Събота, 17 Ноември 2018, 21:35
Frognews
13| 5043 |02.04.2009

Н.П. Ц. Такеда: Силно бих препоръчал българското правителство да подобри прозрачността

.
Н.П. Цунехару Такеда Източник: Вяра Йовева, Frognews.bg
Добре би било кабинетът да засили правомощията на Българската агенция за инвестиции и да въведе предоставянето на услуги на едно гише от агенцията, казва в интервю за Frognews.bg посланикът на Япония у нас.

интервю на Ана Кочева


– Ваше Превъзходителство, през 2009 година отбелязваме 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония. Кои са основните акценти в тези отношения за такъв немалък период от време?


- През 1979, тогавашният Престолонаследник и Принцеса, които са в момента Император Хирохито и Императрица Мичико, бяха приети с най-големи почести по време на посещението си в България. Това събитие отбеляза приятелството между нашите два народа, въпреки различните режими. През 70-те, България за първи път участва в световно изложение. То се проведе в Осака, Япония и изумителното възстановяване на Япония след войната привлече вниманието на много посетители от България. От тогава, държавници и специалисти започнаха редовно да посещават Япония. Между другото, българското кисело мляко беше представено за първи път в Япония именно на Експото и това доведе до фундаментална промяна в нашата диета – в момента приблизително 32 милиона японци консумират тази здравословна храна всеки ден. Междувременно се положиха усилия за артистичния, академичния и обмена на местно равнище, и главните японски компании откриха представителства в София въпреки трудностите, с които се срещнаха. По време на периода на прехода Япония изпращаше и обучаваше експерти, осигуряваше безвъзмездна помощ в целеви области като медицина и социални грижи, осигуряваше заеми в йени за изграждането на инфраструктура, като с всичко това значително допринасяше за благоденствието на хората и за по-гладкия преход. Друга важна задача също така беше запазването на българското културно наследство. Реставрирането на Боянската църква, тракийската гробница в Александрово, възрожденските къщи в Пловдив, както и други, са подпомогнати с японски средства. Накрая Япония стана един от най-големите донори, както и важен обучителен и образователен център за експерти в различни области. Въз основата на тази история на сътрудничество и добра воля ние трябва да изградим нова ера, в която отношенията ни ще процъфтяват до едно още по-широко, динамично, проспериращо и стратегическо партньорство. Един от основните моменти е поощряването на икономическото сътрудничество, именно, японските инвестиции в България.




– Как японската страна възнамерява да отбележи годишнината? Какво още бихме могли да научим за Япония, което не знаем до този момент?

- Ние започнахме юбилейната година доста добре. През януари президентът Първанов посети Япония и в отговор на това Принц и Принцеса Акишино ще посетят България през май. Всъщност, ние планираме специални събития през цялата година (вж. таблицата). Едно от нашите ‘Живи Национални Съкровища’ ще дойде през октомври, да изпълни ‘бунраку’, нашия традиционен куклен театър. Тъй като той е изтъкнат изпълнител, е определен от японското правителство за важно нематериално културно наследство. От друга страна, любителите на бойни изкуства ще се насладят на изложбата през септември, на която ще можете да видите брони, саби и други предмети на японски войници (самураи) от средновековието. Надявам се, българската публика да се наслади на нашето традиционно и модерно изкуство през цялата година.

– Има ли начини България да се представи атрактивно пред японските инвеститори, така че те да засилят интереса си към нас. Бихте ли предложили интересни и ефективни подходи за това, познавайки своите сънародници? Какво би ги впечатлило положително?

- За съжаление, благоприятният инвестиционен климат в България с облекчения като например 10% данък печалба и данък общ доход, които са най-ниските сред другите страни-членки на Европейския съюз, не е добре известен в Япония. Президентът Първанов посети Япония през януари тази година и представи българския инвестиционен климат на японските бизнес среди. Освен това, Българската агенция за инвестиции планира да открие офис в Токио, за да привлече повече японски инвестиции. Считам, че подобни усилия са особено важни. Нещо повече, силно бих препоръчал
на българското правителство да намали административните разходи, да подобри прозрачността и предсказуемостта, да засили правомощията на Българската агенция за инвестиции и да въведе предоставянето на услуги на едно гише от агенцията.

– Как преценявате икономическият и инвестиционният климат у нас? Какви са оценките на инвеститорите в болница „Токуда" в София, в завода за автомобилни части в Ямбол и във вятърния парк до нос Калиакра?


- Много съм щастлив, че японски инвестиции бяха осъществени в приоритетни области като медицински услуги, производствена дейност и енергетика и тези инвестиции допринесоха за развитието на българската социална инфраструктура. Болница Токуда въведе съвременна технология в България и допринесе за подобряването на медицинските услуги. Също бих искал да дам нужната оценка и на проекта на Калиакра Уинд Пауър, осъществен от Мицубиши Хеви Индъстри, тъй като той допринесе за значителното намаляване на вредните парникови емисии в България. Бих
искал, също така, да спомена и корпорация Язаки, която произвежда автомобилни части в Ямбол. В резултат на тази инвестиции се е увеличили заетостта и тя е допринесла, също така, за трансфер на висш японски ноу-хау в производствената сфера в България. В условията на глобалната финансова криза би било трудно в краткосрочен план да се реализират големи инвестиции на други места в България, както е било в миналото, но въпреки това много японски фирми се интересуват от сектора на възобновяемата енергия, след като правителството промени закона за възобновяемата енергия и био-горивата миналата година и имайки за пример успешния проект на Мицубиши Хеви Индъстри - Калиакра Уинд Пауър. Надявам се, че много други проекти ще бъдат реализирани в бъдеще.

– У нас често се говори, че японски компании ще инвестират в заводи за автомобили, за авточасти. Има ли действително намерения за износ на производства в Източна Европа, в частност в България?

- Глобалната финансова криза доведе до намалено търсене на коли в Европа. Следователно, би било много трудно да се осъществят нови инвестиции, въпреки че много японски фирми вече имат производствени бази в Източна Европа, например в Полша, Унгария и Чехия. От друга страна, тъй като България се намира в центъра на Балканите и е източната врата на Европейския съюз, бих казал че страната има потенциал като производствена площадка за предоставяне на стоките. Обикновено фирмите за автомобилни части се обособяват около заводите за сглобяване на автомобили и най-сигурният начин за развитието на производството на автомобилни части е да се привлекат производителите.



– Според някои икономически прогнози кризата ще отшуми бързо – още през 2010 г. и тогава инвестициите и технологиите от Изтока, на първо място от Япония и Китай, ще станат решаващи за Европа и САЩ. Споделяте ли тази теза и защо?

- Разбира се, влиянието на финансовата криза в световен мащаб е значително, водейки и до влошаването на японските макроикономически показатели. От голямо значение е отделните страни да си сътрудничат в сферата на икономическата политика, за да се разреши този проблем. Втората финансова среща на върха се провежда в Лондон в момента и Япония би искала да даде своя принос на този международен форум. За да постигне това, японското правителство сега въвежда анти-кризисни мерки на стойност 75 трилиона йени или 625 милиарда евро, както и полага максимални усилия, за да намери двигателната сила за икономическото възстановяване на Япония. Като обръщаме внимание на насоките в развитието на икономиката, ние бихме искали да въведем тези мерки, особено онези, които засягат заетостта и управлението на паричните потоци.

– Как преценявате нивото на обмен между японски и български студенти и специализанти по съществуващите програми?


- Най-голям е броят българите, които заминават на обучение в японски университети по линия на програмите за чуждестранни студенти на Министерството на образованието на Япония. В България тези програми се реализират от 1991 г. насам, като до момента 381 студенти и специализанти от Вашата страна са се възползвали от тази добра възможност. Наред с това, има и много български студенти, които се обучават в Япония по линия на директни междууниверситетски спогодби за обмен. Студентите и специализантите от България са известни в Япония със своята прилежност и високо ниво на знанията и особено в сферата на IT технологиите не рядко се превръщат в добър стимул за японските си колеги. Японски студенти също идват на обучение в България по силата на различни междууниверситетски спогодби. Традиционно те избират области като литература, история и археология, но напоследък се увеличава и броят на младите изследователи и студенти от Япония със специалности като медицина, биотехнологии и IT технологиите, които решават да се обучават в България, да участват в разработването на съвместни научни проекти и конференции. Съвсем неотдавна МБАЛ „Токуда Болница София” беше домакин на международен симпозиум с участието на проф. Юсуке Накамура, световно известен геномен специалист и ръководител на Центъра по геномна медицина към японския научен институт Рикен, с който Геномният център към болница Токуда има споразумение за сътрудничество. В момента действат 32 различни двустранни споразумения и спогодби за обмен с научната сфера между Япония и България. Надяваме се, че в бъдеще този обмен ще се активизира още повече.

– Известно е, че в България има малка японска общност (с. Шипка, Казанлъшко). Как се чувства тя у нас, има ли проблеми, с какви впечатления е от България и от живота си тук? А има ли и други Ваши сънародници, които биха се заселили у нас?

- В Шипка днес живеят около 30 души японци. Привлечени от спокойствието и красивата природа, те се радват на контактите си с добросърдечните съседи и казват, че харесват живота си в Шипка и планират да останат. За японците България е една от добре познатите страни, известна още от миналото като родина на качественото кисело мляко. В последните години страната много нашумя и като родина на обичания в Япония сумист Одзеки Котоошу и едва ли днес има някой, който да не е чувал за България. На този етап не са много японските граждани, които планират да се заселят в България. Но с оглед на това, че тя е вече член на Европейския съюз, както и фактът, че притежава невероятно богата история, култура и изкуство в допълнение към прекрасните четири сезона, които предлага нейния климат, очаквам в бъдеще желаещите да се установят трайно в България японски граждани да се увеличава.



– Ваше превъзходителство, кой е любимият Ви български град и любимото ястие от българската кухня?


- Що се отнася до българската кухня, първото, което бих посочил е българското кисело мляко. Всяка сутрин обезателно закусвам с живителното и вкусно кисело мляко. В горещите летни дни тараторът, на основа кисело мляко, често присъства във вечерното ми меню. Друго мое любимо ястие е приготвената по домашен начин кавърма от меки късчета ароматно свинско месо и разнобразни зеленчуци, която често си поръчвам в добрите ресторанти. От напитките харесвам българските вина, предимно червените с приятен аромат, които присъстват в ежедневното ми меню. Освен това, България е известна със своята красива и разнообразна природа и особено с живописните си планини. Едно от любимите ми места е град Банско, заобиколен от Родопите, Рила и Пирин. През зимата тук карам ски, от пролет до късна есен играя голф. По този начин заедно с моята съпруга се наслаждаваме на красотата на българската природа.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Кольо Парамов: След 3 месеца 1 евро може да струва и 4,15 лева 65| 4086 |01.04.2009 . 3-ка на разсъмване: Напънете се за повече българчета за България 16| 9604 |31.03.2009 . Б. Божинов: Администрацията блокира бизнеса, губим много пари 6| 5798 |30.03.2009 . Явор Бояджиев: Първият град в Европа е бил край Пазарджик 35| 17297 |27.03.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах