Сряда, 21 Ноември 2018, 22:51
Frognews
20| 6526 |27.07.2007

Владислав Миланов: Депутатите си служат с 10 думи, които са безсмислени

.
Преподавателят в Софийския университет 4 години изследва политическата и журналистическата реч и стига до страховити изводи за това, как родните политици бръщолевят щуротии, лишени от всякакъв смисъл и облъчват публиката с клишета.

Интервю на Васил Василев

 

 Главен асистент Владислав Миланов е преподавател в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски” във факултета по славянски филологии в специалностите съвременен български език, история на българския книжовен език и езикова култура. Заедно с гл. ас. д-р Надежда Михайлова и със студенти от университета от четири години изследва отклоненията от книжовноезиковата норма . Миланов е сред инициаторите на традиционната награда на Софийския университет за коректно отношение към българския език, която се връчва на заслужили журналисти на 24-ти май. Той е и сред проверяващите в тазгодишната кандидатстудентска кампания. Според него трябва да се намери компромисен вариант между темата за разсъждение и изпитната тестова форма. Тази година отличните оценки са 56, а повечето кандидати са показали познаване и разбиране на Йовков. 

 

 
,,Ако използваме приложената таблица в разбъркан ред, ще се оформят политически изречения, които са граматически приемливи, но безсъдържателни.”

I

II III IV V   Добър въпрос, но аз искам да кажа, че осигуряването на по-добър жизнен стандарт за хората ще стартира с реализацията на програмата за управление и възможността за успешно решаване на ситуацията в страната, за да се постигне изпълнение на поетите ангажименти.   Политическият смисъл на това заявление е, че съобразяването с общите интереси създава възможността да се предложи и да се проведе реформа са средата за правене на бизнес,

Защото нашето виждане не се различава от това на останалите.

В конкретната ситуация интегрирането на страната ни в структурите на ЕС и НАТО дава силен импулс за формирането на икономическото развитие, единствен начин за устойчиво и осезаемо покачване на доходите и благосъстоянието на българските граждани, за да бъде управлявана България по-добре и по-модерно. От тази гледна точка една откровена и прагматична програма за управление ще доведе до изключителен напредък на икономическия растеж в името на българския избирател. Ние виждаме как това страната ни да стане западна държава ни кара да се съсредоточим върху осъществяването на социални програми, които да повишат незабавно и несимволично доходите на населението, за да се подобри положението на хората. Известно е, че поставянето на ясни и категорични политически тези ще изиграе важна роля при оценката на значимостта на приоритетите, поради които България трябва да финализира преговорите си за ЕС, за да се представи модел за решаването на проблемите. От друга страна, привличането на по-широк кръг от партньори ще доведе до реализиране на процедурата и уговорените условия, за да бъде нашата дейност базирана върху разбиранията за единно функциониране.

  milanov1.jpg -Можете ли да дадете повече информация за тази таблица, която ни предоставихте?  

- За първи път за българските политици се прави схема, чрез която да се види как се манипулират изреченията; как граматически коректни изречения могат да оформят 40 минути реч, зад която стоят общи фрази, които нямат никаква конкретика. И сега наблюдавам, че политиците ни продължават да говорят с тези изречения, а и президентът също. Това са хора, които всеки ден застават зад трибуната и отговарят за въпроси, свързани с глобалната политика и с проблемите на човека. Без значение дали ще е за пенсиите или за наводненията – използват универсални фрази и изрази, които не казват почти нищо.  

- Промениха ли се думите на политика за тези седем месеца в ЕС?  

- Преди четири години решихме със студенти от специалността българска филология да изследваме политическата и журналистическата реч. Желанието ни е хората, говорещи съобразно езиковите норми, да бъдат отличавани всяка година на 24-ти май. Говоренето на политиците продължава да бъде между манипулацията и комуникацията. Те непрекъснато търсят общуване, а в същото време и форми, чрез които да манипулират. Човек много трудно променя речевото си поведение. Българските депутати, ако имаха желание, щяха да го променят още в момента, в който застанаха на официална трибуна и бяха ангажирани с това, да говорят книжовен език. По-интересно е тук, и това е нашата идея, не да анализираме отклоненията от книжовноезиковата норма. Винаги сме казвали, че да се греши е човешко,но в един момент е много важно човек да употребява нужните думи на нужното място, да се съобразява със ситуацията, в която е попаднал.  Ние изследваме две основни категории- езиковата агресия и езиковата толерантност. Българският политик чрез езика си показва, че е по-скоро агресивен като човек. Това може да ни доведе до много изводи за това, как е представен той като човек преди всичко, а след това и като говорещ.  

- Ще кажете ли някои от имената на агресивните политици?  

- Много агресивна, безспорно, е Татяна Дончева. Тя е агресивна не само в рамките на Народното събрание, а и в интервюта пред медиите, което показва, че става дума за тенденция. Езикът ни е прекалено богат и ако човек го познава, винаги може да намери неговите нюанси, да намери подхода, за да достигне до човека. За мене е необяснимо, как един политик, който създава юридическите закони на страната, не познава законите на собствения си език; закони, които всеки познава от детската си възраст?!  

- Не прекалява ли българският политик с употребата на чуждиците и заемките?  

- Вие знаете, че в лексикологията чуждиците си имат специален статут. Има думи, които навлизат от чужд произход, но те са необходими на езика. Те назовават нови реалии, за които в езика няма съответен означител – това е хубаво. Но когато човек не познава значението на тези думи, а се стреми непрекъснато да ги употребява, се появява една наукообразност. Мислейки си, че като ги употребява, човек изглежда по-високо в очите на останалите, изглежда по-учен, по-разбиращ, което не е истина. Свръхупотребата води до злоупотреба. Българските депутати използват един тесен кръг от думи, които са пуснати в обръщение. Те са около 10: отговорност, политическо пространство, приоритети, популизъм, прозрачност, реалност, визия, хармонизиране, стартиране (финализиране), конкретика.  

- Вие следите и медийните прояви на нашите журналисти. Какво трябва да се направи, за да се вдигне нивото на журналистическия език?  

- Не знам, дали с предписания може да се постигне нещо. Ние за сега изследваме само телевизионни журналисти, а идеята ни е да разширим обсега си - например и печатните издания. Предполагаме, че всяка уважаваща себе си телевизия следи и налага контрол върху начина на говорене.  

- Но може ли телевизията да наложи на един Георги Коритаров да изговаря правилно ударенията в структура и училища?  

- Това вече е въпрос на автокорекция. Ако човек сам не осъзнае, че трябва да говори книжовно в ефир и да се съобразява с нормите на езика, никой не може да му каже и не е нужно да ходи да му казва. За мен това е въпрос на уважение към себе си на първо място, защото чрез езика си журналистът стига до своята аудитория. Ако ситуацията изисква принизяване на езика, той самият трябва да реши до къде да стигне. Всеки съвременен езиковед ще ме подкрепи, че вече е отминало времето, в което трябва да ходим назидателно и да коригираме медиите. Точно това е ползата от нашата инициатива, защото в момента, в който започнахме да награждаваме българските журналисти и дойдоха да си получат наградите, те казват, че вече имат изграден усет и се стремят към книжовния български език, защото има хора, които ги наблюдават. Нашата основна цел беше да се изгради именно това чувство на автокорекция.  

- Бихте ли посочили някои от най-честите грешки, които са Ви направили впечатление?  

- Най-често долавяме влияние от разговорната практика. Това вече са маркери за разговорност, те силно навлизат в разговорната практика и в този смисъл до известна степен разколебават книжовноезиковата норма. Систематизирали сме ги по няколко критерия. Например много често се греши при формите за учтивост- бихте ли казали, бихте ли седнали- това изисква книжовноезиковата норма, но голяма част от журналистите не се съобразяват с нея. По същия начин и употребата на бройната форма- 150 депутата, вместо коректната форма депутати. И от там нататък сме ги систематизирали- отклонения, свързани с правилото за я-товия преглас- грешки като голями – за съжалени ги чуваме все по-често от телевизионния ефир. И още много други- -м и –ме окончанието, ,,така” и ,,един такъв въпрос”, ами, ам че, значи, просто, разбираш ли, вижте сега, които възприемаме по-скоро като прагматични.

- Като че ли най-често се грешат ударенията? Не се ли прекалява с неточната им употреба от страна на радиата и телевизиите?

- Да, затова казваме, че човек, особено журналистите, трябва да се научи да работи с правописния речник на българския език. Всеки журналист, всеки уважаващ себе си гражданин, който чрез езика си достига до хората, трябва да се научи да отваря речника. Няма човек, който да е толкова енциклопедично мислещ, че да не се нуждае от речник. За нас е важно да се научим да работим с този речник, а когато се колебаем – да го отворим, за да излезем с коректната форма. Всеки човек има лошата памет да запомня това, което е чул. И дори то да е грешно, той казва: ,,аз го чух от ,,този” телевизионен журналист”.  

- Ще споменете ли имената на журналистите, които допускат много неточности?  

- Нашата идея е не да изложим на показ тези, които говорят неправилно, а да покажем хората, които говорят книжовно и проявяват отношение към българския език. Като ги награждаваме, смятаме, че езикът обединява хората, журналистите и политиците. Ще ви спомена някои имена: Светла Петрова от Btv, нееднократно сме я отличавали, Цветанка Ризова от Нова телевизия, Радина Червенова от Канал 1. От по-възрастното поколение наградихме г-жа Любинка Няголова – една жена не само със силно телевизионно присъствие, а една школа в журналистиката. Наградихме още: г-н Никола Филипов, Бойко Василев, Венелин Петков, Анна Цолова, списъкът може да бъде продължен. И пак казвам, това не са журналисти, които са застраховани от това да допуснат грешка. За нас важното е да проявяват уважение към езика.  

- Вие сте сред проверяващите на кандидатстудентските работи. Как се справиха кандидатите на тазгодишния изпит по български език и литература в сравнение с миналата година?  

- Много е трудно да се направи такава съпоставка, още повече, че всеки автор изисква специфичен вид нагласа у учениците. Аз мисля, че нашите кандидат-студенти показаха познаване и разбиране на Йовков. Това мога да твърдя на базата на работите, които съм проверил. Хората, които са работили сериозно, представиха един добре аргументиран текст с много ясна структура.  

- Харесаха ли се на кандидатите Ботев и Далчев в една тема за сравнение?  

- Имаше и кандидати, които са избрали втория вариант. Той изисква съпоставка между два цитата. Тези, които са успели да подчинят литературната си компетентност и да покажат знанията си, да намерят междутекстовия диалог, да открият прочита между двамата автори, да формулират ясно проблем, да усетят напрежението между двата текста, са успешни кандидат-студенти. Разбира се, винаги има такива, които по някакъв начин се заблуждават и използват общи формулировки и общи постановки. Те наричат това ,,есе”, въпреки че има някаква некоректност в разбирането им за това, което изискваме.

- Може ли тестовата изпитна форма, която се въвежда вече в редица български университети, да покаже реалните знания на кандидатите?  

- Аз мисля, че и двете форми могат да покажат знания и може би трябва да се намери един компромис между двата варианта. Не трябва да се изключва едното за сметка на другото - нека да има многокомпонентен изпит, нека да има тестов вариант, но и задача, която да позволява на кандидата да пише. Ако единият вариант изисква посочване на верния отговор, то текстът изразява най-пълно личността на ученика.  

- Могат ли големите езици да потопят малките?

- Аз си мисля, че езикът си има свои механизми. И през Възраждането е имало много чужди думи, които са навлизали в българския език - някои от тях полезни, а други са имали съответствие в езика и не е имало чак такава нужда от тях. Въпросът е ние да усетим тези механизми и да ги съхраним.  

- Какви са перспективите за българския език в бъдеще? Как ще се развива той?  

- Българският език е съществувал толкова много години! Аз мисля, че той е език на една богата нация и това го прави богат, има богата история, а съм сигурен, че ще има и богато бъдеще. Всичко това зависи от нас, хората. Ако се научим да уважаваме езика си, ако се научим по-често да казваме благодаря, ако се научим да бъдем по-искрени и да уважаваме събеседника си – ние самите ще носим уважението към езика си. Няма такова деление на малки и големи езици. Малките езици, за какъвто е определян и българският, са богати, екзотични езици. Те представят интересни и самобитни нации и това ги прави уникални в системата на ,,по-големите” езици. Езикът толкова години се е ,,опазил”, така че няма нищо притесняващо (бел. на авт.- това не попречи на Буш да прекръсти Георги Първанов на Джордж, а фамилията даже май и не знаеше!) Винаги съм смятал за ненужни тревожните коментари за българския език. Сигурно има моменти, в които трябва да се изостри вниманието към проблемите на езика ни, но чак пък тревога…          

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Мохд Абуаси: Българската дипломация проспа ембаргото срещу Либия 6| 5565 |26.07.2007 . Доц. Донка Александрова: Мълчанието в българската политика ражда недемокрация 16| 6192 |19.07.2007 . Раймонд Вагенщайн: Книгоиздаването е хамалска професия 5| 5293 |16.07.2007 . Бай Руси от Китен: Мечтая в града ни да има рибна борса, а риболовците да добият самочувствие 1| 9407 |15.07.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах