Неделя, 23 Септември 2018, 13:46
Frognews
2| 7603 |12.06.2008

Д.Солаков: При земетресение важен е рискът за хората, а не силата му

.
Земетръсните зони у нас са в Югозападна България, по Черноморието около Шабла, Пловдив, Чирпан, Горна Оряховица и София, която не е толкова сеизмична, а по-скоро рискова, твърди зам.-шефът на Геофизичния институт Д. Солаков.

Ст.н.с д-р Д. Солаков е заместник- директор на Геофизичния институт на Българската академия на науките (БАН).

 

- Г-н Солаков бихте ли разяснили малко повече за случилото се съвсем наскоро земетресение в Гърция?

-  В южната ни съседка често стават такива трусове. Това е един от най-сеизмичните райони в Европа. Най-силните земетресения се създават по контактите на две големи плочи, а точно там африканската и евроазиатската се разместват и събират. Тези земните пластове са слаби зони и се подлагат на напрежение, което трябва да бъде освободено, и чрез придвижването им енергията внезапно се освобождава. Това е причината и различни големи трусове да стават около Аляска, Чили или Африка. Разбира се, има и други процеси с по-бавно или плавно въздействието, които спомогат за това, но те не предизвикават трусове, които да оказват ефект върху хората и сградите.

- Има ли възможност те да достигнат и до България?

- Не, защото сме прекалено далеч от тази зона – на около 700-800 км. По принцип ние усещаме само тези трусове от Гърция, които са на север. Там често стават такива и това не бива да учудва никого. Има и други, които сме усещали от време на време, но досега те не са оказвали някакви сериозни въздействия върху територията на страната. Това, че се вдига шум от медиите, не означава, че земетресението е по-голямо. Защото например, ако стане едно такова на около 30-40 км на вътре в морето, тогава за него само ще се спомене, но няма да му се обърне такова внимание. Следователно едно бедствие, макар и да е по-силно, ако няма отражение върху хора и сгради, няма да бъде толкова отчетено. Ако китайското земетресение, например, беше станало някъде в океана и ако не придизвика цунами, за него изобщо нямаше да се говори или поне не в такъв мащаб.

- На кои места у нас са ставали такива природни бедствия?

- В началото на миналия век на територията на страната имаше доста сериозна сеизмична активност. Още през 1901 г. земетресение разтърсва района около Шабла. Следващото е през 1904 г., а през 1913 г. бедствието става в Горна Оряховица. Пловдив и Чирпан са сполетени малко по-късно - през 1928 г от две големи земетресения, когато живи свидетели почти не остават. Едното било 6,8 по скалата на Рихтер, а другото - 7. Вторичните явления като наводнения и пожари са били по-малко вероятни и те не са оказвали влияние за жертвите. След 4 дни обаче става друго, което взима около 150 жертви. То може би е повлияно от предходното и е накарало хората да излизат на улицата. Следващото е  през 1981 г., което било доста силно. Тогава за щастие нямало жертви, а само разрушения. През 1986 г. трусовете в Стражица взимат само 2 жервти, защото въпреки, че е било през месец декември, тогава времето е било прекрасно и е накарало хората да  излизат навън.

- А сега кои са най-сеизмичните зони у нас?

-  Югозападна България, Черноморието и по-точно около Шабла, Пловдив, Чирпан, Горна Оряховица, София, която макар и да не е толкова сеизмична е доста рискова. Заради струпването на многото сгради и хора на едно място, могат да станат редица  вторичните последствия. Това означава, че рискът за жертви е голям. Трябва да се прави разлика между него и опасността, защото едно зметресение може да е много силно, но ако районът, който засяга, не е населен, рискът от него е малък и обратното, когато е свързано с хората, със сгради или със съоръженията. Нашата работа е да отговаряме за оценка на опасността, а не за евентуалните рискове от него.  

solakov_1.jpg

- Какво трябва да направи обществото при евентуално бъдещо  земетресение?

- Първото и основно нещо е да сме подготвени. За едно такова бедствие се работи и говори преди да стане, а не след това - когато се оправят последствията. Разбира се, има и такива, за които няма да сме подготвени, но поне за тези, които се случават често – имам предвид в рамките на стотици години, могат да се вземат някакви мерки. Една такава може да е доброто осигуряване на строителството. Също различните видове съоръжения – мостове, язовирни стени, резервоари или химически заводи, защото те могат да доведат до много сериозни вторични последствия. Така например, сами може да се досетите какво би станало, ако един резервоар със силно отровни вещества на химическата промишленост, се разруши. Последствията могат да бъдат пагубни.

- А как трябва да се държим по време на трусовете и по какъв начин можем да се предпазим?

-  Първата реакция е да изчакаме те да минат, след което да изгасим всичко, което може да предизвика пожари, да си вземем документите, храна, фенери и да излезем на улицата. Трябва да се предотвратят реакциите при евентуално силно следващо събитие, а именно афтър шокове, които в повечето случаи са доста по-слаби от първите трусове. След което хората трябва да стоят и да чакат указанията на съответните органи. Най-важното, макар и малко банално нещо, е , те да не се ошашавят, защото паниката може да предизвика повече жертви, отколкото самите трусове. Историята и опита сами говорят за това. Например при земетресение в Туция е имало жертви не от самите тях и падналите сгради, а от паникьосани хора, които са скачали през прозорците. Ето защо е нужно да се запази адекватно поведение. Другото, което трябва да направим, ако е възможно, по най-бързия начин (в рамките на няколко секунди), е да излезем на открито. Това не означава обаче да застанем пред сградата, както стана през 1977 г. – тогава народът излезе пред тях и започна да си приказва.
Ако това е невъзможно, поне човек трябва да познава добре къщата си, за да знае къде са й силни места и да застане точно под тях. А не до прозореца, както някой биха направили! В никакъв случай не трябва да се бяга надолу по стълбите или да се качвате на асансьори. Трябва да останете в сградата. В блоковете по-безопасни са носещите стени, но в краен случай застанете под една маса, която може да се окаже по-благонадежна, отколкото да тичате навън. Като цяло обаче от особено значение е поведението на хората. Другото, за което трябва да помислим, е какво ще стане след като минат трусовете. Обикновено се приема, че след като една сграда се руши, всички под нея са мъртви, а това не така. След като мине природното бедствие, живота продължава. Затова при излизане от сградата освен докуметите си, човек може да вземе и застраховката си. Добре е той да се е погрижил предварително и за собствеността. Трябва да се поучим от историята. При едно голямо бедствие, е имало случаи, в които хора са се самоубивали - домовете им били разрушени, бизнесът им спрял, те останали без нищо и с това те вече не знаели за какво да живеят. Затова трябва да се мисли многостранно и за напред – все пак животът продължава и след събитието.

- Можете ли да прогнозирате за евентуални бъдещи земетресения у нас?

- Да се предсказва не винаги е от полза. Какво би станало, ако се каже по радиото, че след два часа ще има земетресение. Замислете се само. Хаос и жертви. А какво ще стане, ако то бъде слабо или изобщо не се случи? Затова прогнозите не са само научен въпрос. Те са най-вече управленски и не би трябвало да се решават само от учените. От друга страна няма научни основания, по които да се каже дали има опасност от земетресения. Никой в света все още не може да предскаже кога, къде точно и колко силно ще бъде то. По-отделно трите параметъра могат да се определят. Например, мястото и сила на труса, но времето от порядъка на месеци, дни или часосве остава неизвестно. Затова тенденцията е да се вземат всички параметри и да се определи кой набор от тях е в сила за съответния район. А задача е доста трудна, защото земетресенията стават рядко. На нивото, на което е световната наука, не може да се предвиди в смисъла, в който го разбира един обикновен човек. Дори и да са намерили начин за прогнозиране т.е някакъв модел, той няма да е валиден тук. Защото катаклизмите се случват на различни места и всички се държат по различен начин. При едните картина е една, а при другите съвсем различна. Защото не може да се реши и да се вземе само един параметър, по който да се определя и прогнозира. Няма да се получи нищо. Имало е един единствен случай в Китай през 1976 г., когато се предсказва до абсолютна точност кога и къде ще има природна стихия. Тогава хората взели необходимите мерки в резултат, на което жертви били малко. След една година обаче на същото място стават пак сериозни трусове, за които не се знаело, и загиват половин милион души.

- Как точно процедирате и следите за евентуални земетресения?

- В Сеизмологията основната дейност е мониторингът т.е наблюдението. Специални прибори следят за движението на земните пластове, а в сеизмичните станции се получват сигнали в реално време. Така данните се пращат по цялата мрежа благодарение, на което може да се определи къде точно би станало то. Ако станциите обаче са малко, има вероятност информацията да не се обособи правилно и така да се подведат хората. Колкото до сателитните сигнали, те могат само да потвърждат, но не и да бъдат основния източник за информация. Целият процес на разместване на плочите става на дълбоко в Земята и за него ние можем да съдим единствено по косвени признаци. Един от тях е крайният резултат - самото земетресение, което е с голям магнитуд. А иначе системата ни регистрира ежедневно по-малките, за които изобщо хората не разбират, защото те са много слаби и се отчитат само от нашите уреди.

solakov.jpg снимки Вяра Йовева

- У нас на дълбоко ли стават те?

- Не. В България се засягат 15-20 км и до максимум 40 км от земната кора. Затова те са и по-леки.

- Оказва ли влияние глобаното затопляне - покачването на океаните, пренаселването на планетата и още редица последствия от него, за появата на земетресение?

- Абсолютно не, защото процесите стават на дълбоко в Земята. Аналогично е като в пещерите - там темературите са съвсем други и каквото става навън, не се отразява на вътре. Твърдения, че промяната на климата ще доведе до апокалиптични катаклизми и ще повлияе на сеизимчността са абсолютно несериозни.

- Държавата спомага ли за усъвършенстване на апаратурата, с която работите?

- Да и благодарение на това, нашата техника е на изключително ниво. Министерството за бедствия и аварии преди 2 години модернизира цялата мрежа и сега тя е на много високо ниво. Смея да твърдя, че малко държави могат да се похвалят с такова нещо. И то не само с техниката, но и с организацията си – всички данни се събират при нас и в много кратки срокове можем да информираме съответните власти.

- Значи всичко ни е наред!

- Не, съвсем. Имаме огромна нужда от нови попълнения в научния колектив. И това е така, не защото младите хора нямат интерес, а защото не виждат доброто финасово обезпечение. Като сравня с доста по-бедните страни от нас, положението ни от към жизнено равнище на научен работник е доста трагично. При нас няма хора, а работа има за целия китайски народ. Дори и да дойдат млади кадри, те бързо се ориентират и излизат или навън, или се уреждат с частни фирми. С тях и с европейските организации има съвместни проекти - единственото нещо, с което заинтересувам младите учени.

- Какво точно дейност извършвате?

- Оценяваме сеизмичността на района. Защото за да построите една сграда, първо трябва да знаете какво да очаквате от съответното място. Това не е лесна задача, но все пак учените си знаят работата.

solakov_3.jpg

  Интервю на Йочка Димитрова

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Стратиева: Много е важно да запазим традиционните си туристически пазари 4| 4713 |10.06.2008 . Ивайло Гюров от "Пей с мен": Много коментари по мой адрес бяха негативни 13| 8028 |10.06.2008 . Ахмед Юсеин: Наказание за магистратите, провалили делото за Възродителния процес 14| 5345 |09.06.2008 . Проф. Неумивакин: Пийте вода, за да сте здрави! Няма неизлечими болести 52| 53889 |08.06.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах