Страхил П. Делийски: Събира се напрежение като китайска капка, не се знае как ще избие…

Г-н Делийски, днес президентът Румен Радев обяви, че управляващите са използвали европредседателството, за да си правят вътрешен пиар. Вие съгласен ли сте с държавния глава и какъв е вашият коментар?

Европредседателството беше ключово за развитието на българския политически процес. Друга тема е какво се е случило през това време и дали то е успешно или не. То беше използвано от управляващите ловко и ефективно. На първо място те трансферираха европейски авторитет и се окичиха с допълнителна европейска легитимност, което е особено важно в контекста на предстоящите евроизбори. На второ място успяха да неглижират в още по-голяма степен опозицията, най-вече в лицето на БСП, но също и извънпарламентарната.

Обяснете как стана това и защо опозицията го позволи?

Чрез създаване на публични образи, ГЕРБ и министрите създаваха впечатление, че не просто са важните хора, които управляват България, но и че те правят европейската политика. На техния фон всички останали партии трябваше да изглеждат като политически лузъри, които по никакъв начин не могат да стигнат висините на политическото изкуство и авторитет. Това се получи не и без помощна на самите опозиции – в парламента и извън него. Най-малкото председателството предполагаше сравнително положително медийно отразяване и т.н.. Всичко вкара управляващите в една европейска институционална рамка в политически аспект, която на мнозинството от избирателите се харесва повече от всичките им вътрешни местни дертове. Това беше използвано ефективно от ГЕРБ и те ще продължат да се възползават от тези дивиденти.

И на този фон дойде поредният вот на недоверие, внесен от БСП. Навреме ли бе и как беше организиран, според вас?

Вотът на недоверие на БСП трябваше да върне инициативата на социалистите, поизгубена през изтеклите месеци. Въпреки че те все пак успяваха по определени теми да вкарват ГЕРБ в ритуален обяснителен режим. С този вот обаче те се стремяха да се върнат на терена на активната политика, но не се получи, според мен. Не успяха да го изиграят нито от професионална, нито от ритуална гледна точка. Не спечелиха никакъв дивидент и за пореден път доказаха, че смисъла и значението на демократичните парламентарни процедури, не са приоритет на сегашните политически субекти – както на управлението, така и на опозицията. Такова неглижиране на вота на недоверие не бяхме виждали, въпреки че сме били свидетели на много гротескни допитвания през годините. Този беше върхът на обезсмислянето на демократичните процедури. Това показва, че политическият ни елит продължава не си дава сметка, че по този начин се дистанцира от гражданите. Още повече, че в цялост нашата политическа система не се радва на особено доверие и легитимност сред хората.  

За какво и на кого послужи това? Защото за гражданите очевидно нямаше полза никаква…

Вотът послужи за препотвърждаване на настоящето парламентарно мнозинство – ГЕРБ и ОП против Воля. БСП не успяха дори да вкарат разломи между различните елементи в управлението.

Има ли надежда за промяна на съществуващото статукво?

В краткосрочен план в условия на предизборна ситуация не се очакват някакви резки противоречия и промени в статуквото. Все пак не бива да изключваме вероятността патриотите да се опитат да имат еманципирано поведение - да си върнат ясното политическо лице преди вота за пред своите избиратели и симпатизанти. Които са антиелитарни, антиевропейски, анти системни и т.н. Като коалиционен партньор на властта те изглеждат опитомени от ГЕРБ, а това не се харесва на привържениците им, те не искат да ги виждат в този вид. Затова преди изборите вероятно ще имаме промяна в поведението на националистите. Разбира се това ще създаде известно напрежение в коалицията и до нейната гибел.

Обществото ни готово ли е за промяна на управлението, за нови избори?

В България 30% от населението живее в материални лишения, което е 5 пъти под средните стандарти на гражданите в други страни от ЕС. Скорошен доклад на ЕК доказа, че имаме сериозни проблеми по отношение на реализиране на социалните права. Това са все статистики, които потвърждават усещането на огромна част от обществото, че нещо от системата не върви. Само че ние сме в състояние на социален разпад и този тип напрежения не могат да се превърнат в мотивация за обща колективна политическа идентичност, която да потърси промяна. Допълнително е обстоятелството, че икономическата система е овладяна от един клепто капиталистически и олигархичен елит и елит, който трудно допуска и ще допусне изненада. Всичко води до усещането, че промяната е функция на желанието да ни управляват отгоре, а отдолу няма ресурс за промени. Това въздържане на напрежението в обществото не може да продължава вечно – усещането че нещо не работи както трябва като китайска капка тормози социалното съзнание и в някакъв момент не се знае какво може да се случи и как ще избие…

Ще има ли рокади в кабинета  скоро?

На Борисов ще му се наложи да освежи публичния образ на кабинета. Възможни са персонални промени, отсега обаче трудно може да се прогнозира какви ще са. Очаквам, че ГЕРБ ще капитализират в огромна степен европредседателството.

Кой е най-важният ребус в политиката ни сега?

Какво ще прави опозицията.

Интервю на Аделина Ив. Делийска