Реклама / Ads
Frognews
18| 12305 |17.09.2011

Боян Иванов: Отивам си, не искам опело

.
Боян Иванов
Отивам си вече. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и лежа. Колкото - толкова...

Каквото Бог каже, съдба..., казва за 24 часа певецът.  Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика - нищо. И на църква не ходя, гаден атеист съм. Низш човек... Пял съм. И какво от това - никъде не може да се намери диск с моя музика. И правилно. Кой да ги произведе и защо - ще си купиш ти и още трима. Аз съм отдавна мъртъв. Не се бунтувам вече. Диабетът свърши своето. Всичко боли - глава, корем, крака, мускулите атрофират. Не обичам стари и болни хора, не обичам себе си..."

Ще повярвате ли, че намразилият живота е лъчезарният някога певец Боян Иванов, майтапчийските истории на когото колегите му разказват и до днес. Този, който преведе през границата песните на Пол Анка у нас още в края на 50-те години от миналия век. А приликата между двамата е очебийна, само дето Пол Анка започва кариера в Америка, а Боян Иванов - зад желязната завеса.

 

Боян изял доста пердах, защото растял буен. "Едно дете трябва да е лудо, ония с джуфките, които седяха по столчетата, никак не ми бяха приятни. Затова и много бой съм изял като дете. Но ефектът бе нулев", връща се в детството певецът.

В музикалното училище тъкмо лошата дисциплина го праща в наказателна рота. Той се явява на изпит по цигулка, но го приемат кларинетист като т.нар. музикантски ученик. Причината е, че идва с най-лошото поведение от другото училище - "укорно едно". "Гадно ми беше кларинетчето, не можах да го обикна. Но така се развиха нещата. Музикантски ученик знаеш ли какво е? Дете, облечено във военна униформа. В такава паралелка с особен статут за военни музиканти трябваше да уча и живея на пълен пансион", обяснява той.

 

От 1959 г. още 16-годишен като ученик се явява на конкурси получава правото пее в нощните заведения в София. На 18 години тръгва и по концерти в страната. Става солист на "Балкантон", а после и на оркестъра към Комитета за телевизия и радио.

 

Първият му хит е "Зеленоокото момиче" на композитора Борис Карадимчев. Болен и далече от суетата, певецът казва: "В тази песен не намирам някаква стойност. Преди мен имаше много добри певци като Анджело Симеонов, Снежка Добрева, Лиана Антонова, Ахинора Куманова (прекръстила се по-късно на Нора Нова - бел. авт.), Леа..."

 

В София пее във всички големи заведения с програми - бар "Астория", "Хемус", "Ален мак", "ЦУМ". "В "Златният Орфей" участва на първия фестивал през 1965 г., когато той се нарича още "Конкурс за песни". Награди вземат и двете песни, които изпълнява - на Атанас Бояджиев и на Петър Ступел. Участва и на фестивала в Сопот, Полша, изнася концерти в европейските страни и Куба. Популярността му расте и телевизията прави филм за него. Той минава за българския Елвис Пресли, пуска си същите бакенбарди, докарва го и на прилика и става любимец на младите.

 

Певецът прави по 150-200 концерта в година, знаят го във всяко градче на страната. През 1972 г. е основна фигура в програмата на "Кукери" на Златните пясъци. Той е със счупен крак и гипсиран, но пее. Катя Филипова отива да го види и води нейна приятелка - Светла Гостева, която тогава учи в Полша, а после и в Чехия. Боян и Светла се харесват и след време се оженват. През 1977 г. излиза единствената му дългосвиреща плоча. Иначе е записал към 100 парчета.

 

Събужда у себе си друга радост - готвенето. Дори е кулинар месец на "Шатрите" в Правец. Напълнява, но винаги е на сцената изтупан в елегантен костюм. "Не помня кога натежах, но знам от какво - от пържоли. А и съм се родил 5600 г. И никога не съм спортувал", признава той. И приятният мирис от кухнята не го кефи вече. "Доскоро много се радвах, че днешния ден ще го изживея, като изям еди-какво си. И тази радост я няма вече - няма откъде да купиш нещо, което да става. Месото мирише на антибиотици, на солена вода и какво ли не, само не на прясно и естествено. Казва, че поради тази причина е отказал любимите си вратни пържоли, а сирене не е ял от 15-20 години, защото също не било истинско.

 

През 90-те години заедно с приятелите си Борис Годжунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им е успешно и те издават албума "Момчета с късмет". През 2007 година го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло парчета през годините и правят юбилеен концерт в зала 1 на НДК.

 

Последната изява на Боян, а и на триото е през декември 2009 г. на юбилейния концерт за 60-годишнината на композитора Стефан Димитров. Тримата рядко се виждат, най-много да се чуят по телефона. Боян и Борис Годжунов сякаш носят най-драматичните съдби сред българските певци. Те дори не искат да знаят, че и днес деца им знаят песните и пишат по форумите за тях.

 

Притиснат и сякаш озлобен от диабета и с пенсията от 181 лв. за инвалид първа група, Боян Иванов се е затворил за света и се е отказал да живее. (със съкращения от 24 часа)
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Българка шашка света с трейлъри на книги 2| 7457 |16.09.2011 . Сензационно: Разкриха се авторите на "В крак с времето" от Паметника на съветската армия 31| 9505 |15.09.2011 . Самодеен поет реди рими за бай Тошо 10| 8127 |14.09.2011 . Владимир Висоцки и любовите му 9| 34824 |25.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ