Реклама / Ads
Frognews
21| 12277 |04.03.2010

Н. Слатински: Първанов е част от миналия ден на България

.
Николай Слатински
В нормална държава властта и олигарсите не могат да седят на една маса или да се возят в един самолет. Подкрепям битката на МВР срещу Октопода. Убийството на Ахмед Емин има връзка с държавните интереси, казва експертът по национална сигурност

Доц. Николай Слатински е експерт по национална и международна сигурност. Преподава в Университета за национално и световно стопанство - София, Югозападния университет – Благоевград, Славянския университет, Нов български университет, Варненския свободен университет.
Бил е народен представител от СДС в 7-то Велико и 36-то народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност в парламента, секретар по националната сигурност в екипа на президента Георги Първанов през първия му мандат.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Слатински, президентът Георги Първанов изпадна в ситуацията на ‘гузен не гонен бяга’, поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Защо едно телевизионно шоу успя да го извади от равновесие?


- Георги Първанов е нанасял какви ли не обиди на свои противници (да вземем само как назова Костов - „кръстник на мафията”) и е понасял какви ли не, чудовищно несправедливи обиди от политическите си опоненти. Така че с неговата изключителна издръжливост, търпеливост и умение да носи на удари едва ли може да се говори за внезапно пламнала засегнатост, от която да е останал без сън и покой.

По-скоро, с пословичната си интуиция и нюх на ловец, който усеща обречеността на жертвата, Първанов предвкусва близостта на победата, а именно – че Симеон Дянков е неудържим като министър и е готов да му поиска оставката с убеждението, че това е изстрел в десетката от далекобойна винтовка, с перфектен оптически мерник.

В края на краищата Симеон Дянков отдавна е заслужил освобождаването си от правителството и се е превърнал в загубила ориентация ракета с бойна глава, натъпкана с коктейл „Молотов”.

- Преди седмица държавният глава привлече вниманието на обществото с настояването да бъдат отворени икономическите досиета на прехода. Съществуват ли такива досиета, какво може да изскочи от тях?


- Вероятно, въпреки постоянните през тези 20 години партийно мотивирани прочиствания и користно мотивирани присвоявания на документи и анализи. Все още някъде из информационните масиви на полицейските и разузнавателните служби има остатъци от истината за това как се наливаха основите на новия ни политически и бизнес елит, как печелеха първите си милиони тези, които сега реално притежават и управляват страната, как колосални обеми национално богатство преминаха в частни ръце.

Но аз не вярвам нито на искреността на президента, повдигайки този въпрос, нито на волята на управляващите да бъде направено каквото и да било в тази посока.

Всеки политик от върховете на държавата, който би предприел дори минималната практическа стъпка за излизане наяве на подобна информация, рискува да извади на светло най-напред собствените си спонсори, тези, с които той прекарва свободното си време, с които прави изборните си кампании, с които планира своето бъдеще, на които доверява образованието на децата си. Абсурд! Ние можем да сме непоправими оптимисти, но не сме наивници и идиоти, за да допускаме дори мисълта, че ще се намери и грам политическа воля за нещо подобно.

- Твърди се, че над 80% от собствениците на раздържавените предприятия и новият едър бизнес са агенти на бившите тайни служби, членове на БКП-БСП, или деца на активни борци против капитализма. Има ли припокриване на икономическите с политическите и агентурните досиета?


- Аз изпитвам респект от числата като доктор по математика още преди 1989 година. Мисля не буквално, а вероятностно, оценъчно. Това малко на шега. Не, нямам адекватна информация по тази тема, защото като секретар на президента бях поставен в условия, при които абсолютно цялата информация по чувствителни и деликатни въпроси отиваше директно и пряко при него, и той решаваше с кого от секретарите си да я сподели. Аз не бях сред неговите избраници (може би защото малцина в неговата администрация бяха като мен – без досие от ДС). Не мога да конкретизирам точен процент, но е факт, че огромна част от днешния легализиран (излязъл на светло) или криминализиран (скатаващ се на тъмно) бизнес елит е бил свързан – кадрово, агентурно, доноснически и „мокро” – с ДС и значимата и значеща партийна номенклатура, в центъра и по места.В това не може да има никакво съмнение!

Без да създаваме повече митология за ДС, отколкото вече съществува, отговорно, информирано и аргументирано мога да кажа, че почовъркаш ли спеклата се коричка, раздълбаеш ли уж монолитната опаковка, проникнеш ли зад димната завеса на огромния брой големи богатства и големи престъпления в България, ще видиш безпощадно ясно следата на ДС или на висшите прослойки на БКП. Това е истинският октопод, който отдавна е изпрал биографиите и парите си, сложил е super-cool костюми, а якичките и ръкавичките му са бели. Той държи в сейфовете си парите на държавата и общините, а вечер си ляга заедно с властта и произвежда свои наследници и следовници.

- Защо държавният глава избра сега да се занимава с тази тема, едва ли резултатът ще обслужва интересите на кръга бизнесмени около него и левицата?


- За жалост президентът Първанов е вече част от миналия ден на България. България, криво-ляво, но гледа напред, гледа към Европа. Тя няма време да се оглежда назад. Така че той и да й подвиква, дори да се опитва да се прави на актуален, интересен, принципен, няма да я накара да му обърне внимание.
В този смисъл единственото, което президентът може да направи по темата е да се събере със своите спонсори и колеги по ловни подвизи и да им предложи съвсем откровено и напоително да му разкажат още веднъж собствената си версия за личното си замогване.

Когато много скоро един президент влиза в последната си, десета година като държавен глава, каквото и да каже, преди да го каже трябва да отговори на въпроса – а защо не го направи през предните 9 години?

- Действията на първия мъж в държавата не са ли опит за прехвърляне на отговорността за прехода върху правителството на ОДС и Иван Костов, именно тогава стана голямото раздържавяване?

- Ох, труден въпрос. Каквото и да кажа за Иван Костов, няма да угодя на червените и сините кинжали. Червените ще подскочат, ако кажа, че Костов бе единственият висш политик с хватка, яка хватка на управленец, с мислене на мениджър на държавата. А сините ще ги надскочат, ако кажа, че днешната безумна и нагла корупция е с корени по времето на Костов. До тогава близостта до властта означаваше пари, много пари. От тогава самата власт започна да означава много пари, изключително много пари.

Георги Първанов има предимство пред и комплекс спрямо Иван Костов. Предимството му е, че това, което Костов правеше – се виждаше – и доброто, и многото зло. Докато Първанов, като един от двамата (с Ахмед Доган) изключително потайни, скрити, задкулисни играчи, каквото и да направи, не се вижда или се вижда само сянката от него. А комплексът му е, че за разлика от него, Костов при преследването на каузи е следвал твърди принципи в политиката, докато Първанов, се е присъединявал към вече победили каузи, дори те да са се разминавали на 180 градуса от дотогава изповядваните от него принципи.

- Имате ли обяснение защо Костов остави крупни дружества като „Нефтохим”, „Кремиковци”, фармацевтичната индустрия, БГА ”Балкан” и други да отидат в ръцете на хора, свързани с БСП и службите?


- Не, нямам обяснение. Както нямам обяснение и за много други пакости, които неговото правителство сътвори – на СДС и на България. Може би Костов се грижеше повече да създаде по необратим начин общество, в което властват пазара, конкуренцията, частната собственост, изтеглянето на държавата от ключови отговорности и сфери на дейност и контрол, преследването на материалния успех, личната отговорност на всеки за своето „дередже” (бедните, болните, нещастните – кучета ги яли значи). А по-малко се е вълнувал кои по партийна принадлежност (БСП) или национално гражданство (Русия) ще спечелят при прехода към такова общество.

- Как разчитате факта, че президентът мълчи за акциите на МВР по операцията „Октопод”, която се аплодира от западните дипломати у нас?


- Ами постепенно става така – от Стилът – това е Човекът, се преминава към Човекът – това е стилът.
Това точно е стилът на Първанов – да мълчи тогава, когато трябва да се казват нещата ясно и открито, когато обществото го боли или се вълнува. Да се подбират само теми, по които е мъдро, държавнически, отговорно или поне без рисково да се говори.

Аз виждах като една от своите задачи докато бях 5 години негов секретар – да му подготвям навременна позиция, подкрепена с максимално достъпната ми на мен информация, за всеки важен проблем на националната сигурност – за да не може президентът да каже – „не чух, не видях, не знаех, никой не ми даде съвет, становище, позиция”.



- Експерт сте по национална сигурност, одобрявате ли действията на министър Цветанов срещу мафията, атаките му срещу съдебната система, че не е ефективна и октоподът се е впил и в нея?

- Това не е правителството, което бих искал страната ни да има. Но напълно подкрепям мерките в борбата с престъпността, както на неформалния (де факто) министър на вътрешните работи Бойко Борисов, така и на формалния (де юре) вътрешен министър Цветан Цветанов. За първи път през тези 20 години има хора, на които им стиска да се удари организираната престъпност. В края на краищата не е съвсем лошо това, че премиерът – поради своето недалечно минало - знае как се удрят противници от подобен калибър.

МВР заслужава подкрепа и затова, че за първи път през тези 20 години ръководният му екип е само от знаещи и можещи хора. Те могат да не са върхът на знаенето и моженето, но са професионалисти. А по-рано в ръководните екипи постоянно имаше някакви случайни хора, някакви страхливци, или интересчии, или бездарни управленци.

А Цветан Цветанов заслужава моята лична подкрепа за това, че посочва с пръст раната на националната ни сигурност – съдебната система. Това е система, в която има много и порядъчни професионалисти, но като система тя не работи, има отказ от правосъдие и унизителни зависимости.

- Министър Дянков твърди, че българските олигарси са проблем за влизането ни в еврозоната, кои са тези хора, какво според вас е реалното им влияние върху държавата, има ли връзка президентът с този обръч?


- У нас думата олигарси трябва да се използва с кавички. За да се знае, че те само по апетити и безнаказаност са като олигарсите, но се отличават от тях по интелект, мащаби и креативност.

„Олигарси” у нас за мен са хората, които имат прекомерна власт в държавата; които действат задкулисно, дърпайки конците на политиците; които не могат да докажат произхода на стотиците си милиони; които паразитират върху държавните поръчки; които си подаряват ловуване и отдих с висши политици. Те са над правосъдието и законността, поръчват си закони, а политиците послушно изпълняват нарежданията им (за плоския данък например), които пречат на модернизацията, демократизацията и европеизацията на България. Превръщат политическия, икономическия и културния живота на страната в безкраен ориенталски танц с клатене на корема и задните части.
Вероятно тези „олигарси” са някъде между 20-30 човека – повечето знайни, някои – не съвсем. Обидното е, че част от тях са в ловните дружинки, кръговете по интереси, мачлетата на малки вратички, екскурзиите в чужбина на държавна и на частна сметка на мнозина от висшите ни политици.

Именно затова аз съветвах президента да спазва лична хигиена на своите контакти. Защото, когато президентът или премиерът се появи пред обществото – на сватба, парад или откриване на бизнес на някой от олигарсите, той слага държавното клеймо „проверено, чист” на челото на този олигарх.

В нито една нормална държава президент или премиер и олигарх не могат да седят на една маса, или да се возят в един самолет.

- Твърди се, че с бившия шеф на ДАНС Петко Сертов сте били съветници при президента Първанов по въпросите на националната сигурност. Как стана трансферът му в Министерски съвет, а после в ДАНС?


- Нямам спомен Петко Сертов да е бил сътрудник, съветник или секретар на Георги Първанов. Искам да кажа – легален. А не вярвам да е бил нелегален такъв. Дори се запознах с него вече като съветник на премиера Станишев.

Аз бях единият от двамата сред огромната президентска администрация на Георги Първанов, които бяхме с т.нар. син произход, от СДС. Така че всички пътища и механизми, присъщи на БСП не са ми познати. А както се вижда, сегашната администрация на президента така почервеня, че стана по-бесепарска едва ли не от адмистрацията на „Позитано”.

Петко Сертов за мен е добър и умен човек, който надскочи с километри нивото на собствената си смелост и компетентност, но се оказа зависим и употребен от тези, на които не намираше воля и смелост да откаже това, което те искаха от него. Жал ми е за него.

- Освен от Станишев, чрез Сертов, ДАНС била ли е контролирана и от президентската институция, имате ли съмнения, че е изпълнявала специфични поръчки и за „Дондуков”2?


- ДАНС беше създадена много след като аз не бях вече част от екипа на Първанов. Така че не знам нищо определено по този въпрос. Знам само, че Първанов разбираше властта не като открит, публичен и прозрачен коректив на управлението, а като трупане на скрити правомощия и разполагане на верни свои хора из другите власти и институции.
Той можеше да знае всичко в държавата (по закон), но знаеше само това, което искаше да знае или поне онова, за което искаше да се знае, че знае.

- Има ли загадки около смъртта на Ахмед Емин, очаквате ли, че мистериите ще бъдат разкрити, защо първоначалното разследване е претупано?


- Да, загадки има. По-скоро има много въпроси, на които има малко отговори. А когато въпросите са повече и то в пъти от отговорите, остава усещането, че съзнателно се прикрива истината.
За мен продължаването на разследването как Ахмед Емин се оказа самоубит ще докаже дали в България има независима съдебна система и дали все още Ахмед Доган е единственият човек в нашата държава, който е над законите и институциите в страната.

Ако Ахмед Доган е (все още) толкова умен, колкото верноподаническите медии и мекоколенните политици твърдят, той сам ще си даде сметка, че истината за това как загина Ахмед Емин е въпрос за неговото лично политическо бъдеще и проблем, който има пряка връзка с националната сигурност. Да, с националната сигурност. Дори с нея.

- Ще се включи ли според вас Първанов в нов политически проект, каква роля ще иска да играе в обществото след излизането от президентството?


- Моето убеждение е, че Първанов е вече част от вчерашния ден на България и затова аз не го виждам през моя хороскоп в утрешния ден на страната ни.

Смущава ме само, че той и в плановете си остава верен на своето задкулисно верую на непрозрачност и прикритост. Защото, ако имаш политически амбиции, ти трябва да участваш в политическия процес по неговите закони и в присъщата му на този процес откритост и публичност. Докато Георги Първанов намеква за някакви скрити лостове и загадъчни форми на влияние, които – в моите скромни разбирания – са чужди на демократичните принципи и стандарти и непосилни за неговия пропилян личен, политически и държавнически авторитет.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ал. Маринов: Първанов провали Станишев 31| 11959 |15.10.2009 . Отец Бараков: Ще съдим Първанов, Филчев и Симеон за акция "Расо" 17| 8780 |11.08.2009 . Георги Първанов: Диалогът с Русия не е награда или наказание, а необходимост, без алтернатива 12| 5152 |04.04.2009 . Проф. Светлин Русев: Ако Първанов пусне закона за обнародване, ще съжалявам за държавника 25| 6535 |08.03.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ