Четвъртък, 20 Септември 2018, 10:17
Frognews
3| 6648 |09.11.2015

Цветан Гунев: Докладът на Сметната палата за „Банков надзор” е поръчков

.
Цветан Гунев
"Фалити на банки в България не е имало от поне 15 г. насам. След разразилата се от 2008 г. икономическа криза в света, "Банковият надзор" удържа здрави всички банки, като особено уязвими бяха банките, чийто майки са базирани в наша съседна страна. Не допуснахме ни най–малък проблем. През 2014 г. фалира банка чрез внезапен мощен външен натиск и грандиозен репутационен риск, породен от редица фактори с решаващата роля на държавни институции, които са добре известни и без никаква роля в този процес на Банков надзор".

Това обяснява пред "Гласове" бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев, който ръководеше Управление „Банков надзор” от 16 юни 2013 г. до 21 януари 2015 г.

 

- Г-н Гунев миналата седмица бе оповестен доклада на Сметната палата за дейността на "Банков надзор" в последните три години. Каква най-кратка оценка бихте дали на качествата и приложимостта на  този доклад ?

 

- За мен този доклад е логичен резултат от сблъсък на архаични знания и разбирания за целите и ролята на "Банковия надзор" в разумното  функциониране на банковата система в страната, нейната сигурност и стабилно развитие и как се постига това в ХХI век. Главните задачи на Сметната палата произтичат от нейната експертиза във финансовия контрол, упражняван върху държавни структури. Само по себе си това е крайно недостатъчно да се даде адекватно оценка на същността и дейностите по банков надзор по принцип, още по – малко оценка на една модерно изградена функция, работеща успешно 24 години и нямаща аналог в държавата.

 

Одитиращият екип на Сметната палата очаквано е проявил тотално неразбиране на философията и ценностите на банковия надзор като функция, а самият „одит” е само опит за някакъв поглед в административен план и поради тази причина най–малкото е недостатъчен в контекста на претенциите за пълен и изчерпателен критичен преглед на дейноста на БНБ, и в частност на банковия надзор като функция на БНБ. Това издава тесногръдие и липса на всякакви знания в тази област, което е безспорно. Затова те ограничават своя анализ само до ефективност, като правят уговорка, че не могат да се произнесат за ефикасност. А ефикасността в този случай се крие точно в намалението на административната тежест, излишната бумащина чрез използването на отдавна модерни системи за комуникация като компютри, софтуер,  мобилни и конферентни връзки.

 

Като говорим за ефективност на надзора ще припомня следното. Фалити на банки в България не е имало от поне 15 г. насам. След разразилата се от 2008 г. икономическа криза в света, "Банковият надзор" удържа здрави всички банки, като особено уязвими бяха банките, чийто майки са базирани в наша съседна страна. Не допуснахме ни най–малък проблем. През 2014 г. фалира банка чрез внезапен мощен външен натиск и грандиозен репутационен риск, породен от редица фактори с решаващата роля на държавни институции, които са добре известни и без никаква роля в този процес на "Банков надзор". Може ли категорията ефективност на надзора да се прилага и определя при такива форсмажорни обстоятелства? За мен ефективността на "Банков надзор" до 20.06.2014 г. е 100 процента. По-полезно би било да се оцени ефективността на БНБ в периода от юни 2014 г. досега. Защо не е оценена ефективността на надзора и УС на БНБ в периода на специалния надзор? Това е продължение на надзорната функция с правомощията на УС. Така или иначе всички решения на УС са били докладвани от заместващия ме главен директор, което е в съответствие с правилата. Та нали одитът на Сметната палата е до 31.12.2014 г. Половин година - empty space! Дали и доколко са били ефективни действията на УС, които единствено доведоха до държавна помощ за една банка, вероятно ликвидни улеснения за още няколко, изчерпване на средствата на ФГВБ и бюджетен дефицит заради скалъпения фалит на друга?

 

- Като имате предвид изводите и констатациите, а също така и препоръките, отправени към БНБ от одитиращия екип, как оценявате компетентността на одиторите от Сметната палата?

 

- Очевидно е, че нямат ресурс, капацитет за такава проверка. Това е било ясно още при поръчването на този одит. Затова са привлекли някакъв консултант. Трябва да е някой скрит талант, който на мен не ми е известен. А иначе, те са хора, вероятно обучени в някаква степен да упражняват финансов надзор. Поне това казва и председателят на СП, който изтъква като свой актив над 20-годишен опит във финансовия контрол. Но финансовият контрол няма абсолютно нищо общо с банковия надзор. Аз имам 24 г. опит в банков надзор, но не бих се наел да правя оценка на ефективността на СП по отношение на контрола й върху финансовата дисциплина на някое министерство. За мен това би било извращение на функциите на държавен орган, използван за цели, за които не е създаден и подготвен. Да познаваш и владееш аспектите на държавното управление е държавническо изкуство и неопровержима ерудиция.

 

Внимателно разгледах целия доклад. Обърнах особено внимание на методологията, защото така се прави. И установих, че в приложената одитна методология, описана на стр. 20-21 от доклада, в които е оповестено, че са използвани два подхода: системно-ориентиран подход и резултатно-ориентиран подход. Каквото и да значи това. И двата подхода обаче съдържат едни и същи фактори, което прави и двата едновременно неразбираеми и най – малкото припокриващи се, т.е. напълно се обезсмислят един друг и това обезличава изводите и констатациите след като са приложени.  А това би трябвало да е фундаментът на този труд.

 

- Как възприемате привличането на външни консултанти в разработването на отделни части на доклада на СП? На базата на какви нормативни документи са привлечени, кои са те, защо имената и референциите им за опит и независимост не са приложени към доклада?

 

- Както казах по–горе, нямат капацитет. Не ми е известно кой е консултант, но то и целият доклад като че ли е анонимен. Не е известно кой го е изготвил, кой го е подписал. Но за докладите от банков надзор има такива забележки, които са оценени като, забележете, предпоставка за неефективен банков надзор.

 

Вижте, има само един верен подход при оценяване дейността на "Банков надзор" и той е, че такава специфична задача може да бъде изпълнена само от друг орган за банков надзор в страна от ЕС, ако бъде помолен и е съгласен да извърши такава проверка. Налице са 27 възможности. Само такава оценка би могла да бъде реалистична.

 

- Ако преминем по същество, какви са Вашите забележки?

 

- Целия доклад, всяко изречение от него има нужда от коментар и възражения. Ако трябва да анализираме целия доклад, ще е необходимо много време и място. Затова аз ще се спра само на принципните аспекти. Не може т.н. одит да се базира на прегледа само на надзорните действия на четири банки, едната от които нали можете да познаете коя е. Не може да е доказателство за неефективност липсата на подписи тук или там, липсата на приемателно–предавателни протоколи между инспекторите при тяхната комуникация, липсата на протоколи едва ли не от разговорите помежду им. Това просто е прекалено.

 

Банковият надзор работеше в максимална близост до съвременното разбиране за корпоративно управление, без излишна хартия и излишни формални процедури. Болшинството от надзорниците са опитни специалисти и отлично владеят процесите. Имаше отворен диалог на всички нива, особено в периода на моето управление. Одиторите не са си направили труда да разберат за ежеседмичните срещи между мен и директорите на дирекции всеки понеделник от 10 ч., където открито са разглеждани всички текущи въпроси. Освен това, вратата ми е била отворена за всеки служител по всяко време. Но те тук биха казали – няма писмени доказателства.

 

Това практически е одит само на една дирекция в "Банков надзор", а именно дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции”, което е мощно доказателство за ограничеността и оттам, няма да е пресилено да кажа, недобронамереността на одита. Ами защо тогава не определиха само дейността на тази дирекция като неефективна, макар това да не е вярно, а лепят етикет на цялото управление "Банков надзор"? Ще ви кажа - защото така по тежи и ще свърши повече работа на когото трябва.

 

Надзорният преглед не е само дистанционен надзор и инспекции, а дейност в цялата съвкупност на правомощия на надзора от момента на кандидатстване за лиценз на банка или финансова институция до нейния естествен  или насилствен край. Освен всички дейности по оценка на акционерите, спазването на закона при кандидатстване за лиценз, събиране на всякаква релативна информация за бъдещите акционери, оценка на правния и финансов аспект, проверки по сиситемите за сигурност и много други съпъстващи дейности, в Надзорния преглед участват и данните от взаимодействието с външните одиторските компании, рейтинговите агенции и всякакъв род друга информация, оценка за която не е дадена.

 

Не е направен и опит за цялостна оценка на дирекциите "Правна", "Надзорна политика", "Специален надзор", "Макроанализи и финансова стабилност" и тяхното място в цялостния процес по Надзорен преглед.

 

Не е направена оценка на дейността по надзор на финансовите институции, прането на пари и съвместните действията с ФГВБ, съвместната дейност с ДАНС, дейността по искания и разпореждания на съд, прокуратура и следствие и органи на МВР, което е част от надзорния преглед.

 

Не е направена оценка на дейността в Европейските структури по банков надзор, както и в Базелския комитет, МВФ и Световна банка и взаимодействието с тях, което е част от надзорния преглед.

 

Не е направена оценка по дейността на макропруденциалния надзор и макропруденциалните мерки най – малко по отношение на капиталовата адекватност и ликвидността. Изобщо не е забелязана дейността по финансовата стабилност и различните изследвания и модели за потенциални рискове. Също важни части от надзорния преглед.

 

Ако се върнем към дейността на дирекция "Надзорно наблюдение на кредитните институции" не е направен и опит за оценка на дейности като: работа в надзорните колегии, по съвместните решения за капитала на банкови групи, съвместни рискови оценки, срещи и презентации в надзорните колегии, съвместни инспекции, обмен на информация с колеги от европейски надзори, работа по одобрение на вътрешни модели, оценките на Вътрешния анализ на адекватността на капитала. А всичко това е част от надзорния преглед и става единствено и само чрез контакт с банките. Пропуснат е и много важният елемент от надзорния преглед – диалогът с институциите. Но това са сложни неща. Но те ако не бяха такива, то можеше и СП да надзирава  кредитните и финансови институции, нищо че са частни. Във всички има държавен или общински ресурс.

 

Изводите на СП на 99 процента се базират на липсата на писмени правила и процедури по различните дейности. Но те не са си направили труда да разберат или поне да установят какви са т.н. установени обичайни практики, което говори за пълно неразбиране и тенденциозност.

 

 Всяко едно тяхно твърдение е предшествано от много повърхностни, установени според тях факти. Но ако на всяко тяхно твърдение се зададе въпросът ЗАЩО?, то от текста няма да получите задоволителен отговор. Т.е. няма обосновани аргументи за направения извод или  констатация, както и на главния въпрос Ефективен ли е Банков надзор?

 

В доклада на много места се намеква за случая КТБ (тя безспорно е една от четирите банки в извадката), от който се вадят изводи за неефективността на надзора. Всъщност, ако не беше случаят с КТБ, нямаше да го има и този доклад. Критикува се и дейността на подуправителя по отношение на надзорните мерки. Надзорните мерки са многоаспектен въпрос. Всичко това е тенденциозно и злонамерено и преследва една единствена цел – да подсили обвиненията и отново да измести фокуса на проблема с КТБ, който е организираната внезапна атака по лидвидността й и последващият изкуствено създаден капиталов проблем. Не случайно одиторите на СП не са получили докладите на трите „одиторски” фирми и то не за друго, а заради страх да не се разпространи видяното в тях.

 

В доклада на няколко места са заложени текстове, които са релевантни (ако не и еднакви) с повдигнатите обвинения към мен и колегата от "Банков надзор". Това е ярко доказателство за предназначението на този доклад.

 

Между другото, когато е представен проектът за доклад на СП в БНБ, той е бил предоставен на служители в Банков надзор за коментари и възражения. Почти на всяко изречение е подготвено аргументирано обяснение или възражение. Така подготвеният материал е бил предаден на ръководството на "Банков надзор" (разбирай подуправител). Нищо от тези обяснения и възражения очевидно не е било изтъкнато пред одиторите. Това говори за: професионалното ниво на ръководството на "Банков надзор", за удовлетвореността и убедеността от тяхна страна, че одитният доклад ще послужи на обвинението да изградят теза срещу обвинените подуправители и служител, без да се интересуват от последиците за хората в надзора и авторитета им.

 

По свидетелства на служители в "Банков надзор", изтощително асиситиращи одиторите през четирите месеца на проверката, същите са дошли с готово формулирани констатации и всякакви обяснения от надзорниците са били подминавани с пренебрежение. Член на одиторския екип е споделил, че те са там само за да потвърдят подготвените предварително констатации. Това означава, че целта на одитната проверка е една – да е полезна на всеки друг, но не и на "Банков надзор" за „подобряване” на дейността му. В момента преобладаващата част от служителите в банков надзор са възмутени от съдържанието на доклада.

 

- В доклада има сериозна критика и към Вътрешния одит на БНБ. Дали е основателна или не е друг въпрос, но се опасявам че шефът на Вътрешния одит скоро може да  бъде сменен.

 

- Косвено доказателство за безполезността на този доклад относно бъдещето на надзора е интервюто във в. Банкер от 24.10.2015 г. на Д. Костов, сегашния подуправител на Банков надзор. От него ясно личи, че единственото, което ще се направи, е да разделят дирекцията "Надзорно наблюдение на кредитните институции" на две дирекции "Дистанционен надзор" и "Инспекции". Апропо, такава структура съществуваше до 2008 г. В този период фалираха една дузина банки. След 2008 г. и до ден-днешен има фалит само на една банка и то при изключително съмнителни обстоятелства. Е, коя структура е по-ефективна? Това действие е доказателство за сериозен дефицит на професионален капацитет и ясна визия за развитието на надзорната функция. Правят се огромни крачки назад, вместо напред. Другото, което казва е, че докладите от надзорните инспекции няма да бъдат предоставяни на членовете на УС, както е било и досега. Правомощията на подуправителя си остават същите. С една дума всичко си остава по старому.

 

- Има ли извод или констатация в доклада на СП, с които сте съгласен?

 

- С радост мога да заявя, че има. Единствените неща, с които се съгласявам са: спорната роля на Главния директор в надзорния процес, недостатъчният персонал, недостатъчното информационното осигуряване и непрозрачността при избор на квестори и на гаранции за квалификацията им. Всичко останало не го приемам за вярно.

 

Докладът е абсолютно поръчков, като предварително е очертан кръгът от интереси, които се преследват и са дадени предварителни насоки за  начините, по които да се постигне целта. Аз не съм изненадан. Не съм изненадан и от това, че е бил приет без възражения от ръководството на БНБ? В крайна сметка дори и да не си Подуправител на БНБ, отговарящ за Банков надзор, трябва да ти е обидно? А дали самият доклад отговаря на критерия ефективност предстои да разберем.

 

- В доклада на СП са дадени и много препоръки.

 

- Да. С гордост заявиха, че са над 50. Дали сегашното ръководство ще ги изпълнява, не знам. Аз лично не бих. Или повечето от тях.

 

Но да оставим това. Този доклад нито ще е първият, нито ще е последният фойерверк, който ще бъде изстрелян в небето, привличайки погледа на хората. Така важните неща ще остават в тъмното. А те са в разпределянето на една голяма сочна торта и за всеки, който има принос в това дело, да е допуснат до нея и да получи съответното голямо, сочно и вкусно парче. Възможно е да не останат и трохи.

 

За справка: 

Ефективността в най-общия смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел. Ефективността е свързана с целесъобразността на действията. Чрез нея се дава отговор на въпроса, дали се вършат "правилните" неща. Тя не отчита разходите (енергия, труд, финансови средства), а само постигането на целта. Колкото степента на постигане на една цел е по-висока, толкова по-ефективни са действията и мероприятията.

 

Според легалната дефиниция в българското законодателство (допълнителните разпоредби от Закона за сметната палата) ефективност е степента на постигане на целите при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от дейността.

 

Примери:

 

    Целта е да се предотврати възникване на пожар от паднала горяща свещ на килима. Да се угаси свещта с чаша шампанско е ефективно - огънят бива успешно и напълно угасен и опасността от пожар е премахната.

    Целта е възможно най-бързо да се придвижим от точка А до точка Б. Най-ефективният начин е със свръхзвуков самолет. Много ефективно е и със състезателен автомобил. Най-неефективно е пеша.

    Целта е по-някакъв начин да се придвижим от точка А до точка Б. Постигането на така зададената цел е еднакво ефективно със свръхзвуков самолет, със спортен автомобил или пеша.

 

Ефикасността показва отношението на постигнатия резултат спрямо вложените разходи (енергия, труд, финансови средства). Ефикасността е свързана с икономичността на действията. Чрез нея се дава отговор на въпроса, дали нещата се вършат икономично, по "правилния" начин. Колкото вложените разходи са по-малки, толкова по-ефикасни са действията и мероприятията.

 

Разлика между ефективност и ефикасност

 

При определяне на ефикасността, за разлика от ефективността, се отчитат вложените разходи спрямо постигнатия ефект. Така например гасенето на запалената свещ с чаша вода е също толкова ефективно, колкото и с шампанско (целта е постигната на 100% и в двата случая). Но с вода е по-ефикасно (водата е по-евтина от шампанското, т.е., постига се същият ефект при по-малки разходи). При липса на алтернатива обаче няма да е нито ефективно, нито ефикасно да пожалим шампанското. Килимът ще изгори и щетите ще са по-големи от цената на чаша шампанско.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Цв. Цветанов пред Фрог: Не съм чул, че КОЙ управлява МВР 42| 23436 |26.08.2015 . Цветан Василев: Поискаха ми да прехвърля безвъзмездно активи. След като се опълчих, предизвикаха кризата в КТБ 72| 14597 |29.03.2015 . Красимир Янков: В службите за сигурност се реставрира "модела Цветанов", Борисов дирижира 41| 33430 |23.03.2015 . Банкерът Цветан Василев : "Виваком" е апетитна хапка за политическите хиени 24| 10809 |05.01.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах