Д-р Вера Ахундова, НПО „Ние, Гражданите”: Фирми до Пеевски и майка му дължат над 500 млн на КТБ

Седмицата започна с новини, отнасящи се до прекратяването по нареждане на Б.Борисов на търга за строителстното на автомагистрала Хемус, който преди два месеца бе спечелен от фирми от кръга на Д.Пеевски и В.Златков и със заявеното от Б.Борисов намерение да разсекрети доклада на „Аликс Партнърс” за състоянието на КТБ. Случайно ли е това съвпадение на такива важни решения?

-          Не, не е случайно, а е резултат от налагащи се и настъпващи промени, свързани с количественото натрупване на събития във вътрешнополитическата и икономическата области. Като че ли срещата на Б.Борисов с българското землячество в Лондон отключи дългоочаквани и важни решения. Като начало, защо премиерът лично нареди да се прекрати обществената поръчка за строителството на автомагистрала „Хемус”? Най-вероятно, защото българското общество беше добре информирано от чии фирми е спечен търгът. Новата обществена поръчка, „дадена” на фирми, свързани с депутата от ДПС Пеевски  за около 500 млн.лв. без ДДС и допълнителните плащания, които редовно се явяват във фактурите на подобни проекти , се насложи с широко коментираната от нас и други политици и икономисти „статистика” на спечелените от кръга Пеевски през последните 3 години обществени поръчки.

Вие сте говорили за тези неща и преди, но сякаш не ви чуваха?

-          НПО „Ние, Гражданите” преди повече от половин година информира обществото, че спечелените от фирми, сързани с Д.Пеевски обществени поръчки в края на първото правителство Борисов и по време на кабинета Орешарски надхвърлят 700 млн.лв. Освен неяснотите относно условията, оценени като най-добри, за да бъдат избрани тези фирми, у никой не възникна и грам съмнение, че във всички случаи става въпрос за корупционни схеми. Върхът на тези „подаръци” се оказа фактът, че всички те са били финансирани пряко -  чрез кредити или чрез издаване на изискваните за подобни търгове безусловни банкови гаранции за участие и изпълнение, от Корпоративна търговска банка и че тези кредити за над 700 млн.лв. към КТБ не са погасени и максимално бяха превъртяни чрез прихващания по цесии с Първа инвестиционна банка, Българската банка за развитие и т.н.

На второ място бих подчертала, че цената на километър пътно строителство от 7 млн.евро на километър се оказа най-високата в Европа, т.е. от обявяването на поръчката до отварянето на офертите тя е набъбнала точно 2 пъти, така, както се е случило и с разходите по строителството на „Южен поток”.

Не са ли се наели тези неща от управляващите?

-          Едва ли премиерът не е знаел всичко това. По-скоро усещането му за предел на гражданското търпение по отношение на печелившите начинания и безнаказаността на кръга КОЙ, отразени както в годишния Доклад на ЕК по процедурата за мониторинг над съдебната система, така и в редица публикации на западни медии и в изказвания на дипломати и бизнесмени е довело до това решение.

Сега премиерът като че ли се опитва да поправи стореното. Така изглеждат последите му решения?

-          Естествено, извън чисто икономическите и финансови измерения на казуса, си задаваме и ред други въпроси – може ли премиерът еднолично да нареди анулиране на обществена поръчка, а след това към решението да се „напаснат” законовите разпоредби за обществените поръчки? По същия начин, по който напасваха промените в Закона за банковата несъстоятелност към сценария за ликвидиране и ограбване на парите на вложителите и активите на банката. Не е ли това просто ход? При обжалване на анулирането в съда, което сме убедени, че фирмите на Пеевски ще направят, крайното решение остава в ръцете на съдии, които може да са от тези, които Пеевски е одобрявал? Случайно ли е анулирането на резултатите от търга и за втория участник в строителството на автомагистрала „Хемус” – фирмите, приближени до В.Златем /”Лукойл”/, който в очите и съзнанието на обществото е в основата на картелните цени на горивата?

Най-фрапантната новина от вчерашния ден, обаче, е изказването на Юнкер за въможността мониторинговият механизъм на ЕК за България и Румъния да бъде прекратен за Румъния и да остане да действа за България за необозримо време – докато докажем независимостта и ефективността на съдебната ни система и реални резултати от борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Лично за мен това изказване на председателя на ЕК е било последната капка, предизвикала промяната в отношението на Б.Борисов към кръга КОЙ, или по-скоро към втората огромна хапка, осигурена им от правителството на ГЕРБ след фалирането и ограбването на КТБ.

По време на участието Ви в „Часът на Милен Цветков” по телевизия Нова заявихте, че между премиара Б.Борисов и депутата от ДПС Д.Пеевски е настъпил разрив. Какво имате предвид?

-          Заявих, че според мен, е настъпил засега „мек” разрив, т.е. чрез решението за прекратяване на обществената поръчка на строителството на автомагистрала „Хемус” Борисов се дистанцира от кръга КОЙ.  За сложността на това все още неокончателно решение свидетелства първоначалния опит ходът му да бъде обясняван от министър Лиляна Павлова с липсата на средства. Едва след това премиерът намекна, че се е запознал с информация, касаеща собствеността върху фирмите, спечелили търга, и наличието на съмнителни /корупционни/ елементи в сделката. По-голяма решителност в тази насока видяхме в решението да се разсекрети доклада на детективската фирма „Аликс Партнърс” , който се очаква да покаже не само практиките на инвестиционното верижно финансиране на свързани една с друга фирми, но и реалните необезпечени кредити като размер и  бенефициенти, т.е. де факто ще видим новите кредитни милионери. Това решение отговаря на многобройните ни призиви и изводи от анализи, които показват, че непогасените и необезпечени кредити на дружествата около Пеевски и Ирена Кръстева в КТБ са над 500 млн.лв.

Можем ли да разчитаме, че все пак истината за КТБ ще почне да се появява?

-          Бихме искали да вярваме, че Бойко Борисов е направил крачка към обещаната през 2014 г. предизборно пълна истина за състоянието на КТБ и за истинските виновници за фалирането на банката. Защото досега цялата замъглена информация, подготвяна от квестори и синдици се отнасяше само до считаните от премиера и повечето парламентарно представени в управляващата коалиция партии главни виновници за фалита на КТБ – вложителите – далавераджии и всички служители на КТБ, в т.ч. и бившия шеф на Банков надзор в БВБ Цветан Гунев.

Има и още един фактор за разрива между Борисов и Пеевски. Независимо от мантрата за стабилността на държавата и правителството напрежението между управляващите партии, напрежението в редица групи от населението, локалните особености и проблеми на отделни групи граждани и населени места нараства. Независимо от картината на приходите в бюджета и очакванията за ръст на БВП, този ръст, който страната би генерирала ако не бе допуснат предизвиканият  фалит на КТБ би бил многократно по-голям и не би бил обвързан съгласно мнението на много икономисти само с усвояването на средствата от еврофондовете. Би било отбелязано реално увеличение на чуждестранните инвестиции, а не една огромна счетоводна суапова сделка на голяма фирма да осигури така желания плюс в ръста на инвестициите в икономиката. Не би било допуснато и двукратното увеличение на вътрешния и външния дълг.  А последиците от фалита на КТБ тепърва ще настъпят – започна гледането на дела за вината на БНБ и държавата към акционери и вложители.

В контекста на цялата съвкупнот от изброените дотук фактори, а и на много други, в страната по един или друг начин се води предизборна борба, съществуват и очаквания за предсрочни избори. А близката история показва, че партиите, работили в коалиция или негласен съюз с ДПС неизменно са губили парламентарните и местните избори. Поради това е много вероятно това да е водещият мотив за вчерашните решения на Борисов.

Въпросите зададе Валери Стоянов