Понеделник, 19 Ноември 2018, 13:42
Frognews
7| 8536 |07.03.2008

М. Врабевски: Държавната апатия отблъсква българите от диаспората

.
Фондация Българска Памет направи дарение за българите в Украйна. Лично го занесоха Бойко Борисов, Петър Диков, Милев Врабевски и Радослав Точев. В същото време държавата немее за сънародниците ни вън от нея.

Сухата статистика отброява над 3 млн българи, разпръснати по света. Адекватните за проблема държавници и обществени дейци, които точно разбират етническото название „българин”, обаче се броят на пръсти. За българите извън държавните граници управниците се сещат конюнктурно, най-често покрай някой национален празник, когато прилича да се заиграят със сантимента на онези електорални единици, които все още поназнайват българската история.

  Слава богу, има и други българи! Хора, които без излишна шумотевица и фанфари милеят за нашенците от диаспората, посещават ги, помагат им според силите си, водят ги в пра-родината, за да я опознаят и обикнат още повече, защото, колкото и чудновато да звучи, сънародниците ни от старите общности извън държавните граници са по-българи от мнозина, родени, отрасли и живеещи тук. Фондация Българска Памет е от обидно малкото независими обществени организации с много ясно определена цел – да насочи погледите към българите от диаспората, да приобщи млади хора към българската култура и националните ценности. Неин председател е д-р Милен Врабевски. Тъкмо той доведе на свои разноски през миналата есен на екскурзия из България 150 ученици от Болградската гимназия и училището на с. Криничное, Одеска област. (Българите в Украйна са една от най-многобройните наши общности, вън от България, те са потомци на масово преселили се семейства през XVIII и XIX в. след стихийни бунтове и въстания срещу турците и след неуспешните войни на Османската империя с Русия и Австрия. И до днес пазят жив езика, обичаите и българската си идентичност.) Идвайки у нас, децата от Украйна, за пръв път видели родината на праотците си, влюбили се в страната, разделили се с нея плачейки и с мечтата пак да се върнат тук.

rilski_man.jpg  Посещение в Рилския Манастир milen_izpra6ta.jpg  Сълзи на раздяла

Жестът към тях не остава проява на солова акция. Сега Фондацията направи мащабно дарение, спонсорирано от адвокат Тодор Батков, от учебни помагала, енциклопедии, книги, филми, спортни екипи, телевизори, DVD система, цифрова камера, 20 сателитни чинии и приемници с предплатен годишен абонамент на български програми . . . Лично го занесоха кметът на София Бойко Борисов, главният архитект Петър Диков, д-р Милен Врабевски – председател на Фондация Българска Памет и международният секретар на ГЕРБ Радослав Точев. И пак се срещнаха с любовта, умилението и сълзите на сънародниците ни в Украйна. А нашите медии, незнайно защо го подминаха.  

Срещам се с председателя на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски тъкмо по този повод, защото обществото не бива да си затваря очите за Своите зад граница, а политиките по отношение на тях най-сетне трябва да станат смислени и последователни.

 

интервю на Ана Кочева

 

- Д-р Врабевски, каква беше целта на посещението в Бесарабия?

- Тази година нашите сънародници в Бесарабия отбелязват 150 годишен юбилей от основаването на Болградската гимназия – най-старата българска гимназия, люлка на българщината повече от век, днес елитно учебно заведение с преподаване на български език. Това е един значим и благоприятен повод да бъде засвидетелствaна готовност за открита и последователна политика по отношение на българите извън пределите на Родината. Посещението ни бе свързано и с подписване на споразумение за двустранно сътрудничество между Фондация Българска Памет и Асоциацията на българите в Украйна, която чества 15 годишнина. По този повод организирахме и дарение, което е изцяло съгласувано с нуждите на училищата с преподаване на български език. Надяваме се дарението да се възприеме като жест на подкрепа и обещание за бъдещи съвместни проекти за развиване на българската култура и самосъзнание.

- А какви мотиви продиктуваха този състав на делегацията?

- През октомври 2007 заедно с международния секретар на ГЕРБ Радослав Точев организирахме под патронажа на кмета на София Бойко Борисов едноседмично посещение в България за 150 ученици от Болградската гимназия и училището на с. Криничное, Одеска област. По време на престоя им в София, кметът на столицата предостави откритата сцена в Борисова градина за изява на техните ученическите ансамбли за български народни песни и танци. В деня преди отпътуването им за Украйна децата бяха приети лично от ген. Борисов, който прояви интерес към проблемите на българите от диаспората и заяви готовност да работи в подкрепа на тяхното българско самосъзнание. Ген. Борисов лично се ангажира с дарението за бесарабските българи, което беше един поводите за неговата визита в Украйна. Официалният повод беше работна среща по проблемите на градоустройството с кмета на Одеса Едуард Гурвиц. В официалната делегация беше и главният архитект на София Петър Диков, който обеща съдействие за изграждането на Украински културен център и нова сграда за бесарабските студенти в София. В отговор на този жест от одеската община се очаква да запази сегашния статут на Всеукраинския център за българска култура.

sresta_s_kmeta_na_odesa.jpg  На среща с кмета на Одеса

- Защо избрахте точно Украйна и българската гимназия в Болград?

- На територията на Украйна живее най-многобройната българска популация със статут на малцинство в чужбина. Недостатъчно известен е фактът, че това са хора съхранили българското независимо от историческите превратности в региона, ревниво пазещи своят език, писменост и култура. Тук се намира и първата българска гимназия от Възраждането, чието начало е поставено през юни на 1858 г. През месец януари същата година българските първенци в Молдавия изпратили писмо с молба от името на всичко 40 колонии до княз Никола Богориди за създаването на гимназията. Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 г. с първи и втори гимназиален клас. Болградската гимназия е дала на България изключителни държавници-родолюбци като Александър Малинов, Димитър Греков, проф. Балан, ген. Колев, участвали в изграждането на българската държавност след Освобождението от османско иго през 1878 г. Също малко известен факт е, че това училище е първата българска гимназия в света, макар и извън границите на държавата ни. В най-ново време през 2001 г. по силата на протокол между България и Украйна, преподаването в гимназията премина на български език.

darenie.jpg
- Какво представлява дарението и за какво е предназначено то?

- Преди да отговоря на въпроса бих желал изразя благодарност към адвокат Тодор Батков, с чието спомоществувателство бе осъществено дарението. Решението да запълним една съществена празнина, каквато е липсата на актуално, българско медийно присъствие в ежедневието на сънародниците ни в Бесарабия се реализира с неговото решително съдействие. В тази връзка дарихме сателитни чинии и предплатени пакети за лицензирано приемане на всички български канали. По молба на Асоциацията на българите в Украйна осигурихме учебници, учебни помагала, аудиокасети с българска песни и приказки за най-малките, художествена литература, аудио и видео техника, dvd поредицата "Българите" на Пламен Петков.

- Опишете съвременната ситуация с българите в Украйна, как се чувстват те, какви са стремежите на младите, каква е връзката им с България?

- Със съжаление отбелязвам, че с всяка измината година губим все повече от тяхната любов към България. Липсата на проактивно държавническо отношение постепенно води към отслабване на емоционалната връзка, особено с по-младите. Поради незаинтересованост на ресорните институции не успяваме ефективно да привлечем младите българи от Бесарабието да продължат образованието и професионалната си реализация у нас. Тези хора наистина милеят за пра-Родината, но не можем да разчитаме само на техния родолюбив сантимент. Ситуацията в бързо-развиващите се икономики на Русия и Украйна, от една страна, и липсата на наша официална Национална стратегия от друга са важни предпоставки за постепенното отделяне на младите българи от диспората ни. Много от тях имат искрено желание да свържат живота си с България, но са възпрепятствани от тромавата административна процедура и липсата на ясен механизъм за получаване на постоянен граждански статут.

- Какъв е българският език, който носят и на който говорят?

- Автентичен, говорим български език от времето на Възраждането, изчистен от западни неологизми и обогатен с чуждици от руския. Понякога по-младите изпитват неудобство да го говорят пред нас, защото смятат, че го намираме за смешен. Лично в мен този добре съхранен диалект предизвиква дълбоко чувство на свързаност и патриотичен сантимент, който рядко изпитвам в България.

- Обвързват ли тези хора надеждите си по някакъв начин с България, какво очакват те от нашата държава?

- Очакват повече внимание от страна на българската общественост и българските институции към техните проблеми. За да се осъществи мечтата на техните деди за завръщане в Родината-майка, те се нуждаят от ясна и опростена процедура за получаване на българско гражданство, както и възможност да заживеят с радостите и проблемите на пра-Родината. За тази цел достъпът до български ТВ канали и преса е една крачка в положителната посока, тъй като интернет все още не е достатъчно достъпен в българските села. Чрез нашето дарение ние първи предоставяме такава възможност на сънародниците си в Бесарабия. Това не би трябвало да е толкова непосилно за държавната администрация, която по дефиниция е задължена да поддържа българското у нашите братя и сестри зад граница, но не е направено досега.

bg_v_sarceto__mi_jivee.jpg

- А има ли хора, разочаровани и излъгани от институциите?

- Примерите са многобройни, основно свързани с административни проблеми сред новоприетите студенти. Проведохме неформална среща с представители на студентската бесарабска общност, която се самоорганизира активно и търси правата си. От тази година едно от изискванията за придобиване на документ за български произход, необходим за легализирането на престоя им в България, е предоставянето на нотариално заверено удостоверение за българското самосъзнание. Децата, пристигащи да учат в България, са непълнолетни, а по нашето законодателство нотариусът няма право да заверява волеизявление на непълнолетни лица в отсъствието на родителите им. Някои се принуждават да се връщат в Украйна само за един документ за да избегнат заплащането на такси за престоя си в България. Има и случаи на отказали се, тъй като таксите са непосилни за семейния бюджет на родителите им. Липсата на добра организация и административни недомислия в българските институции, както и лошата комуникация помежду им носят лош имидж за България и разочарованието сред сънародниците ни от диаспората.

- Тогава какви реални политики може и трябва да се упражняват спрямо старите български общности, извън държавните граници?

- Политиката към българските общности в чужбина трябва да бъде в синхрон с усилията за създаване на добри икономически и социални условия за качествено образование и професионална реализация на младите българи у нас. Извеждането на държавната политика спрямо българите зад граница като приоритет на изпълнителната власт е реален и възможен изход от задълбочаващата се в дългосрочен план демографската криза в България и увеличаващата се липса на квалифицирана работна ръка. Абсолютно легитимно е държавата ни да полага усилия за запазване и утвърждаване на българската идентичност и дух. Това предполага прилагането на далновидна стратегия. Държавната Агенция за българите в чужбина може да бъде преструктурирана в Агенция с национален приоритет, като пъровстепенен разпоредител с бюджетни средства за да може да координира и контролира целият спектър от дейности, касаещи желаещите да живеят в страната българи. Това включва предимно изготвяне на национална интеграционна и ремиграционна политика към българите в чужбина, осигуряване на стартови условия - работни места, социална и образователна политика и т.н. За тази цел е необходимо да се облекчат и режимите за признаване на предишни компетенции, квалификации и образователни ценз на завръщащите се българи, за адекватен преход към техния интеграционния процес.

- Разбирам, че предстои да посетите и други наши общности извън държавните граници. Трябва ли да има разлика в отношенията към българите, пръснати на различни места по света?

- Българската-гагаузката общност в Молдова. Предстои сериозна работа с помаците в България и Северна Гърция и сънародниците ни в Албания. Сега е моментът България да се намеси решително по отношение съхранение българското самосъзнание на гагаузите от Молдова и Украйна. За съжаление и там губим позиции поради дългогодишната недостатъчна заинтересованост на нашите официални власти към тях. За сметка на това Турция активно ги ухажва и вече е постигнала съществени успехи по посока интегрирането им към турската народност. Надяваме се да успеем донякъде да компенсираме това влияние. Имаме желание да превърнем в традиция посещенията на ученици от Бесарабия в България. Да посетят най-големите ни градове и културно-исторически обекти, да почиват на нашето Черноморие. Вярвам, че така можем да възвърнем патриотичния дух и обичта към пра-Родината, както и да събудим интерес да продължат образованието си у нас.

 

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Петър Христозов: Луканов беше двоен агент, досието на Костов е в Москва 52| 31636 |29.02.2008 . Даниел Стоянов: Мога да стана като Роби Уилямс и да прославям България 13| 9003 |22.02.2008 . Станислав Новаков: На този етап не сме готови за нов Закон за туризма 0| 7918 |21.02.2008 . М. Панайотова, МГЕРБ: У нас вече има възможности за младите 23| 5350 |20.02.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах