия. Единственият такъв в света, всъщност е в Дубай. Срамно е чрез т.н. " оперативна информация", която в случая е откровена клевета, да се доказват предпоставките на закона , без да се държи сметка, че реално се хвърля кал върху името на много хора. Това ли е начина, по който доказваме престъпления в 21 век?!

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Кръстьо Петков: Атакуват Румяна Желева от завист и злоба 81| 17613 |05.12.2009 . Божидар Джамбазов: Прокурорите знаят, че ще ги оценяват публично 1| 6147 |17.08.2009 . Румяна Угърчинска: Българската следа в атентата срещу Йоан Павел ІІ е дело на ЦРУ 35| 14363 |12.03.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах