Реклама / Ads
Frognews
0| 4740 |24.11.2015

Бояджиева: Културата и науката са гаранция за националната сигурност

.
Депутатът от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Мариана Бояджиева представи от парламентарната трибуна декларация от името на групата на социалистите. „Културата и науката са гаранция за националната сигурност на страната, защото само духовно извисена нация може да направи верни крачки по пътя на своето развитие”, заяви Бояджиева. Според нея, е важно по какви пътища се движим, но не по-малко важно е колко грамотни и културно извисени са тези, които ще дават оценка на това, какъв е смисълът и качеството на живота на нацията.

Тя допълни, че днешният протест на работещите в музеи, галерии и библиотеки показва истинското отношение на хората на духовността към българската култура, които настояват не само за заслужена оценка на техния труд, но и за коренна промяна в грижата на държавата за културното наследство на България и равния достъп до информация и знание. „Ние смятаме, че техните искания са справедливи, основателни и ще направим предложения за второ четене за бюджета за 2016, за да могат тези въпроси да бъдат решавани през следващата година”, каза още депутатът от левицата. Тя се обърна към депутатите, като цитира думи на протестиращите: „Когато преди минути се срещнахме с протестиращите, те посочиха, че това трябва да бъде грижа и отговорност на всички партии, защото според протестиращите  въпросите на българската духовност и българската култура са надпартийни”.

 

Пълният текст на декларацията:

 

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Днес служителите на музеите, галериите и библиотеките излизат на символичен протест. Те настояват за увеличаване на бюджета  за опазване на движимото и недвижимото културно наследство и равен достъп до информация и знание за всички, за да започне реалното изпълнение на заложените параметри, свързани с културните ценности, каквито сега отсъстват от програмата на правителството.

 Експертите поставят въпроса за най-малко двойно завишаване на стандарта за издръжка, за уеднаквяване на единния разходен стандарт на музеите и галериите с регионален характер, както и да бъдат заложени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управление на открити площи и сгради за всички музеи

Заплатите на работещите в музеите, галериите и библиотеките  са около 450 лв. и те не са актуализирани от 2009 г. насам. Става дума за представители на българската интелигенция с повече от едно висше образование, с магистърски степени в различни области и владеещи чужди езици, с висок професионализъм, с голям опит в опазването на културно-историческото наследство на България и сериозен принос в развитието на българската култура. Тяхното настояване е основната работна заплата в сектора да стане равна на две минимални работни заплати, за да достигне равнището поне на средната работна заплата в България!

 Разбираемо е недоволството и протеста на работещите в музеите, галериите и библиотеките. Приетият на първо четене проект за Държавен бюджет на Република България за 2016 г. разсея и най-плахите надежди, че ще има промяна и реформаторско отношение към културата.

За политика във функция "Почивно дело, култура, религиозна дейност", макар и с номинален ръст в консолидираната фискална програма, финансирането не се разпределя по начин, позволяващ развитието на обществените системи и не отговаря на очакванията на обществото. Проектът за бюджетни разходи показва, че те намаляват с близо 6 млн. лв. (от 586,4 млн. на 580,4млн.) По същество няма увеличение на разходите, няма и опити да се предвиди увеличение на заплатите на работещите в сферата на културата. Вярно е, че националната икономика не  гарантира достатъчно приходи от производства. Статистически вярно е обаче, че поне приходите от културните  и творческите индустрии са повече от 4% в БВП годишно, а за тях  въпреки разликата в абсолютни стойности на бюджета за 2016 г. с близо 13 милиона това не надвишава 0,6 % от ДБ. Това показва, че правителството не поставя сектор „Култура“ сред приоритетните си политики.

 

Обещаните реформи на основание анализите на една пълноценна Стратегия за развитие на българската култура и творческите индустрии така и не се състояха и през 2015 г.

Средствата, които според изменението в Закона за хазарта трябваше да се влеят в Националния фонд „Култура“ и за които ние многократно настоявахме, не са включени в бюджет`2016. Въпреки, че приходите от хазарт в държавния бюджет за 2015 г. са нараснали с 55%,, не е извървян пътя до формализиране на фактическото отразяване в приходно-разходната част на сумата, която трябва да подпомага функционирането на Национален фонд „Култура“.

Друг сериозен проблем е финансирането на работата на сценичните културни институти. За тях са предвидени 70 милиона лв., което е с 10 милиона повече от субсидията за 2015 г.  Обръщаме внимание обаче, че тези 10 милиона всъщност бяха дадени с министерско постановление през настоящата година и реално през 2016 г. няма повишаване на рамката за разходи в тази дейност.

Очаквахме обсъждането на проекта за държавен бюджет да се предхожда от един анализ на проблемите в сферата на културните институти. До нас достигна информация за писмо, подписано от министър Рашидов до директорите на тези институти през да започнат изплащането на 60% от заплатата на работещите в тях. На основание действащата в началото на годината Методика са натрупани дефицити. Във връзка с това поставихме пред Министерството няколко конкретни въпроса,  на които все още нямаме  отговор:

 

1. Какъв е общият размер на натрупаните дефицити в сектор „Сценични изкуства“ към 31.10.2015 г?

2. Какъв е броят на участниците в творческите проекти-режисьори, сценографи, костюмографи, хореографи, артист-солисти, оркестранти, балетисти, диригенти,  които не са получили дължимите им възнаграждения и има ли министерството погасителна програма за разплащане в рамките на тази финансова година, за да не останат тези суми за сметка на и без това недостатъчния бюджет ` 2016 г.

 

Министерството на културата не одобрява от известно време фактури за разплащане на държавните културни институти към фирми, доставчици на различни дейности и услуги. Знаем, че по-голямата част от тях са регистрирани по ДДС и са изпълнили задълженията си към бюджета, без реално да са получили възнаграждение за извършеното от тях. Бихме искали да знаем  какъв е общият размер на неразплатените услуги и доставки от културните институти? Какво ще предприеме Министерството на културата за решаване на този проблем?  

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Вяра Церовска: Имам ясна визия за развитието на културата в община Перник 0| 4641 |10.10.2015 . Цветанов: Проф. Стойков е постигнал много за развитието на културата в Плевен 1| 4473 |02.10.2015 . Официално! Пловдив е столица на културата на ЕС за 2019 г. 8| 4688 |19.05.2015 . Райна Кабаиванска: Културата в световен мащаб е забравена 2| 4365 |16.12.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ