Вторник, 18 Септември 2018, 17:03
Frognews
0| 7841 |21.02.2008

Станислав Новаков: На този етап не сме готови за нов Закон за туризма

.
За един нов закон е необходимо повече време, по-сериозно обсъждане и подготовка, за това на този етап може да се изготвят промени на настоящия и след това да се мисли за нов, смята зам.- председателят на Държавната агенция по туризъм Новаков.

Станислав Новаков е роден през 1965 г. Магистър е по банково и финансово право от Московския финансов институт и Държавната финансова академия, Москва. Специализирал е в Япония, Люксембург и Франция. От 1992 г. до встъпването в длъжността зам.-председател на ДАТ е шеф на "Бългериан ВИП Груп", а от 2003 г. е председател на Борда на директорите и изпълнителен директор на "Хотели-Мениджмънт 2003 Холдинг" АД. В периода 1991-2003 г. Станислав Новаков работи в банковия сектор. Заема ръководни постове в БНП "Париба", "Елит банк", "Първа източна международна банка" и "Стопанска банка". Владее английски, френски и руски език.

Интервю на Даниела Георгиева 

novakov_2.jpg- Г-н Новаков, разкажете ни накратко за последните две туристически изложения – в Мадрид и Прага. Как се представихме ние на тях?

- Туристическото изложение в Мадрид е едно от петте най-големи изложения в Европа и е класифицирано като едно от структуроопределящите за развитието на целия отрасъл „Туризъм” в света. Още повече в Мадрид е и седалището на Световната организация по туризъм. На това изложение много от държавите правят първите срещи помежду си за годината, обменят информация, чисто от политическа гледна точка, тоест имайки предвид правенето на туризъм като политика не като индустрия.

Мадрид е едно от четирите изложения, в които България присъства с национален щанд. На някои изложения ние се представяме с информационни щандове, където сме малко по-популярни като мероприятие и като начин на презентиране на българския продукт. Безспорно обаче Лондон, Берлин, двете изложения в Москва и Мадрид са акциентите, където се представяме с национален щанд.

Тази година Мадрид направи една крачка напред от гледна точка и на посещаемост и на представяне. Това изложение е преди всичко важно за тези български туроператори, които организират летни или зимни почивки извън територията на страната. Нашата цел е да можем, на това изложение, да представяме българския продукт и да се опитаме да привличаме клиенти от Испания.

Тя е една от трите най-големи туристически държави с един изключителен прираст за миналата година - 49 млн. посетители, от които са постъпили близо 44 млрд. евро приходи, което е уникално като постижение. От друга страна самите испанци винаги са били покорители по душа – хора, които търсят емоции, но ние се оказваме една дестинация не толкова позната за тях. След като първи тръгнаха бизнес емисарите, към нашата страна вече се насочиха и туристите. За миналата година имаме ръст в посещенията от Испания от 36%. Това показва, че испанците започнаха да се интересуват от България, преди всичко във връзка с влизането ни в ЕС като страна партньор, а и като една страна, която винаги е била на практика един сериозен конкурент за привличането на интереса на световните туристи като цяло. Испанците по-скоро гледат на България като едно място за развитие на своята дейност, а пък и на самите тях им е интересно да видят България от гледна точка на нейната позиция на Балканите, да се запознаят с българското курлтурно-историческо наследство.

Щандът ни беше прекрасен на изложението. Отзивите са много положителни,  проведоха се и редица важни срещи. Основната тема бе представянето на България като страна на древните цивилизации. За това и предствихме копие от панагюрското съкровище.

Що се отнася до изложението в Прага, тази година е 10-ото поред участие на България и ние сме страна-партньор. Затова и щандът на страната ни беше на площ от 146 кв.м. Логото на България беше върху баджовете на всички изложители. То беше включено и във всички рекламни материали от страна на изложението. Логото присъства на 300 билборда, които рекламират изложението в продължение на 1 месец в столицата и големите градове на Чехия. То присъства и на 200 плаката, рекламиращи изложението в пражкото метро в продължение на 1 месец.  Чехия е целеви пазар за България като през последните години се наблюдава тенденция на нарастване на търсенето и ръст в броя на туристите. През 2006 г. България е посетена от 123 499 чешки туристи. През първите девет месеца на 2007 г. чешките туристи в България са 149 826, а реализираният ръст спрямо същия период на предишната година е 26.4%.

- Ясно е, че рекламата ни зад граница не е на достатъчно добро ниво. Как може да се промени този факт?

- Нека да погледнем нещата под друг ъгъл. Безспорно ние сме една страна от претендиращите за популярни туристически дестинации в Европа, а имаме основание за това, все пак се нареждаме винаги в листата на десетте най-предпочитани дестинации от повечето от европейските страни. Ние обаче на практика разполагаме с най-малкия бюджет, който използваме за национална туристическа реклама извън страната. Той е десетки пъти по-малък от някои от бюджетите на основните ни конкуренти - Турция, Гърция, дори една Румъния, които тръгват с един бюджет от 35 млн.евро, докато нашият бюджет не се е променил от миналата година. Това е може би основната ни слабост, макар че аз мога да споделя един разговор, който имах преди няколко месеца със словенския министър. Той каза следното: „Вие миналата година в Берлин бяхте направили една страхотна реклама, в автобуси, по гари, радио и телевизия, билбордове, сигурно сте похарчили 10-15 млн.евро за това нещо, но си струва. На мен ми беше много неудобно да кажа, че в крайна сметка нашият рекламен бюджет в Берлин едва ли е надхвърлил 150 хил.евро като цяло, но ето че, когато правилно се използват средствата и се организират и са адаптирани към съответния пазар, могат да постигнат по-голяма ефективност, отколкото безцелното харчене. Това е едната страна на медала, безспорно неволята ни учи да бъдем прагматични, но не така трябва да продължава. За един такъв важен структуроопределящ отрасъл като туризма за българската икономика, макар и не най-важният, който дава хляб на над 130 хил. души, постоянно заети в тази сфера, а в рамките на високия сезон те стават над 450 хил. човека, е необходимо да се отделя повече внимание за международна реклама и преди всичко повече средства.

Тази година например за първи път след доста сериозни преговори България ще се рекламира едновременно на три паневропейски и световни телевизионни канала. Рекламата, която представя България като целогодишна туристическа дестинация ще се излъчва почти едновременно по CNN, Euronews, и Eurosport. Досега не е правено подобно нещо, рекламирали сме или по едната или по другата телевизия. Прави чест на тези канали, че макар и с много големи отстъпки дадоха възможност да се включим в тази кампания.

Другото важно нещо, което трябва да се уточни е, че бюджетът от 6,5 млн. лв. не е само за реклама, както мислят някои хора, това е сумата за цялата агенция, която освен реклама изпълнява и доста други функции. Безспорно това е най-трудоемката част от дейността на агенцията и тя заема около 70% от средствата, което е не повече от 4,5 млн. лева, разпределени в над 60 изложения, където България присъства. За нас е важно да присъстваме на тези пазари, те да знаят, че нас ни има и това го правим предимно, защото ние нямаме туристически представителства в чужбина, това е огромен проблем. По времето на бившия Комитет по туризъм ние сме имали 35 представителства в чужбина, но сега нямаме нито едно. Тези представителства обаче предоставят лостове и механизми, които най-правилно биха могли да ни снабдяват с информация относно тенденциите на пазара и това къде какво се случва, къде е интересът, къде имаме слаби и силни страни в популяризиране на дестинация България на отделните пазари, а от друга страна и да може на място да се прави маркетинг. Така че, това е заложено в нашата стратегия за развитие в бъдеще и се надявам, че ще може да имаме такива представителства, поне на основните ни пазари, каквито са тези в Германия, Англия, Русия, и някои други централно-европейски страни.

- Как може да стане това?

- Един вариант е на базата на публично-частни партньорства, което може би звучи по-реално, но за съжаление все още нямаме този механизъм, който да ни даде възможността да го направим и бизнесориентирано и да изпълнява и нашите функции в съответната държава, така че да може да бъде ефективно и да работи. Такава практика има в Холандия, където благодарение на доброто желание на холандска фирма с хора от български произход вече години наред се издава каталог за България на холандски език, организират се на място мероприятия, като нашата помощ е предимно от гледна точка на участие с реклами в изданията и снабдяването с материали. Ако те могат да носят името на български туристически информационен център на България, то това са едни сериозни маркетинг партньори на нашата агенция.

- Може ли да се заложи на варианта да се привлекат за партньори на агенцията в тези ПЧП различни сдружения и туристически съюзи?

- Може и ние много се надяваме на това. Има и някои инициативи, които и самите организации провеждат и организират, като търсене на представителство например. Това е типичната форма на ПЧП. Ние бихме могли от една страна да дадем името, но за съжаление нашият бюджет не позволява в момента да финансираме издръжката на подобно представителство. Ето защо се надяваме на подобен род партньорства с неправителствени организации или сдружения, които биха могли да отделят подобно финансиране, за сега обаче опитът ни за съжаление е скромен. Българският бизнес не трябва само да разчита на държавата в лицето на ДАТ да извършва цялата дейност, свързана с рекламата. Това не е възможно и в нито една от страните, основни играчи на този пазар, не се реализира по този начин.

- Кажете няколко думи за инициативата „България - Рай за българите”.

novakov.jpg  снимки Вяра Йовева

- Държавната агенция по туризъм подкрепя инициативата,. Необходимо е да се говори за възможностите на България и да се търси начин да се промотират отделните дестинации и кътчета на нашата родина, които за съжаление в съвременното поколение не са толкова познати.

По моите години бяха много разпространени ученическите екскурзии, благодарение на това ние бяхме посетили много краища на България. Докато съвременното поколение, дори младите родители, те нямат тази представа.  Оказа се, че за нас българите е по-лесно е да намерим пътуване в чужбина. Това е някакси генетично заложено от развитието на обществото през последните години, фактът че ние трудно можехме да пътуваме в чужбина. Сега вратите са отворени и всеки може да пътува навсякъде и има едно любопитство, което е хубаво. Нека да пътуваме навън, нека да видим какво се случва и нека като се върнем в България да се опитаме поне малко да пренесем от това, което сме видяли навън, което за съжаление не правим. В момента, в който прекрачим границата, ние пак си ставаме българи с всичките си наши и положителни, за съжаление и доста отрицателни елементи от нашето възпинтание и характер.

Ако се върнем на кампанията, самият факт , че се говори за нея и се прави опит да се обединят усилията на доста неправителствени организации с помощта на ДАТ, да се фокусира вниманието към възможностите за пътуване в нашата страна е много положителен. Българинът може и да се запознае с различни места, които със сигурност не са свързани само с морето и с популярните два или три ски курорта.

От друга страна, това ще даде възможност и да се развие самия продукт в конкретните дестинации вътре в страната. Хората да имат повече възможност да печелят, малките хотелчета и къщи да могат да развият тази традиционна форма на гостоприемство.

- На какъв етап е подготвяната от агенцията стратегия за туризма у нас?

- Стратегията за туризма е на своя финален етап. Съставена беше работна група под моето ръководство с участие на представители на неправителствени организации, сдружения, които работят в сферата на туризма, както и на научната мисъл, преподаватели по туризъм в учебни заведения. С тяхна помощ бе разработена тази рамка. Тя беше представена един път на публично обсъждане в рамките на туристическия бранш, след което беше представена на националния съвет по туризъм и на министерствата, от които получихме доста ценни указания, забележки във връзка с препратки към тяхни материали и документи.

Аз съм горд, че след толкова години неуспешни опити (последната е от 62 година), все пак има една стратегия, която е обществено призната и от правителствения и от неправителствения сектор. Тоест ние сме в момента на нейното окончателно финализиране като документ, от който ще пороизтекат съответните конкретни планове за действие, свързани с отделните продукти и приоритети, които са заложени в стратегията. България вече има един стратегичаски план за развитие на туризма за следващите 5 години. Той все пак е следствие на това, което е правено през годините. Оттук нататък частният бизнес трябва да покаже, че има желание това да се случи, защото е заложен принципа на споделената отговорност, защото всеки един от нас е преди всичко българин и той би трябвало да развива определена индустрия, така че тя да може да остане и за поколенията.

- Според Вас има ли нужда от нов Закон за туризма или този може да се промени за пореден път?

- Последното приемане на закона в този му вид е от 2003 година. За някои може би това е доста нов закон в сравнение със законодателството в България, но не и за туризма. Веднага мога да дам пример, вижте един хотел от 2003-а и един от 2006-а, да не говориме от 2007-а дори и ще забележите огромната разлика.

Този закон през последните четири години ние сме го променяли осем пъти, правили изменения и допълнения към него, в момента предстои и девето, което се подготвя. В този аспект сме свикали. Има една нова работна група, на която аз съм ръководител, чиято основна цел и задача е да решим въпроса трябва ли ни нов закон за туризма. Ако ни трябва, то трябва да се знае по какъв начин ще бъде променен, кой трябва да го промени, ако е нов, той трябва да има някаква стратегическа рамка. Тоест първата стратегическа задача е, да решим дали ще имаме нов закон за туризма или трябва да продължаваме да го променяме. Аз мисля, че за един нов закон е необходимо повече време, по-сериозно обсъждане и подготовка, за това на този етап може да се изготвят промени на настоящия и след това да се мисли за нов закон.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Панайотова, МГЕРБ: У нас вече има възможности за младите 23| 5298 |20.02.2008 . Проф. В. Райнов: БАН, Светият Синод и БНБ са институции с отделни закони 26| 7914 |15.02.2008 . Доц. д-р Георги Николов: Матурите като вход за ВУЗ засягат много интереси 3| 8164 |13.02.2008 . Милен Врабевски: Трябва да стане хубаво да си българин, за да го поискат всички 28| 21351 |08.02.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах