Славчо Велков: Видях се с президента на Палестина заради спасяването на българите в Малайзия

- Г-н Велков, преди дни Фрог нюз изнесе информация за това, че двама българи, осъдени на смърт в Малайзия за дрога, са били спасени със съдействието на Палестина. Знаете ли нещо повече за този случай?

-Знам много повече от това, което написахте. Спасяването на Иван Костов и Георги Бакалов е дело на тихата дипломация. Много често чрез нея се постигат по-големи успехи. И този случай го потвърждава.

- Все пак разкажете ни малко повече.

- За тези неща не бива да се говори. Ще ви споделя само, че нашите граждани буквално бяха свалени от бесилото и то благодарение на усилията на Палестина и на съвместните действия на палестинските и нашите специални служби, имам предвид външното разузнаване. Факт, който не се знае, е че на 10 май т. г. се видях с президента на Палестина Махмуд Аббас. Срещата ни не беше в Палестина, а на територията на друга държава, която ще запазя в тайна.

- За какво разговаряхте?

- Не случайно с президента се видяхме преди да се произнесе окончателно третата съдебна инстанция. На първа и втора инстанция, българите бяха осъдени на смърт. Президентът беше категоричен, че смъртната присъда ще бъде отменена и то не с доживотна, а с по-лека. И лично пред мен подчерта, че спецслужбите на България и Палестина имат изключително добро взаимодействие. Той даде ясно да се разбере, че се работи активно по спасяването на българите. Ако трябва да благодарим на някого, това е на Палестина, на техните специални служби и на българското външно разузнаване. Това се нарича партньорство на службите и то води до спасяване на човешки живот.

- Има ли конкретни хора, които бихте отличили в тази операция?

- Един човек има особени заслуги. Той е български възпитаник и в момента е на много високо ниво във властта в Палестина. Той е член на Изпълнителния комитет на Организация за освобождение на Палестина. В момента е с ранг на министър. Та той оказа изключително ценна помощ в координацията на тези служби. Не мога повече да кажа за неговата дейност.

- Поне името му ни кажете.

- Ахмед Маждалани. Но дори и да го откриете, повече от това няма да ви сподели. С това ще спра до тук.

- Преди няколко дни „Ислямската държава” пусна клип, в който бойци заплашиха Сърбия. Това може ли за застраши и нас?

- Заплахата на „Ислямска държава” се отнася за Сърбия, а не за България. Това, че страната се намира до нас, нищо не означава. Има и други държави, които са съседни и които биха могли също да станат мишени на терористите. По-важното е, че в случая става дума за конкретна заплаха и по конкретна страна. Всеки сигнал трябва да се приеме за сериозен. Всеки сигнал трябва да се провери, доколко е достоверен. Следва да се има предвид, че когато заплахата идва от организация като „Ислямска държава”, тя би трябвало да се приеме за много сериозна. В същото време е редно да се има предвид, че има отделни хора и не добре организирани групи, които си приписват съпричастност към терористичните организации. Убеден съм, че сръбските служби проверяват сигнала. Защото виждате какво се случва във Франция.

- В посланието бяха изброени и други страни от Балканите, но нас ни нямаше. Това случайно ли е и или нарочно?

- В тази война няма случайни неща. Щом ни пропускат, значи за „Ислямска държава" не сме цел. Най-малкото- те смятат, че на този етап не им вредим и не ги заплашваме с нищо.

- Преди време усилено се заговори, че българи се бият за терористичната организация. След това новината се отрече. Какво е положението в момента? Когато бойци минават през България, това значи ли, че има българи, които им оказват логистична подкрепа?

- Ако някой използва територията ни, за да отиде в друга държава, това не значи, че ние му помагаме. Новината, че българи се бият за „Ислямската държава” беше хвърлена в публичното пространство от един бивш министър, но до този момент на мен не ми е известно да има българи, които да воюват там. Има, обаче български граждани-сирийци например, които са придобили по някакъв повод българско гражданство. Има много такива. Това, обаче не значи, че българи се бият на страната на терористите.

- Не подкрепяме ли обаче терористите, като изнасяме оръжие за тях?

- Едно НПО, което работи с ЕК, преди по-малко от месец публикува информация, че в един изоставен град в Сирия са отрити български боеприпаси, 72 мм патрони, но това не означава, че България ги дава на „Ислямската държава”. Те може да са придобити по косвен начин, и най-вероятно така е станало. Покрай трагедията на полигона в Анево стана ясно че това оръжие, което се изнася от България , е предназначено за групировки, които воюват срещу „Ислямска държава”. На мен такива не са ми известни. Срещу Ислямската държава воюва най-вече сирийската армия. Враждува и с „Ал Нусра”, но те биват побеждавани. В подобни случаи „Ислямската държава” придобива това оръжие, за което говорим.

- Възможно ли е да се ограничат оръжейните сделки, след като пушкалата отиват в ръцете на терористи?

- Не, няма, защото оръжията не отиват директно за Сирия, а за региона. Все пак говорим за изключително доходоносен бизнес и никой няма интерес той да спре. Тези, които го правят, би трябвало да отчитат факта, че се касае за търговия със смърт и не се знае дали тези оръжия, които сега продават, един ден няма да се обърнат срещу самите тях.

Интервюто взе Катя Илиева