Вторник, 25 Септември 2018, 00:41
Frognews
17| 6235 |16.11.2009

Цв. Маркова: Има опити да се установи хаос в системата за сигурност

.
Цвета Маркова Източник: Вяра Йовева
Хората, претендиращи да разбират от сферата на сигурността, реално са извън тази сфера от 7‒8 години, но се позовават доста произволно на Брюксел, казва в интервю за Frognews.bg председателят на ДКСИ.

интервю на Ана Кочева

‒ Защо скандалите около ДАНС рефлектират върху ДКСИ, г‒жо Маркова?


‒ Нормално е да рефлектират върху Комисията, защото по закон Комисията осъществява общометодическо ръководство и контрол върху всички служби за сигурност и обществен ред и върху всички организационна единици, в. т.ч. и върху ДАНС. Във връзка със сканадла сме взели, а ще взимаме и в бъдеще мерки. Сега сме поискали от всички заентересовани институции и инстанции писмени обяснения, получили сме ги, препратили сме ги и на ресорния вицепремиер, чрез него и чрез МС съответно и до прокуратурата. Така че мерки се взимат. За съжаление обаче естеството на нашата работа е такова, че то не предполага поне на този етап публичност на взетите мерки. Като бивш съдия искам да кажа, че прокуратурата трябва да бъде оставена да свърши своята работа, надявам се искрено подпомагана и от служителите по сигурността на информацията и от експертите в ДАНС. В рамките на предварителната проверка сме предложили еспертна помощ. Мерките, които са наше задължение по закон, са набелязване на съответни законодателни промени, така че в бъдеще такива случаи да се свеждат до минимум. Принципно отношението към класифицираната информация изисква ежедневни грижи, както се шегувам в подобни случаи това е подобно на личната хигиена. трябва непрекъснато да се пазим, всеки служител трябва непрестанно да изпълнява задълженията си по закон и това е най‒добрата гаранция, че подобни случаи няма да има. Освен ако не говорим за умишлени деяния от конкретни лица да дискредитират системата за сигурност в Р България?

‒ А имате ли усещането, че подобно нещо се случва понастоящем?


‒ Имам, да.

‒ ДКСИ като че ли доскоро се беше опазила от скандали, но сега не ви подминаха...

‒ Благодаря за това признание. Към момента наистина ние сме се опазили от скандали, които да засягат или застрашават нашата пряка работа. Единствената обективна оценка за работата на Държавната комисия са докладите на инспекциите на НАТО и на ЕС. Това са органите, с които Комисията контактува в международен аспект и те са единствените активно процесуално легитимирани институции, които могат да дадат оценка за нашата работа. Слава богу, досега нямаме никакъв негативен коментар от тяхна страна; инспекциите вървят гладко, а това, разбира се, не се харесва на част от службите за сигурност и обществен ред, защото нашата функция по отношение на тях е дисциплинираща; ние изискваме от тях те да прилагат минималните стандарти и критериите и на НАТО и на ЕС. До нашето създаване през 2002 година на практика всяка една служба за сигурност и обществен ред е била напълно самостоятелна в рамките на своята компетентност и не е имало орган който да отстои на равни отстояния от всички тези служби както това прави ДКСИ сега. Това пък е аргументът за създаването й преди 7 години и за оставането й сега и в бъдеще.

‒ Има гласове за това, че тя може да остане, но да се слее с ДАНС.

‒ Тази идея дори в рамките на настоящата календарна година се повдига за втори път. В началото на годината имахме повод да отговаряме на същия въпрос. Комисията представлява национален орган по сигурността. Като такъв тя е на равни отстояния и от ДАНС, и от МВР, и от НРС, и от НСО, и от всички останали служби за сигурност. Коментирането на подобна идея поставя под въпрос много концептуални, принципни положения за сферата на сигурността в България. Или някой се опитва да направи тази система абсолютно безконтролна, или да установи хаос, от който държавата най‒малко се нуждае в момента. Службите за сигурност са изключително деликатна сфера на човешката дейност и много важна сфера на държавното управление. Образно мога да кажа, че сигурността и в този аспект контраразузнаването, осъществявано от ДАНС, са имунната система на едно общество. Недопустимо е за постигането на лични интереси да се правят необмислени промени в сферата на сигурността.



‒ Но хора, претендиращи да разбират от сигурност, твърдят, че съществуването на Комисията е всъщност безсмислено.

‒ Това твърдение е нелепо, най‒малко поради поради факта, че хората, претендиращи да разбират от сферата на сигурността, реално са извън тази сфера от 7‒8 години, а доколкото разбирам те се позовават доста произволно на Брюксел, вероятно като географско понятие, но не и като институции, които цитират. Защото моята информация е абсолютно официална, че т.нар. пророци в сферата на сигурността не комуникират с нито една от институциите, с които ние работим. Въпросът е доколко професионална, държавнически отговорна и добронамерена е тяхната позиция като препоръчват едно или друго становище от името на града Брюксел. Защото единствените професионални отношения се поддържат на институционално ниво. Останалото е говорене в стила на лъже‒Ивайло. Надявам се искрено обаче, че на тези хора ще им се наложи да обяснят с кого точно комуникират от Брюксел, най‒малкото защото на нас оттам ни задават въпроса: „С кого контактува г‒н Х, след като се позовава на Брюксел, а ние подобен сигнал не сме излъчили?”

‒ Има ли вече произнесени присъди за изтичане на информация?

‒ Да. Това е отбелязано и в нашия доклад. Всяка година ДКСИ представя ежегоден доклад в МС и това е една от формите на граждански контрол. Съвсем наскоро докладът беше приет със значително, впечатляващо мнозинство ‒ 179 гласа от 182 присъстващи, което е още една оценка за важността и значението на нашата работа. Към момента на изготвяне на доклада имаше образувани 30 наказателни производства, по 8 от които имаше произнесени присъди. Наказанията варират по чл. 357‒360 от НК от пробация до 10 години лишаване от свобода в зависимост от степента на застрашаване или увреждане на държавните интереси в областта на сигурността. По‒важно обаче е неотменимостта на наказанието, а не неговата тежест, защото в последно време, за съжаление, ставаме свидетели на едно усещане за безнаказаност при изнасянето на класифицирана информация. Друг е въпросът, че тя може формално да е такава. Да, върху страницата може да има гриф с посочено ниво на сигурност. Слава богу, до този момент не е имало съдържание, което наистина да застрашава националните интереси.

‒ Но същевременно непрекъснато в публичното пространство се говори за изтичане на класифицирана информация?


‒ Говореното в пространството за скандал, за изтичане на класифицирана информация поставя най‒вече въпросът за човешкия фактор. След атентатите на 11 септември 2001 г. и последвалите в Мадрид и в Лондон анализът, който беше направен в международен аспект, е в посока именно на задълбочаване на работата с хората, със служителите, задължени да осигуряват сигурността на съответната държава, защото техниката се развива много бързо и динамично. Тя дава възможности за осигуряване на контрол върху достъпа в помещения, в обекти. Нищо обаче не може да попречи на служителя, който работи там, доброволно да изнесе такава информация.

‒ Това става повече умишлено, или поради недостатъчна компетентност?

‒ От случаите, образувани дотук, сочат повече за непредпазливи деяния, има и такива, които се отнасят до недостатъчно умело боравене чрез използване на негодна за такива цели техника. Ще изискваме и настояваме да бъде подобрено нивото на работата от гл.т. на технологичната осигуреност на съответните ведомства и най‒вече на обучението на лицата. Оказва се, че такъв анализ е направен и в НАТО, защото при последната инспекция, която мина, беше споделено, че за целите на обучението, е открит специален център в Германия. България също полага съответните усилия, които се изискват от нас, в областта на обучението. С него са ангажирани обучаващи организации в лицето на Академията на МВР, Военна академия, НБУ, Шуменския, Великотърновския университет. По закон ние сме задължени да имаме много сериозно отношение към обучението и за целта довършваме Центъра за обучение в Банкя, който ще подобри капацитета.

‒ Срещу този център има възражения, говори се, че Комисията го строи при съмнителни обстоятелства.

‒ Това е крайно необходим за държавата институт. А да коментираме необходимостта от Центъра за обучение в Банкя, означава все едно да поставяме под въпрос решението на НАТО, който построи през миналата година специален център за обучение в Германия. Това е толкова неадекватно и извън общата политика на Алианса, че поставя под въпрос не само компетентността на т.нар. експерти в областта на сигурността, които лансират подобно съждение, но поставят под въпрос и тяхната лоялност.



‒ Възраженията са, знаете, за това колко струва един такъв център.

‒ Струва минимално, а от друга страна ще спести огромни средства на държавата. Сега обучението на един курсант струва седмично между 500 и 600 лв, които трябва да се платят на частни институции, които изпращат лектори. А когато държавата създава този център, тези пари ще отиват в държавния бюджет, няма да влизат при нас. Ние не можем да ползваме втора бюджетна сметка, така че тези пари най‒малкото ще се спестяват на държавата. Няма такъв инструментариум. Дори ме питаха дали подобни коментари не идват от страна на обучаващи организации, които искат да си запазят тези такси, но това аз не мога да кажа. Но като дейност ние сме задължени по закон да извършваме това обучение, а центърът ни беше предоставен със съдействието на посолството на САЩ в лицето на тогавашния посланик Джеймс Пардю. Да се връщаме сега в изходна позиция и да питаме необходим ли е той, е нелепо.

‒ Г‒жо Маркова, вие бяхте член на делегацията на президента Първанов при посещението му неотдавна в Южна Корея и Австралия. какво наложи това?

‒ Да, бях член, наред с много други. Австралия беше втората дестинация. Преди това в Южна Корея подписах официален договор с тази страна, подготвен отпреди една година. През ноември 2008 г. делегация от експерти посети Южна Корея, защото тази част на света е посочена във външнополитическите приоритети от МВнР, заедно с Индия и други държави от региона, с които България би искала да задълбочи търговския оборот като приоритетна област. Нещо повече, поддържането на международни контакти с такива държави представлява една много важна и пионерска част от международната дейност на Комисията. Австралия беше приета през месец септември по настояване на САЩ за член на Международната работна група по индустриална сигурност, така че говорим за много адекватно отношение към приоритетите и на Алианса и на Р България.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Копринка Червенкова: След 10-ти започна да се цени тренираният мускул, не тренираната глава 39| 9342 |13.11.2009 . Н. Арабаджиев: Убих Наско, за да не бъда насилен 10| 11443 |11.11.2009 . Даниела Горчева: България е представена достойно в Амстердам 18| 8802 |11.11.2009 . Жельо Желев: Имаше Босненски сценарий за българския преход 30| 8185 |10.11.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах