Сряда, 19 Септември 2018, 04:40
Frognews
59| 21320 |14.04.2014

Социологът Ев. Славкова: Лошите политици се избират от негласуващите добри граждани

.
Евелина Славкова
Тогава едно добре организирано и структурирано малцинство, което гласува, се налага над разпиляното мнозинство Затова е важно всеки един човек да разбере, че гласуването е не само право, но и отговорност. Трябва да знаем, че отиването да гласуваш означава, че няма да се позволи на организираното малцинство да определя нещата. И после да сме сърдити. За пореден път. Така смята социологът Евелина Славкова от агенция „Прогноза”.

Интервю на Красен Бучков

Евелина Славкова е завършила социология в Софийския университет, а в момента следва «Политически мениджмънт», също в Алма Матер. Тя е един от създателите на Агенция за социални и статистически измервания «Прогноза».
 
-  Г-це Славкова, как ще коментирате подготовката и готовността на политическите партии за евроизборите. Ще има ли логика във вота на избирателите ?
 
- На първо четене това, което наблюдаваме на чисто партийно ниво, е стартиране на обиколките по  населените места от представители на политическите формации, стискане на ръце с гласоподавателите, плюене на опонентите, даване на обещания което е в реда на нещата в българския политически контекст. Ясно е ,че сме в предизборна обстановка. Доколко са готови политическите формации за тези избори обаче? И големите и  по-малките политически формации не създават усещането, че са готови за тези избори. Причини за това  много. Тези избори са съдържателно натоварени с много разкази- тест за правителството на Пламен Орешарски и връщане на ГЕРБ на власт са само една част от окраската на предстоящия вот.
Колкото разказвачи - толкова разкази. Залогът е голям. Социологическите изследвания показват, че има паритет при двете големи политически партии.При това е несериозно да се говори с категоричност, коя от двете политически формации ще надделее, коя ще мобилизира в своя подкрепа повече избиратели. Крайният резултат от тази битка ще видим на 25 май.
Малките политически формации имат проблем с това, че на евроизбори, връщайки се ретроспективно назад във времето при проведени 2 избора за евродепутати през 2007 и 2009 г., активността на гласоподавателите бе ниска. В социологическите изследвания се отчита  декларираност за гласуване, но реално на избори е видно, че процентът на хората, които застават с бюлетина пред урните, е различен. Не мисля, че ще има изненади и при тези избори. Лошото е, че се губи вярата в честността на изборите и се увеличава и апатията към този процес.
Как ще разпределят мандатите при сигурните политически партии, ГЕРБ, БСП и ДПС и колко ще останат за малките партии като моментни снимки на настроенията сред обществото ще следим  при последващите социологически сондажи.

- Ще има ли наказателен вот и въобще можем ли да говорим за такъв вот на евроизборите ?

- Наказателният вот е част от политическата игра, зависи какъв процент ще бъде акумулиран на тези избори и къде ще отиде. Както вече посочих разкази много и зависи какво ще мотивира хората. Помним ли, че преди близо една година ситуацията, която се разигра с бюлетините от Костинброд неминуемо оказа влияние върху избирателите.
 
- В едно ваше изказване твърдите, че лошите политици се избират от хора, които не отиват да гласуват. За евроизборите това май не важи, защото кандидатите се определят от самите партии?
 
- Това изказване не  е мое,  думи са на един американски редактор и театрален критик Джордж Нейтън. Той казва, че лошите политици се избират от добрите гражданите, които не отиват да гласуват и аз съм напълно съгласна с това. Иначе се получава ситуацията едно добре организирано малцинство да се налага над разпиляното мнозинство.Затова е важно осъзнаването на гласуването като акт, който не се разглежда само като право, но и като отговорност. Това може да обърне мача. Така няма да сме сърдити. За пореден път.

- Ще има ли изненади на евроизборите? Как виждате участието и резултатите на „България без цензура” и АБВ ?
 
- „България без цензура” и АБВ си приличат по едно нещо – това е, че са нови политически играчи в тази конфигурация и  ще се явяват за първи път на избори. Толкова с приликите.
Социологическите сондажи отчитат, че „България без цензура” успява на този етап да мобилизира електорална подкрепа. Разбира се, на 25 май ще видим реално как тази подкрепа е мултиплицирана в пуснати гласове за партията, но реално шансове има.
Тепърва започва и официалното откриване на предизборните кампании Вичко ще зависи от това, как и те ще разкажат своя разказ, как ще го опаковат и ще го поднесат на избирателите. Партията на г-н Бареков се опитва да мобилизира подкрепа и от ляво и от дясно. Така се и позиционира. Важно е, как в останалото време ще убедят хората, които се чувстват лъгани много пъти, как ще им върнат надеждата, че като нов политически играч  ще осъществят обещанията си към тях.
АБВ е в малко патова ситуация. Напускането на майката - партия БСП , отстраняването на ключови фигури от БСП в този контекст, поставя АБВ в неблагоприятна ситуация. БСП е партия, която има твърдо електорално ядро, което не е толкова чувствително към конфликтите по високите етажи на ръководството.Тук отново опираме до разказа - как ще  се възприеме от електората играта на АБВ. Ще я възприемат като партия, която краде от гласовете на БСП или като партия, която налива в мелницата на БСП в битката против  ГЕРБ и други политически партии.

- Какво става с автентичното дясно? Изчерпан ли е потенциалът му ? Има ли шанс за Реформаторския блок ?

- Още от 2001 г. десницата започва да се срива все повече и повече. През 90-те години СДС успя да мобилизира мащабна електорална подкрепа, в която бе събрана надеждата на милиони българи. После започна бавно  да се цепи.
Вдясно на този етап не може да се излъчи една силна и стабилна десница. Има много политически партии в десния спектър. Там най-често се раждат политически субекти, които обаче не успяват да мобилизират достатъчно електорат.
Да си дадем сметка, че на последните избори през май имаше доста десни партии, които успяха да спечелят подкрепа от 1 до 4% . Какво показва това?- Една силна фрагментация. Това е една от причините, автентичната десница да не е силна.
Проблемът на Реформаторския блок  се корени в желанието за индивидуално присъствие. Видяхме как бе посрещана темата за евентулна партньорство с ГЕРБ. Не можем да очакваме стабилна коалиция от десните партии на този етап.
Друго, което е редно да се отбележи е, че заиграването с гражданската тематика е ходене по бръснача. Формулировки „ние-гражданите“ е тема, по която българските политици имат още да се упражняват, повече им харесва „аз-гражданите“
Това е важен мач за реформаторите. И с оглед на получените резултати ще се наложи даването на ясна равносметка.

- Правят ли необходимото политиците за подобряване на жизнения стандарт на българина? Какво показват вашите анализи?

-  В изследвания, които имам зад гърба си този въпрос е присъствал. Хората са повече от чувствителни към тази тема.И тъй като изследването е една моментна снимка на нагласите на хората, няма да коментирам проценти, но като тенденция  хората в по-голям процент не вярват, че политиците правят необходимото, за да се чувстват те пълноценни и защитени граждани , да се чувстват добре в държавата, в която живеят.
Свидетели сме в последните години как в редица международни класации при положителните теми сме на последно място, при негативните- в челните места. Това се чете много негативно от хората, но то личи и по жизнения стандарт, който в определени региони в страната, особено в малките населени места, е изключително нисък.Когато обикновеният трудещ се си отвори портфейла, когато дойде ред за плащане на комуналните разходи е видно, че има хора, които се справят много трудно.Затова, според тях,  са виновни политиците и търсят отговорност от тях.
Личното ми мнение е, че хората продължават да вярват в месията, които ще дойде и нещата ще се подредят. Това е трудно за реализиране.

- В кои сфери от живота хората желаят незабавни и истински реформи ? Промениха ли се те през последните години?
 
- Доходите и безработицата са основните неща, които касаят и интересуват хората в България. В последното изследване което правихме, независимо от коя социална прослойка са анкетираните, доходите са онзи елемент, който влияе най-вече на живота на хората. Те се поставят на първо място. Оказа се, че постматериалните ценности като любов, семейство и т.н. са с много по-малко значение за хората отколкото материалните неща като къща например. Тези две теми се посочват и като основните теми, проблеми, с който политиците трябва да се заемат и решават. Ако не се предприемат правилните мерки в тази насока от правителствата, не в следващите две, а в следващите двадесет години тези неща ще продължават да се преповтарят.

- Каква е моментната пролетна  картина на рейтинга и подкрепата за политическите партии?

-  Сондажите отчитат нагативно отношение спрямо политическите партии и отрицателни рейтинги на политическите играчи с много малки изключения. Много малко са политиците, при които положителното отношение надделява над отрицателното.
Стана вече и  традиция политическите институции да работят с много ниско доверие от страна на избирателите към тях.  Почти сигурно е, че  и в следващото ни изследване ще констатираме тази негативна оценка на българския избирател.

- С кои имена се свързва надеждата на българските граждани за по-добър живот ?

- Имена не мога да посоча. Хората харесват политическите лидери и естествено определени политици от политическите партии, които подкрепят. В едно изследване бях формулирала  такъв въпрос и  от данните бе видно, че  политическите лидери са тези лица, с които се идентифицира тази вяра, че нещо ще се случи, ще се промени към по-добро. Едно от обясненията за това е, че хората свързват с тях вземането на решенията, че от тях зависят нещата. И това е не само  от някакви симпатии, а от надеждата, че биха се променили нещата.

- Евроизборите ли ще покажат какво е  позиционирането и одобрението на  политическите партии преди евентуални избори за 43-то Народно събрание ?
 
- Така беше зададена темата в началото. Ние не наблюдаваме водене на дискусия по отношение на европейската тематика. Основно всичко е сведено до случващото се в рамките на България. Вече седем години сме пълноправни членове на  ЕС, по документи-ок, но като чувство, като принадлежност все още има много път да извървим. Имаме 17  депутати в Европейския парламент. А голям процент от гражданите ни дори не знаят с какво се занимат европейските ни депутати.
В последното ни изследване на отворен въпрос  попитахме дали се сещат за някой действащ в момента  български евродепутат.  Около 10% от анкетираните посочват, че Кристалина Георгиева и Меглена Кунева са действащи и в момента евродепутати, над 50% не се сещат за нито един. Ето колко е заинтесован българинът от  това, кой го представлява в ЕП.
Още в началото дискурсът бе зададен по този начи- че това ще бъде тест на настоящето правителство.И има опити всячески да се доразвие.

Разбира се, много трудно е да се прогнозира, дали наесен ще има избори. Зависи от много неща, как ще бъдат разпределени тези 17 места, много зависи кой пръв ще седне на масата за пресконференции след изборната нощ в НДК, как ще бъдат преброени гласовете. Напълно възможно е правителството да  изкара пълен мандат.

Аз вече коментирах , че  ГЕРБ, БСП и ДПС са политическите партии, които неминуемо ще вкарат депутати в европарламента.  Но колко и как ще са разпределени, как ще се броят депутатите от БСП и ДПС – заедно или поотделно, са нещата, които тепърва ще се избистрят. Много ще зависи какво доверие ще отчетат тези две партии. Въпросът е как ще се разкаже историята.
 
- Как ще коментирате думите на Сергей Станишев, че България ще влезе в Шенген, когато  Мартин Шулц оглави Европейския съюз ?
 
-  Не съм прочела това изказване на г-н Станишев. При тези евроизбори имаме нещо много важно като елемент- за първи път председателя на ЕК няма да се избира от Съвета на ЕС. Това е важно с оглед на разпределението на местата при големите фракции- ПЕС и ЕНП. Тези, които са повече, ще надделеят при избора на председател.
Не знам какво точно е визирал г-н Станишев като действия от страна на г-н Шулц ако стане евентуално председател, но нека не забравяме, че тук говорим за съюз от 28 страни-членки, част от които са против влизането на България все още в Шенген и тук не говорим за някаква административна разпоредба, а за необходимостта от едно съгласие от страна на нашите европейски партньори.
Не съм сигурна и как думите ще бъдат разчетени от българския избирател.

- Ще има ли парламентарни избори в страната през есента ? Как ще коментирате идеята за свикване на ВНС и приемането на нова конституция на България?
 
- Аз вече посочих, че това на този етап е трудно за прогнозиране. Виждаме активност на правителството в някои сфери. Виждаме и битката с ЕРП-тата, едно от нещата,които бяха искрата в миналогодишните протести. Би било много несериозно да се говори категорично за съдбата на правителството.Дали ще има избори през есента е хвърляне на боб.
Резултатите от изборите обаче не са обвързани пряко с предсрочните избори. БСП може да играе по две оси. От една страна да каже загубихме изборите и отиваме на предсрочни избори. Но от друга страна да каже, ние спечелихме тези избори и да отиде отново на избори, ако реши че има сериозна подкрепа. Но това е опасна игра и не мисля, че биха го направили, а и нека се видят резултатите.
Относно темата за нова конституция и за свикването на ВНС, то това са теми, които се поставят от време на време от някои политически лидери.
 Аз съм много скептична към темата за нова конституция, защото не мисля, че е осъзната правилно необходимостта й. Има едно конкретно искане за  намаляване  броя на депутатите от 240 на 120. При социологическите сондажи данните показват, че по-голям процент от хората подкрепят това. Смятам обаче, че тук говорим за една много емоционална нагласа- обяснения от типа,  депутатите ще са по-малко, ще крадат по-малко, ще се харчат по-малко пари и т.н. Не мисля, че това е тема, която е на-важната за  дневения ред.
В Америка конституцията е на 225 години и е с 27 поправки, нашата конситуция е на малко повече от двадесет години и има няколко поправки, а искаме нова. Защо?
 
- Русофилството и русофобството ще окажат ли някакво влияние на  евроизборните резултати ?
 
- Не мисля, че ще окаже толкова голямо влияние, но това също ще проследим в социологическите сондажи. Ще окаже по-скоро влияние върху електората на ПП «Атака», защото тази партия е много прецизна и последователна в тази тематика в последно време. При това говорене  «Атака»  ще успее да мобилиза подкрепа, но дали ще е достатъчна. «Атака» не е от партиите, която се бори за много голям електорат.  

- Г-це Славкова, ще дойде ли време на някои избори да спечели българският народ ?

- Това е най-сложният въпрос. За съжаление на този етап  е много риторичен. Може да прозвучи малко клиширано, но бългаският гражданин ще спечели тогава, когато разбере, че нещата зависят от него. Ще се повторя, но това ще стане,  когато организираните малцинства няма да успяват да определят дневния ред на разпиляното мнозинство.
Българският народ ще спечели тогава, когато няма да има  страх от политическите партии, а политическите партии ще имат страх от него. Политическите партии не обичат българския избирател, обичат го само два-три месеца преди изборите. Точно затова предпочитат да има ниска избирателна активност, защото не знаят тези, които са извън твърдите електорати, за кого ще гласуват.
За да спечели бългаският народ трябва да търси отговорност  не само от политиците, но и в себе си.
 
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. П. Цветков, основател на KWIAT: Културата на зрение у българина се промени много за 20 г. 5| 13684 |10.04.2014 . Политологът Делийски: Не е демокрация, ако не вярваме на изборните резултати 12| 18065 |07.04.2014 . Ген. Калчо Танев: Украйна още не е държава, армията й е без национален дух 80| 20779 |03.04.2014 . Д-р Димитър Романов: Наш посланик ходил на прием с пижама 31| 19822 |31.03.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах