Понеделник, 24 Септември 2018, 03:18
Frognews
26| 8326 |10.10.2010

М. Виткова: Може да върнем стария здравен модел

.
Жан Виденов никога не се е месил в работата ми и съм категорично против подобни практики в един кабинет. За мен всички партии са виновни за кризата в здравеопазването. Възможно е да се върнем към данъчното финансиране вместо осигурителната система, но трябва да се направи анализ кое е по-подходящо.

Това каза пред Frognews.bg бившият здравен министър в правителството на Жан Виденов и настоящ изпълнителен директор на Обединен здравноосигурителен фонд "Доверие" д-р Мими Виткова.

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Виткова, чия е основната вина за настоящата криза в здравеопазването? Правителството обвинява „тройната коалиция”, хора от БСП пък хвърлят вината върху Иван Костов. Къде е истината?

- Не бих могла да говоря за вина, а за политическа отговорност към това, което се случва в системата и смятам, че всички управляващи мнозинства и правителства в периода след стартирането на здравната реформа носят отговорност заради липсата на яснота как ще се развива секторът и за липсата на сериозните анализи, които да подсказват изпреварващо проблемите. И не на последно място – нямаше каквито и да е адекватни действия през последните години. Това на фона на финансовата криза, която не е наш патент и модел, се стовари доста сериозно върху здравната система и върху всички българи, най-вече. Всички източно европейски страни, към които принадлежахме, извършиха такива промени, продиктувани от политически мотиви и преминаха към модела на Западна Европа. Те преживяват нашите трудности, като някои разбира се доста добре се адаптираха към новите условия. Да персонифицираме отговорностите в едно лице, в случая Иван Костов, едва ли е най-правилното, без да се изживявам като негов адвокат. Това няма да доведе до решаването на проблемите. Две правителства имаха достатъчно време след неговото управление да направят корекции и да върнат влака на релсите. Нито един кабинет, и този на Симеон Сакскобургготски, и този на Сергей Станишев не извършиха никакви радикални промени и не оправиха дефектите в здравеопазването.

- Мислите ли, че и самата идея за въвеждане на тази система на здравно осигуряване у нас беше добра и смятате ли, че отново може да се върнем към старата, на данъчно финансиране, отпреди 1999 г.?

- Имало е страни, които са се връщали от осигурителна система към данъчно финансиране и не са го преживявали като особена трагедия. Въпросът е да видим кой модел е най-подходящ за нас. Ясно е, че осигурителните системи са по-скъпи. Първо, защото те плащат „на парче”, за извършена дейност и съответно работещите в здравната система отчитат повече работа. В същото време, във финансовите условия, в които се намира страната ни и не съвсем приятните прогнози, може би си заслужава да се разгледа и този въпрос – дали да продължим осигурителния модел или да говорим за данъчно финансиране. Още повече, че това, което наблюдаваме днес с въвеждането на делегираните бюджети към болничната система като метод на финансиране, на практика си е едно бюджетно такова. Но не това трябва да е основният въпрос. Имаме напластяване на много проблеми в системата. Основен например е разкъсването на връзките в отделните нива в нея. Мен лично ме е интересува, дали ще продължат ли да работят всички лечебни заведения – от еднолично практикуващия лекар до болниците, които са търговски дружества, но на практика не работят по всички изисквания на търговския закон. Разглеждането само на финансовия проблем без решаването на всички останали няма да ни доведе до добър резултат. Здравната система е натоварена със страшно много трудности, които трябва да бъдат решени съвкупно. Извършването на реформи с единственото изискване те да водят до икономии на средства предварително ги обрича на лош финал. В една Америка за това се отделят колосални средства. В същото време ние хем нямаме пари, хем се захващаме със сериозни реформи само, за да увеличим разхода. Дефицитът в системата е толкова голям, че допълнителното ограничаване на финансирането ще доведе системата до отказ от лечение за българските граждани. Липсата на пари не е основният проблем, но той изостря и задълбочава останалите и ги прави по-видими.

- Имат ли основание директорите на болниците, които заведоха дела срещу държавата?


- Това може да каже само съдът. Те имат законовото право да потърсят финансирането на дейностите, които са извършили. Още повече, ако те не са имали параметрите на бюджета, с който ще работят всеки месец. Не е нормално на 27-ми септември здравната каса да принуждава лечебните заведения да подписват анекси за месец, който е изтекъл. Не е нормално и годишните договори с болниците да се подписват само за първото тримесечие, като за останалия период касата е сложила нули. Болниците са изправени пред дилема – ако не подпишат месечния лимит, който им е определен, те подписват рамков договор, в който бюджетът им е нула. Или ще изберат редукция на бюджетите си с 20% при вече направени разходи, или ще изберат нула. Това не е партньорство. Когато има договор, той трябва да е в еднакъв интерес и за двете страни. Вече говорим за извиване на ръцете по чисто административен път.

- Ще посочите ли къде е основният проблем в здравната каса?

- Аз не смятам, че касата има проблем. Тя е една финансова институция, която изпълнява онова, което е написано в закона. Ако говорим за проблем, то това е, че управителният съвет на НЗОК си позволи да вземе решение в края на 2009 г. да промени закона за своя бюджет при положение, че приходната част покриваше разходите. Не знам кой е дал правомощията на управителния съвет да променя закон. Това мисля, че е функция на Народното събрание. За съжаление и досега не е наложена никаква санкция.

- Как може да се спре ограбването в системата чрез клиничните пътеки?


- За жалост това е един от големите пропуски в здравеопазването. Клиничните пътеки при нас са една модификация, за да бъдат използвани като система за финансиране на болничната помощ. По принцип те са стандарти за качество на медицинската помощ, познати в света. Проблемът не е, че ползваме клиничната пътека като метод за финансиране, а в това, че остойностяването й се извършва твърде фриволно, меко казано. Има доста от тях, които са подценени при заплащането. Това са също неща, които трябваше да бъдат разгледани и анализирани през годините. Така се стига и до доста сериозни диспропорции при възнаграждението на медицинския персонал, най-вече на лекарите, които работят по различни пътеки, което води до най-тежкото – за определени специалности да няма достатъчно лекари като педиатъри, патоанатоми и пр. Техният труд е подценен. Няма такава здравна система, която да позволява толкова сериозна разлика при заплащането. Ако не се намери формула, чрез която възнаграждението на персонала да не се определя като процент от цената на клиничните пътеки, смятам, че проблемът ще се задълбочава и ще доведе до дефицит на специалисти.

- Първият здравен министър в това правителство имаше идеята за преструктуриране на болниците. Това ще повиши ли качеството на здравеопазването?

- Няма страна, която да не преструктурира своите болници и своята здравна система. Въпросът е на какъв принцип се правят тези промени. Ако това се случи само и само, за да се правят икономии на средства, мисля, че няма да даде положителни резултати. Броят на лекарите, техният профил, броят на леглата се определят така, че да има справедлив достъп на гражданите до масовата медицинска помощ. Трябва да се види какъв е броят на хората в определен регион, каква е средната възраст и не на последно място - доминиращата патология там. Държавата 4 години ни лиши от каквато и да е специализация. В един момент иска 200 души кардиолози или 200 хирурзи, за да има отделения в болниците. А като ги няма? Какво правим – закриваме хирургиите, закриваме кардиологичните кабинети, независимо, че има население, което се нуждае от медицинска помощ. Това са много отговорни решения, които ако се взимат по административен или механичен начин, ще имаме само болници в София и в няколко по-големи града. В по-малките, където лечебните заведения нямат апаратура и кадри, какво ще правят хората? Министърът щеше да ги лекува и да ги прекарва с хеликоптери. Това са несериозни неща, които са далеч от реалността.

- Какво смятате за новия министър, той ще е успеели да се справи с проблемите, имайки пред вид първоначалните му идеи?

- Аз не познавам д-р Стефан Константинов. В този сложен момент не бих и могла да се произнеса за неговите качества, както и да правя толкова смели прогнози за това, дали ще успее да излекува здравеопазването. Лошо впечатление прави обаче фактът, че кандидатурите за министър на здравеопазването в този кабинет се подбират по един изключително несериозен начин. Пожелавам му, разбира се, успех и летящ старт, както стана популярна тази реплика покрай д-р Борисова. но пак ви казвам, проблемът в никакъв случай не е личностен. Това показват и непрекъснатите смени на министри през последните години, а вече и месеци. Големият гаф е на всички политически партии, без изключение. Те развяват знамето на здравеопазването преди избори и когато дойдат на власт, не знаят какво да правят със системата или пък предприемат действия, които я довеждат до колапс, както се случва и сега.

- Опозицията обвинява премиера, че той взима решенията вместо своите министри и се меси в работата им. Имало ли е случай някой да ви изземе функциите на здравен министър в кабинета "Виденов"?

Никога г-н Жан Виденов не си е позволявал да се намесва в работата на екипа ми. Междудругото, много малко са били и срещите ни с него през тези години. Обикновено всички проблеми, които са възниквали, са се решавали в Министерски съвет. Но съм срещала неразбиране по редица проблеми от партията, в чието правителство участвах. Законът за лекарствените средства и хуманната медицина например беше приет с активното участие на Съюза на демократичните сили. Тогава имаше сериозно разминаване с това, чия да е собствеността на аптеките, дали да се разрешат веригите аптеки и пр. Имало е и други казуси, за които съм се противопоставяла на колегите си, но в никакъв случай не приемам намесата от страна на когото и да е в работата на здравния министър и на екипа му от страна на хора, които не са компетентни в тази сфера.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ген. Атанасов: Съдът може да работи и на инат, а това не е правосъдие 20| 6792 |09.08.2010 . К. Каракачанов: Българите в Албания може да станат македонци 7| 5880 |24.06.2010 . Н. Василев: Съкращения в администрацията? Винаги може още 21| 4761 |21.05.2010 . Т. Буруджиева: "Октопод" може да е насочен срещу Костов 26| 12494 |17.02.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах