Четвъртък, 15 Ноември 2018, 08:49
Frognews
3| 5503 |28.05.2009

Виолета Симеонова: Нашият глас решава бъдещето на Европа

.
Българите сме равнопоставени в Европейския съюз. Европарламентът се избира пряко, така че от нашия глас зависи много. Трябва да се отървем от комплексите си, защото сме значими колкото французите, гарманците и всички останали, категорична е новата шефка на Информационното бюро на ЕП в София.
Виолета Симеонова е новият директор на Информационното бюро на Европейския парламент в България. Тя е известен журналист. Работила е във вестниците „Дума”, „Стандарт”, „Континент”, „24 часа”. Специализирала е в САЩ. Политика, бизнес и Балканите са част от темите, по които пише.
Омъжена за дипломат, има син.


Г-жо Симеонова, какво би накарало българите да припознаят изборите за Европейски парламент като свои, т.е. важни за всеки един от нас?

- Трябва да се разбере, че изборите за Европейски парламент не са просто първи тур от нашите национални избори. Овен чисто национални измерения, този избор има общоевропейски. Важните въпроси от ежедневието вече се определят на ниво Европейски съюз с решаващата роля и глас на Европейския парламент.
Това е единствената европейска институция, която се избира пряко от гражданите. Това му дава изключителна легитимност и сила. Тъкмо затова ние, българите, като граждани на Европа трябва да упражним правото си на глас, защото решенията на Европарламента определят развитието на ЕС

Оглавявате отскоро Информационното бюро на Европейския парламент в България, смятате ли, че то е достатъчно популярно сред медиите и българското общество?

- Не е въпросът информационното бюро на Европейския парламент да стане популярно сред медиите и обществото. То би било повече от успешно, ако работата на Европейския парламент, неговата досегашна и предстояща програма и промените, които настъпват в живота на европейските граждани благодарение на дейността на европейския парламент са ясни и добре застъпени в медийното пространство. И то не само като новини, но обяснени, анализирани, „преведени” на езика на ежедневните нужди и проблеми на българите като граждани на ЕС. В това има очевиден напредък, след като тези дни един от учителите ми в журналистиката - Валери Найденов в характерния му стил се зае да разнищва българските евродепутати и позициите им по различни важни теми от работата на ЕП.

Какво не успяват да кажат журналистите на читателите, зрителите и слушателите за работата на евроинституциите в Брюксел?


- Че тяхната работа наистина влияе на ежедневния живот на гражданите на ЕС – и го променя значително. Веднага ще ви дам примери за това:

- От края на 2009 г. доставчиците на услуги, от туристическите агенции до персонала за поддръжка на офиси, могат да упражняват професията си навсякъде в ЕС, защото влезе в сила на един от най-важните текстове, разглеждани през последните години.

- От януари 2010 г. пътниците на влакове, пътуващи от една държава членка на ЕС към друга, могат да очакват по-голяма конкуренция в международните превози, която естествено, ще е само в тяхна полза. Защо?
От 2010 г. операторите свободно ще предлагат международни пътнически железопътни услуги през граница на територията на ЕС (което означава, че „Thalys” и „Eurostar” биха могли да се сдобият с конкуренти, да не говорим за БДЖ), а пътниците по всички линии ще имат право на минимални общи стандарти за качество на обслужване. Влаковите машинисти ще получават унифициран европейски сертификат, с който ще могат да ползват железопътната мрежа във всяка държава членка на ЕС.
Обезщетенията за закъснения, за които железопътната компания носи отговорност при трансгранични превози, ще се равняват на 25% от стойността на билета при закъснение над 1 час и на 50% от стойността на билета при закъснение над 2 часа.

- Спадането на роуминга. С приемането на регламента за роуминга Европейският парламент намали значително цените за изходящи и входящи разговори, за изпращане на SMS-и и мобилен интернет в роуминг (в рамките на ЕС) за поне 140 милиона потребители. Понастоящем местните оператори могат да таксуват своите клиенти в размер най-много на 0,46 евро за минута (без ДДС) за направени обаждания в роуминг и максимум 0,22 евро/минута (без ДДС) за получени обаждания. Тези цени ще бъдат допълнително намалени (съответно на 0,43 и 0,19 евро/минута) от юли 2009 г.

- От 1 ноември 2008 г. потребителите могат да бъдат сигурни, че цените на самолетните билети, които са посочени, са наистина крайните цени, които трябва да заплатят. Благодарение на регламент на ЕС, изменен и приет от Парламента през юли 2008 г., тарифите за въздушен превоз, които са посочени в интернет, както и навсякъде другаде, трябва да включват всички данъци, такси и надбавки към основната цена на билета.
Имам примери и за това какво предстои през следващия мандат на Европейския парламент и несъмнено ще промени качеството на живота ни:

- Осигуряването на здравеопазване без граници за гражданите в ЕС: ЕП ще гласува на второ четене предложението за улесняване на достъпа на пациенти до здравеопазване навсякъде в ЕС. Целта е да се изяснят условията, при които пациентите имат право на лечение в други държави членки, както и как се покриват разходите за подобно лечение.
Новоизбраният Европейски парламент ще разгледа няколко важни законодателни текста относно интелектуална собственост, които бяха приети на първо четене от настоящите депутати. Едно от предложенията въвежда наказателни санкции на ниво ЕС за засилване на авторските права. Срокът на закрила на звукозаписи също ще бъде гласуван на второ четене, след като депутатите увеличиха срока за закрила на авторското право от 50 на 70 години. Депутатите ще преразгледат и законодателството за защитата на аудиовизуалните творби.

След като приеха обновена директива, която определя каква част от своя капитал трябва да заделят банките за гарантиране на платежоспособността, през следващия мандат депутатите ще обсъдят дали и как капиталовите изисквания да се прилагат за всички видове финансови институции, включително хедж фондовете и фондовете за дялово участие. Предстои дебат за надзора в банковия сектор и дали да се създаде европейски надзорен орган или контролът да остане на национално ниво.
Ще се работи за по-ясно етикетиране на хранителните продукти. Европейската комисия вече е направила предложение за по-ясно посочване на съдържанието на сол, захар или мазнини, както и за задължително отбелязване на хранителността. Продаваните в ресторантите и столовете храни трябва да съдържат информация за всички съставки, причиняващи алергии, вероятно и да посочват страната или мястото на произход на хранителните продукти.
Депутатите ще приемат и така нареченият "семеен пакет" за по-доброто съвместяване на семейния и професионалния живот. Комисията предложи увеличаване на задължителния отпуск по майчинство до 20 седмици и което ще е особено интересно за нас - въвеждане на 2 седмици задължителен отпуск по бащинство.
Мога още много примери да ви посоча, вие с колко място разполагате?

Равноправни ли са българите на останалите в Евросъюза или ни мъчат комплекси заради критиките?


Бих казала – да /за равноправието/. Ако използваме примера с предстоящите избори, очакванията за избирателна активност на българските граждани, т.е. упражняването на най-свещеното право в една демокрация, абсолютно се доближават до средните в европейски мащаб. Според прогнозите, има държави, в които има драматично по-нисък интерес към участие в евроизборите, макар че за съжаление, и България не е начело в класацията по очаквана избирателна активност.
Ако това е друго доказателство - темите, които вълнуват европейците и българите са напълно еднакви. На първите три места и за другите граждани на ЕС, и за България са безработицата, икономическия ръст, инфлацията и покупателната способност. При нас единствено по-силно тревожи борбата с престъпността.

Единствената разлика, която аз, като току що започнал кадър в европейска институция виждам спрямо останалите колеги е, че българите са измежду най-новите служители в тях – и то по съвсем разбираеми причини. Родината ни е член на ЕС от 2 години, съвсем отскоро има конкурси и за нас, така че има български служители вече не само на по-ниските, но и на по-високи нива. Моето назначение е резултат от такъв конкурс, който беше обявен още през 2007 и отне повече от година. Предходникът ми например е имал над 30-годишен стаж в Европейския парламент и трябва да се съгласите – това си е огромно преимущество от гледна точка на опита в тази институция. В офиса ни в София работят основно българи, но и един французин, по цял ден разговаряме и помежду си, и с Брюксел на английски, френски, български. За какви комплекси да става дума?

Какви са приоритетите на Информационното бюро на Европейския парламент в София?

В момента – да привлечем вниманието върху предстоящите избори и ако е възможно, да допринесем за по-голяма избирателна активност. Сега главната ни задача е посланието „Ти решаваш!” и датата на изборите за ЕП – 7ми юни, да стигне до всички български граждани и особено до младите и гласуващите за първи път.
Мога да се похваля, че вече срещнахме огромно разбиране и партньорство от страна на българските медии, които помолихме да излъчват безплатно клиповете, с които се призовава да се излезе и гласува на изборите, както и да сложат на сайтовете си логото и банерите на кампанията – и то без пари на европейските данъкоплатци, като обществено послание. Повече от 23 радиостанции, 15 телевизии, 6 онлайн медии, както и столичния метрополитен са ни напълно безвъзмездни партньори в тази акция, за което им благодаря и сега, а ще го направя и персонално след края на кампанията.

Липсва ли ви редакционната атмосфера?

Не много. Аз повече от 5 години работех като журналист на свободна практика и по други медийни проекти доста далеч от нея, един вид като „свободен агент”.

Екипът и средата, в която попаднах в момента са изключително приятни – в нея има много сериозно отношение, ясни правила, възможност за образованите и конкурентноспособни професионалисти, т.е. за хората с модерен манталитет да се изявят и напреднат.

Разбира се, нищо не може да се сравни с гъдела, който изпитва всеки журналист като знае или прави новините, които останалите ще „консумират” едва утре.
Ето сега ми е много необичайно – не аз да правя интервюто, а да отговарям на въпросите ви…

Съпругът Ви е дипломат в Белград, имате малък син. Как съчетавате всичко това с личната си кариера?

Бях с Тончи 4,5 години в Белград, където той беше посланик на Република Хърватия след София. Преди 5 месеца той започна третия си последователен мандат – този път в Босна и Херцеговина, а аз се завърнах в София преди няколко седмици. Пътуваме много, помага ми майка ми, а когато се наложи и съм в по-дълги командировки дори си препредаваме Никола, който скоро ще навърши 3 години. Слава-богу, той е напълно привикнал на пътуванията, промените, направо е космополит от бебе.

Нашата ситуация е съвсем обичайна и за европейските институции, и за дипломатическите среди. Все повече двойки работят и живеят като нас, като се опитват да следват предизвикателствата на образованието и професиите си. И ние имаме същите проблеми като всички работещи родители с малко дете - кандидатствахме за детска градина в София и засега никъде не ни класираха, защото нямаме близнаци, не сме в образователната система или с други социални предимства.

Вестниците или интернет, кой – кого?

Все повече побеждава интернет, включително и вестниците минават през интернет. Което ме тревожи като дългогодишен вестникар, защото в целия свят се върви към бавното, но май сигурно убийство на вестниците. Четох тези дни сериозен текст, че подобна съдба заплашва дори Ню Йорк Таймс.
Разбира се, остава неминуемият въпрос: всичко може да се намери в интернет, но нали той трябва да се пълни със смислено съдържание отнякъде?

Кои са приликите и разликите в медийното поведение на българските и другите европейски политици?

Още ми е рано да говоря за това. Моите по-обстойни наблюдения по въпроса са от времето на образованието ми в САЩ, а напоследък - от балканските ширини.

Желаем Ви успех!

Аз ви благодаря!

Въпросите зададе Огнян Стефанов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Иван Костов: Доган не може да изгони Европа от България 50| 13402 |26.05.2009 . Проф. Чавдар Николов: Кочина вече е професорска дума 11| 9620 |25.05.2009 . П. Бакърджиев: Крастава ли е всъщност краставата жаба? 6| 6879 |23.05.2009 . Галина Райчева: Младите да вземем живота в свои ръце 1| 12575 |21.05.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах