Неделя, 18 Ноември 2018, 22:59
Frognews
10| 7523 |26.01.2010

Ст. Стоичков: Трафик на хора върви по българо-гръцка линия

.
Стоичко със съпругата и с четирите си деца
Вътрешен човек от фирмата може би има пръст в това, защото по GPS система те знаят всяка секунда къде се намирам, казва в интервю за Frognews.bg международният шофьор, който престоя 2 месеца по гръцки затвори.

Стоичко Стоичков е на 42 години, 19 от които е работил като международен шофьор. Работи за фирма в София. Доскоро го грозеше наказание между 5 и 15 години затвор в  Гърция. Има 4 деца. „Едното ми детенце каза, че съм лъжец, че за Коледа не си дойдох. И ме попита колко пръстчета да брои, докато си дойда.” – споделя Стоичко.

Преди няколко дни Стоичко беше освободен и обявен за невинен по делото с намерените 21 нелегални афганистанци в хладилното ремарке на ТИР-а му, превозващ мандарини за Холандия от Гърция. Междувременно престоя 2 месеца по гръцки затвори.

интервю на Тася Тасова

- Стоичко, благодаря ти , че се съгласи на това интервю. Знам, че темата е малко деликатна, но ще те помоля да разкажеш защо беше задържан?


- Намерените афганистанци в ремаркето на камиона ми дадоха показания пред прокурор и следовател. Понеже са мюсюлмани, клетвата е с ръка на Корана. Те разказват, че камионът ми е следен от 2-3 дни, още откакто е в Патра. Вечерта преди ферибота за Италия, аз седя на обозначен за целта паркинг, идеален за престой на камиона. В 1:30 часа сутринта с подправен ключ организаторът на групата,кюрд, отваря ключалката на ремаркето. Имигрантите се качват вътре. Започват да разместват товара- мандарини. Това са малки касетки от 2.5 килограма (25 на 10 см големи). Вътре са хиляди. Афганистанците правят място за един палет и разхвърлят отместените мандарини отгоре. Рязани са дърски, за да се напасне всичко. Хладилникът тогава работи на 10 градуса и са си помислили, че така ще е през целия път. Имали са какво да ядат - мандарини, къде да ходят до тоалетна, да спят... И щяха да си слязат в Европа, където ги стоваря. Най-важното - те потвърдиха, че аз нямам пръст в това и че не са ми давали никакви пари. В мен полицията намери само дребни джобни пари.

- Как и кога разбра, че тези 21 афганистанци се оказаха в ремаркето на камиона ти?

- Повикаха ме в кораба по уредбата да сляза долу до камиона, защото има проблем. Помислих, че камионът ми е ударен от друг камион. Със слизането долу установих, че от вътрешната страна на ремаркето се удря силно и хора викат за помощ. Бях пуснал хладилника на много ниска температура. Сигурно вече са започвали да замръзват. Отворих кабината на ремаркето. След като отворих вратите, започнаха да падат буквално като маймуни. До 8-9 човека ги броих. В същия този момент ме арестуваха. Само да кажа, че на полицейската проверка на ферибота не намериха никакви хора. Контролът е толкова железен, че пиле не може да прехръкне. Просто много добре бяха маскирали всичко.Още повече, че аз съм задължен всяка сутрин да проверявам стоката дали е годна. Така и направих, преди да се кача на ферибота. Но нищо нередно не видях.

- От къде имат твоя курс? И защо твоя камион?


- Камионът се следи от фирмата 24 часа по GPS система. Много силно предполагам, че вътрешен човек от фирмата има пръст с това, защото те знаят всяка секунда къде се намирам.

- Беше затворен на четири различни места. Къде те отведоха първоначално и след това?

- Първо, на 25.11.2009 бях задържан в порт Патра в килия, силно казано, която представлява контейнер, подобрен и пригоден за арест на хора. После на 27.11.2009 ме заведоха в съда в Патра за даване на официални показания от мен и афганистанците. Там бях в следствения арест. Третото ми местене е в затвора в град Патра. То се случи по следния начин. Говоря с прокурорката. В този момент тя заявява: „Ти няма начин да не си знаел за присъствието на тези хора в товара ти. Задържам те за неопределен срок. Щом си тук, значи си виновен.” Аз я помолих да ме остави още малко време в ареста, за да мога поне адвокат да си потърся, понеже никой още не ме беше посъветвал какво да правя. Защото така минаха първите показания в съда, без адвокат. На 4 декември ме преместиха в затвора в Патра. Там бях 2 месеца. После на 18.01.2009 съдът определя , че с 2000 евро ще мога да изляза под гаранция. В понеделника адвокатът плаща гаранцията. Във вторник ще съм свободен. Дори дойде полицаят и ми съобщи, че съм действително свободен. Отидох на рецепцията. Но, отивайки до портала, срещу мен излезе човек и ми постави белезниците отново. Заведоха ме в друг следствен арест. Оказа се, че е имиграционната служба. Според адвоката, задържането ми е нелегално и трябва да предявя иск.

- Какви бяха условията?


- Условията в контейнера...Имаше едно напикано одеало и една голяма 25 литрова бутилка от минерална вода, в която трябва да правиш от каквото имаш нужда. Няма нито къде да седнеш, нито къде да легнеш. Контейнерът беше 2 на 2,50 метра. След 3 дни в Патра, когато дойде преводачката, която си носеше малка бутилка вода, я помолих да отпия, защото не бях ял и пил вода три дни.
В следствения арест в Патра - ти си „господин присъстие”. Ако си грък - имаш големи привилегии. Ако си българин, само за да се измиеш, избръснеш или до тоалетна... големи молби. Ад. На всяко питане отговорът беше: „Мета” („След малко”) или „Перимено” („Почакай”). В емиграционното не можехме да си говорим с останалите, за да няма контакт и да не знаеш какво се случва. Там измръзнах от студ, защото нарочно не затваряха един прозорец. 20 януари. Студ. Всеки път като преминаваше полицаят, му казавах да затвори този прозорец. А той ми отговаряше: „После!” Психиката не ти издържа.

- Българката преводачка или гръцките власти повикаха ли ти адвокат първоначално?

- Не, не. Изобщо. Преводачката говореше разнопосочно със съпругата ми и мен. Започна да ме убеждава, че дори няма нужда от адвокат.

- Имаш ли съмнения в преводачката?

- Нямам съмнения.

- Мислиш ли, че става дума за корупция на гръцка почва за трафик на хора с българска помощ? Полиция и трафиканти...

- Определено първото - да. Полицията – не вярвам.

- Искаш да кажеш, че твои началници от България са ти го замислили това?


- Да, само те знаят моето точно местонахождение всяка минута по GPS.

- Да си поговорим тогава за фирмата ти. Те оказаха ли ти някаква помощ?

- Хвърлиха ме на кучетата. След като аз осъзнах, че съм арестуван, звъннах на г-н Динко Динев, шеф кадри за Полмат, България. Казах му, че имам проблем с намерени имигранти и че след малко ще ми конфискуват телефона. Помолих го да се обади на съпругата ми. Отговори ми:„А не-е-е, не. По-добре го направи ти.” ... Обикновено в такива случаи трябват два адвоката: един за камиона и един за шофьора. Адвокат изпрати само за камиона. Г-н Ненов, шеф на транспорта, даже ми изпрати писмо за прекратяване на трудовия ми договор, докато бях в затвора. В момента съм натирен от фирмата.

- Разбрах от теб, че българският консул и пълномощен министър, г-н Васил Митровски, в Атина се е подиграл с теб. Казал, че щом му говориш на „ти”, ще ти затвори телефона и което и направил.


- Да.

- Какво би казал сега на този консул, който би трябвало да е загрижен за съдбата на българите, които са задържани в Гърция. Това не е ли негово задължение?

- Искам да го видя и да го попитам защо. Те знаят само един процент от истината. Той казва: „Такива като вас са хиляди. Вие сте 200 затворници. Какво искаш? Да дойда и да те освободя?” Аз исках само съдействие, защото седях за нищо. Нека само ми разгледат случая и да се убедят, че е така. Малко внимание. Аз ако съм си виновен, ще си свия перките и толкова. Но не съм виновен и това се доказа. А можеха да се спестят много неща.

- Нехайството или нежеланието за работа с българи не е ли престъпление по длъжност?

- Той не иска изобщо да чуе. Непрекъснато лъже и маже. Ако знаеш колко момчета молят и крещят. А той :„Днес ще дойда, утре ще дойда”. Ще се изумите от деянието му.

- Все пак нашето дипломатическо представителство в Атина не може да се меси в законораздаването в трета страна, където има мисия...

- Живеем уж в демокрация. Г-н консулът представлява държата ми. Аз нямам към кого да се обърна, ако не към него. Ако аз съм виновен, аз ще си поема вината. Дори и да съм най-последният човек, всеки има нужда от внимание в момент, в който съдбата му се решава... Между другото, консулът говорил с моя шеф, Диков, и му „поверил”, че съм виновен... Как знае дали аз съм виновен, като дори не пожела да ме изслуша по телефона, понеже му говоря на „ти”.

- Би ли поискал среща с Министъра на външните ни работи, за да обясниш какви подчинени има в Гърция?


- Абсолютно. С всички и на основа на фактите, а не на лична.

- Би ли станал международен шофьор отново?

- Никога. Семейството ми е по-скъпо.

- Би ли искал да благодариш на някого?

- Най-много на семейството си. На жена ми за ужаса, който всички изживяха. Искам да благодаря специално на най-добрия адвокат в Атина, г-н Апергис, и на едно друго момче в Атина.

- Поуката?

- Колеги, нямате гаранция за сигурност дори и от фирмата, в която работите! А българската държава я няма...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Холмайер: В България, като в Бавария, има умни и интелигентни хора 3| 5817 |11.01.2010 . Хр. Гърбов: Кризата е в главите на хората, които не ходят на театър 9| 7243 |30.12.2009 . Райко Иванов: Доверието на хората към Борисов е дадено в аванс 5| 8211 |01.12.2009 . Г. Б., политик и бизнесмен: Защо да дразниш и да се смразяваш със силните хора? 13| 6916 |21.08.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах