Четвъртък, 20 Септември 2018, 08:15
Frognews
169| 10475 |13.12.2013

Тодор Ников: С ДС и досиетата оправдават греховете на БКП и на прехода

.
Тезата за зловещата роля на ДС се роди във върхушката на БКП, за да прехвърли отговорностите на чужд гръб и да бъдат съхранени някои «кланове» от ръководството на БКП. На това бяха подчинени всички елементи на кампанията. Както виждате и усещате, тази задача е постигната. Ако не е Борис Велчев – ще бъде внукът му, ако не е Димитър Станишев – ще бъде синът му, ако не е Иван Пръмов – ще бъдат снахата и дъщерята. Новата функция е да се прехвърлят на ДС греховете на прехода.Това твърди полковник Тодор Ников, който никога не е крил, че е заемал високи анализаторски длъжности в ДС.


Интервю на Красен Бучков - втора част


- Министър-председателят Орешарски каза, че Комисията по досиетата ще работи дотогава, докато си свърши работата ?

 

- Министър-председателят говори по принцип. До този момент никой не е дръзнал да направи анализ на това, с какво точно се занимава Комисията. Ние знаем само два резултата от дейността й – публикуване на списъци на граждани, уличени в принадлежност към бившата ДС и публикации на документи и разработки, в които се прави опит тенденциозно да се оцени изминалия период и особено дейността на специалните служби.

 

Безпристрастната оценка на плюсовете и минусите от досегашната дейност на Комисията липсва. Няма дори данни за това, къде потъват ежегодно над 10 млн.лв. Оправдани ли са тези разходи ? Родният парламент  се задоволява с елейните приказки във внасяните доклади от самата Комисия. А при неправомерно завишения статут, при депутатските заплати и другите привилегии, разбира се че в докладите пред депутатите ще се „свалят звезди от небето”. Никой не реже клона, на който седи.

 

Уважението към миналото /добро или лошо то си е наше/ и отговорността ни към бъдещето налагат час по-скоро да се направи пълно обследване на всички направления в дейността на Комисията и на тази база да се оцени кое и до каква степен да се довърши. Всякакъв друг подход е неприемлив.

 

- Г-жа Бончева каза, че в Комисията по досиетата има съмнения, че искат да я закрият, за да не се разкрият хора, които заемат високи позиции в държавните институции ?

 

- Изявлението на г-жа Бончева е непремерено. Но то е показателно в няколко отношения: Показва, че българската политическа класа си е назначила цензор, който играе ролята на филтър за високите етажи на властта. Горките политически сили, горкия парламент, горките властни структури, които са си избрали „филтър” с такана компетентност. Това показва още реално хипертрофираното самочувствие на членовете на Комисията на „висши съдници на всички останали”. Това самочувствие е формирано не само на базата на неоправдано формирания статут на комисията. Има и други фактори. Един от тях е и правният механизъм за оспорване на решенията на Комисията, въведен чрез самия Закон.

 

Що се касае до конкретния случай, то изявлението прозвуча като заплаха, като опит за шантажиране. Хак и на нашата политическа класа, щом не мисли, когато приема закони...

    

 

- Разкриването на кредитните милионери, сътрудници на ДС , ли е една от главните причини за атаките срещу Комисията на досиетата в момента? Замазване на следите и огромният брой пострадали от ДС хора ли е другата причина за атаката? Знаете ли такива хора? Дайте пример. Не се ли свършиха вече „душманите” от ДС на високи постове, не остаряха ли тези хора ?

 

- Причините за атаката срещу Закона и дейността на Комисията не се коренят нито в предстоящото обявяване на кредитните милионери, нито в замазване на следите на „огромния брой хора, пострадали от ДС”, нито в наличието на хора от ДС на високи постове в държавата.

 

Основната причина е в хала, на който се намира страната ни. Залива ни битова престъпност. Ширят се корупционни практики. Действията на комисията доведоха до сериозно занижаване на ефективността на разузнавателните ни структури – липса на информационно осигуряване на външнополитически инициативи. Посочените причини са свърхдостатъчни.

 

Що се отнася до „огромния брой пострадали”, ще се опитам да бъда по-конкретен. Този мит го слушаме вече 20 години. За да се утвърди той в публичното пространство и в съзнанието на обикновените граждани бе извъшена манипулативна подмяна на понятията. Не дела – а досиета. При новото понятие, като с магическа пръчка изчезват видовете дела. В резултат – всички обекти на проверка са потърпевши. Хитро, нали?

 

Още по-зловеща е функцията на друга извършена подмяна. Не агенти/секретни сътрудници/ - а доносници. Защо ? Агентът борави само с фактологична информация и основен критерий за неговата работа е това дали факта, който разкрива, има място в действителността. Т.е. истината. При доноса проблемът за истината изчезва като с магическа пръчка. Истина, неистина, няма значение – щом е донос, не ми го хвали...

 

Политическа манипулация на Комисията е и пренасянето на практика от един период и „пришиването й” към друг период. Именно по тази причина, примерите, които поднася г-жа Бончева и подобни на нея, са главно от периода до 1960 г.

 

Смятам, че няма по-полезно нещо за доказване на истината от добросъвестната статистика. До 1956 г. ежегодно през органите на следствието са минавали между 11 000 и 13 000 граждани, разследвани за престъпления по гл.1 от НК за противодържавна дейност. След този период картината е друга. Съдебните и следствените дела са както следва: 1968 – 162; 1969 – 139;1970 – 122; 1971 – 104 и т.н. До 1989 г. броят на делата не надминава цифрата 130 ежегодно. При това следва да се отчита, че със стойност на противодържавни престъпления бяха и делата за крупни стопански престъпления и по тази причина присъстват в описа по линия на ДС. Не се наемам да твърдя, че всички тези хора правомерно са санкционирани. Но самият факт на стесняване на санкционираната практика близо 100 пъти е показателен.

 

Очаквах Комисията да разкрие истината. Всуе! Наложи се сам да ровя и смятам. А Комисията ни сервира тенденциозни неистини като това, че „сме се клели във вярност на СССР”. Аз съм се чувствал и се чувствам български офицер и такъв документ не съм подписвал и бих се обидил, ако ми го поднесат за подпис. Оказва се, обаче, че Комисията си е поставила за цел не търсенето на истината, а намирането в миналото на аргументи за полукриминалното ни настояще.

 

 

- От комисията твърдят, че не е грешка, че е бил разкрит резидент в Турция. Уважавали мотивираните предложения. В институциите знаели, че някои подлежат на обявяване, но не са взели мерки ?

 

- Отново ни сервират поредния анекдот. Защото като съзнателна дейност  това се нарича предателство. Не само и не толокава към прикрития в посолството разузнавач. Предателство към всички ония чужди граждани, които са поели риска да помогнат на България.

 

- Говори се, че Станишев и БСП са приели Закона за досиетата, за да се раправят с Георги Първанов и други политически организации?

 

- Какви сметки си е правил Станишев при възлагането и приемането на този Закон не знам, трябва него да питаме. Едва ли основната причина е Първанов. Макар, че след случая Делян Пеевски, не изключвам и подобни „бакалски сметки”.

 

Лично за мен по-меродавно е друго. Обяснявайки битката, която води в Партията, години след оттеглянето си, най-младият министър-председател в най-новата ни история /б.р. Жан Виденов/ в едно интервю казва: „Въпросът е ... дали БСП защитава родови, кастови, наследствени, тесни и не особено значими интереси или е вярна на обещанията си, изпълнява програмата и защитава социални групи.” Той свърза казаното и с конкретните имена на Луканов и Лилов: „Това бяха онези хора от старата номенклатура, които седяха в БСП единствено, за да се скрият от греховете си в БКП”. Прехвърлянето на „грехове” продължава и до ден днешен.

 

- Дава ли комисията с работата си  право на информационен избор, да се знае кого избират на високи позиции. И не се ли омаскаряват така определени хора ?

 

- Правото на „информационен избор” е мит, който оправдава съшествуването на Комисията Нищо повече. Посочването на „черните овци” в стадото е много премитивна схема, за да е ефективна. Господата от Комисията, вземайки един формален признак – връзка с бившата ДС, назовават тези „овци” поименно.Но ние, които сме контактували с тези хора и знаем какво в действителност са вършили, категорично отричаме подобен подход. И обвиняваме комисията в преднамерен, формиран под чужда диктовка политически далтонизъм.

 

- Защо се бави предаването на архивите на НРС и на Военното разузнаване? Има ли нещо, от което началниците на тези институции да се страхуват или да се оказва натиск върху тях ?

 

- Ще се върна малко назад. През 1945 г. американските специални служби, виждайки в Райнхард Гелен човекът, който ще оглави специалните служби на бъдещата германска държава, му поставят условие да предаде и водената агентура. На това той отговаря: «Господа, информация колкото искате и каквато искате. Но хора не мога и няма да ви дам. Аз съм се клел пред тези хора да не разкривам факта на тяхното сътрудничество при никакви обстоятелства...” Това е веруюто и първата „божа заповед” на оперативния работник – агентурист. Отказът да се предаде „всичко” е плод главно на естествена съпротива срещу „узаконеното предателство”, което е регламентирано от Закона.

 

И това не е прецедент. Спомнете си съдебното преследване срещу ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева за унищожените дела. Истината е много елементарна. Унищожени бяха главно дела от т.н. „текущ архив”, действащи лични и работни дела на агенти, намиращи се в касите на оперативните работни.агентуристи. Те ги унищожиха с ясното съзнание, че изпълняват поетия пред агента ангажимент. И нямаше сила, която да спре този процес.

 

Уважавам правото на Държавата да ни търси сметка за допуснати грехове. Но ако има такива, допуснали сме ги ние – оперативните работници. Отговорността е наша, не на агентите. Но с един удар да денонсираш политическите договори, които държавата е подписала с над 100 000 граждани , ангажирани в нейна и на гражданите защита – това право не мога да призная и възприема. И ще воювам срещу подобен подход.

 

 

- Подготвяте книга за печат. В нея коментирате тезата за ролята на ДС в обществения живот. Това е тема за отделно интервю, но кажете накратко, какво е вашето дълбоко убеждение по въпроса ?

 

- Тезата за зловещата роля на ДС се роди във върхушката на БКП, за да прехвърли отговорностите на чужд гръб и да бъдат съхранени някои «кланове» от ръководството на БКП. На това бяха подчинени всички елементи на кампанията. Както виждате и усещате, тази задача е постигната. Ако не е Борис Велчев – ще бъде внукът му, ако не е Димитър Станишев – ще бъде синът му, ако не е Иван Пръмов – ще бъдат снахата и дъщерята и т.н.

 

След като изпълни тази си функция, сега тезата за бившата ДС има нова функция. Като прехвърля отговорностите за «греховете на прехода» на гърба на бившата ДС, тя се мъчи да съхрани статуквото. И всички, които излизат в медиите и спрягат «днешните» действия на бившата държавна сигурност, следва да си дават ясна сметка, в чия мелница наливат вода.

 

 

 

 

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Тодор Ников: Заради досиетата България е като обръснат таралеж 113| 10590 |11.12.2013 . А. Тодоров: Вместо да проклинаме тъмнината, по–добре е да запалим свещ 22| 16816 |16.04.2013 . Иво Тодоров, учредител на К.У.Р.: България никога няма да стане уредена държава 31| 12421 |18.03.2013 . Антоний Тодоров: Социалистите и ГЕРБ пазят Сокола, за да търсят помощта му догодина 34| 20490 |29.03.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах