Реклама / Ads
Frognews
21| 7037 |01.11.2011

Гледайте BG сериалите само с дистанционното в ръка

.
Родните телевизии развиха стадно чувство като при овцете
През последните десетина години водещите телевизии у нас развиха едно особено чувство за стадност. Както е при овцете - една надуши река в жегата, хукне към водата и останалите - айде ррррр - по нея. Тръгне една телевизия да прави реалити предаване и останалите - айде ррррр - и те. Нагледахме се на всевъзможни простотии в „Биг Брадър“ („Големият брат“) „Сървайвър“ („Оцеляващият“), „Страх“ и др. Друга телевизия се засили към музикалните формати - и айде и другите: „Стар Академи“ („Академия за звезди“),   „Гласът на България“, „X Factor“ - що таланти бяха открити, що чудо. Наистина ми стана тъжно, когато видях една от фаворитките на такъв музикален формат след това да пее в кръчмите в Трявна.

И тогава се появиха сериалите  Турските по Би Ти Ви. Като видяха продуцентите и телевизионните шефове, че в сериалите май има хляб - и айде ррррр - всички ще правим сериали! „Хотел „България“ няма да го броим. Той се пръкна като недоносче преди „Забраненият плод“, „Листопад“ и другите босфорски перли и така и малцина влязоха в него, колкото за едно преспиване. Но и авторите на сериала са си виновни - с хотел две звезди трудно ще привлечеш клиенти, дори наоколо да няма и кьорав мотел. Няма да броим и „Забранена любов“ - той ще остане в историята с лошата си режисура и с това, че заради него в Би Ти Ви смениха заглавието на турския едноименен филм със „Забраненият плод“.

Кой както обаче и да ехидничи с турските сериали, те са много висока марка в жанра си. Нямат претенциите за „високо кино“, артефакти или естетски трепачи а ла Уди Алън. Тези сериали са тип „народно кино“, в което се разказват истории за любов, срещи и разлъки, изневери, горещи страсти, благородство и подлости. Играят красиви актьори и актриси, снимани са в хубави къщи и на екзотични места, имат много и неочаквани обрати - все неща, които зрителите обичат да гледат. Турските сериали обаче не се пръкват от нищото. През 1980 г. българска филмова делегация гостува в Турция. Водят нашите кинаджии в няколко филмови къщи, прожектират им двайсетина сериали. Всичките като много рядка боза  Тогавашният турски министър на културата вижда тънките подигравателни усмивки по лицата на българите и казва: „Да, знаем, че филмите ни не струват. Затова изпратихме към двеста млади хора да учат за сценаристи и режисьори в Холивуд, Лондон, Париж и след 20 г. ще се заговори за турското кино...“

Е, трийсетина години след онези думи на културния министър турските сериали превзеха и родните телевизии. Преди това бяха продадени в десетки държави и донесеха милиони, ако не милиарди на създателите си. Както и на далновидната културна политика на Турция. И като разбраха това, и наши кинаджии решиха да спечелят пари, но колкото се може по-бързо. Веднага. И айде юруш! Плюха си на ръцете и в Би Ти Ви сковаха един „Стъклен дом“  Вижда се не само през стените му, но и през сценария - толкова е рехав. Актьорският състав е приличен, но как например да изиграеш правдоподобно ситуация, при която в зала на мола влиза герой, за когото всички знаят, че е убит. Как се посреща възкръснал мъртвец? Явно нито сценаристите го бяха написали, нито режисьорите - предварително проиграли. И актьорите гледаха като пребозали котета - „ни дума, ни вопъл, ни стон...“ И един припаднал нямаше даже - нищо че възкръсналият беше самият Ламбо!

Този епизод си беше жива подигравка със зрителите. Сигурен съм, че след него много зрители са посегнали към дистанционното. По едно време се чу, че сценаристите зациклили и не знаят как да продължат сериала. То си пролича и в продълженията през другите „сезони“, както е толкова модерно да се казва сега. Ако някой си даде труда да проследи сюжетната линия на някой от главните герои, сигурно ще открие доста нелепици...

БНТ също реши да вдига клюмналия си рейтинг и шефките му запретнаха поли да правят сериал. Защо обаче да се морят и да търсят по-добри автори? Главният двигател на „Стъклен дом“ Димитър Митовски под прикритие им прошепнал идеята си и хоп - юруш да правим „Под прикритие“. От обществената телевизия трябваше да се вземат и едни пари - затова ръководството загърби всякакви конкурси и състезателни начала. Избра си Митовски. Така сценарният екип, който плетеше историите в „Стъклен дом“, започна да преплита сюжетите и в „Под прикритие“.  Митовски действа с бистър ум и здрава ръка. Например той може да се обади на шерпите сценаристи и да нареди в следващия епизод да убият еди-кой си герой, повече не му трябвал. Шерпите изпълняват поръчката, но на другия ден Митовски нарежда да не го убават, измислил му бил ново интересно развитие.

Почти всичко в този сериал е претоплена манджа. Щипнато от тук и там - от родни филми и чеждестранни екшъни. Дежа вю. Което не пречи на авторите му да измислят и „гениалния“ ход с подслушващите устройства, монтирани в обеците на Съни, любовницата на Джаро. Тя трябваше да запише за любимия си Мартин важен разговор между Джаро и корумпиран депутат. Съни и съпругата на депутата обаче са поканени от Джаро да напуснат масата точно по време на този разговор. Съни си сваля обеците и ги оставя на масата, понеже й убивали. Свършва важният разговор, Съни се връща и веднага си слага обеците, нищо че й убивали. А Джаро, този изключително хитър мутренски бос, когото родната полиция с години не може да закопчае, така и нищо не заподозря. Е, малко след това се усети какво има в обеците на Съни, но съм сигурен, че уважаващият себе си  зрител, който не позволява „да го ебават“ (както би казал Джаро), не го е видял. Просто вече се е възползвал от услугите на дистанционното.

Помните ли, че преди 2-3 години и екипът на „Шоуто на Слави“ произведе телевизионен сериал? Казваше се „Къде е батко?“. Направи го някак тихомълком, излъчи го и без гръмки реклами. Дали не са си мислили, че като го види някой паралия ще ахне и веднага ще им предложи да продуцира продължението? Не знам, но верният някога кадър на Трифонов Евтим Милошев удари здраво о земята учителя си. Роди еднолична идея и впрегна екипа на „Комиците“ да направи сериала „Столичани в повече“. Парите, освен че не миришат, са хубаво нещо, особено когато са много. Сигурно заради това в един момент един и същ сценарен екип пишеше репликите и за шоуто на „Комиците“, и за „Велика България“, и за тв сериала. Граучо Маркс, тримата му братя и всичките им сценаристи да бяха, пак щяха да се изчерпат  Зрителят взе да се чуди Къци Лафазанов проф. Тазобедрев ли е, гадната чиновничка от „Велика България“ ли е, или пък е кметът Лютов от с. Извор?

Как най-лесно се излиза от подобна шизофренна ситуация. Вземаш дистанционното и благославяш човека, който го е измислил. Добре де, рейтинг, реклами, пари - хубаво е, няма спор. Но не можеш заради всичко това да използваш актриса с име Стоянка Мутафова. Заради присъствието на която не си се напънал да измислиш що-годе интересна роля. Говори се, че ще направят столичанин в повече и Георги Калоянчев. Имайте милост, господа комици - не ставайте жалки, защото нещата съвсем не са смешни...

Иначе този сериал е може би най-сполучливият в навалицата - като теми и мотиви, достигащи до широкия зрител.
„Седем часа разлика“ сякаш бе очакван с най-големи надежди. Главно заради сценаристите Милена Фучеджиева и Любен Л. Дилов. Чудесно намерена находка - паралел между живота на българи в София и Ню Йорк. Първата серия беше и първото разочарование - пак мутри! И целият продажен антураж около тях. Вярно е, че едно време нямаше български филм без партиен секретар  в него, но тогава творците ги задължаваха. А сега нали има пълна творческа свобода, драги ми Л.Л.Дилов?
После разочарованието малко се разведри като времето в синоптична прогноза на Емил Чолаков. Но и изцепките на сценаристите се увеличиха като температурите през юли. Върхът беше с оня луксозен джип на Михаил Михайлов-Милото (главната мутра), в който като в Палапурдова кръчма влизаха и излизаха де що имаше герой в епизода - съдийката Стоева, един адвокат, мутри някакви и накрая - самият прокурор, който преследва Милото. Ей така, влиза прокурорът Иванов, въпреки недостъпността до Милото, двете мутри отпед се хващат за патлаците, но Милото ги успокоява както опитен кучкар разярени догове. А Иванов заплашително казва, че ще върви по стъпките му и ще го чака да сгреши. И си излезе. И тогава Милото строго смъмри бодигардовете си.

Ей с тоя епизод направо поведохве на САЩ ако не със 7, поне с 8 часа разлика. Един от рекламните слогани на сериала е, че героите и случките в него са по действителни истории. Не знам кой е прототипът на Милото, но не мога да си представя, че Младен Михалев-Младжо ще паркира джипа си примерно пред Съдебната палата и в него ще му гостуват Лазар Груев, адвокат Василев или някой от заместниците на Борис Велчев.

Не знам и коя е прототипката на съдийката Стоева, но не вярвам по света да има майка, пък била тя и корумпиран жрец на Темида - която да има еднакво свирепо отношение и към враговете си, и към колегите си, и към родната си дъщеря. Нейсе, Ваня Цветкова е живяла дълго в САЩ, може пък там така да играят нейния типаж. Ако още не сте се възползвали от дистанционното, може би ще видите развитие в майчината част от образа, още повече след като жестоко насилиха и набиха дъщерята. Видяла Нова телевизия, че другите правят и излъчват сериали, и тя вдигна крака И изцвъка сериала „Етажна собственост“. Явно е замислен като ситком, пък то излязло мъка. Пълна мъка. Едни уроди населяват жилищен блок от времето на соца. И сякаш всичките са удряни безжалостно с милиционерски палки. Тъпи реплики и безпомощна актьорска игра. Толкова безпомощна, че на човек му става жал да гледа Антон Радичев. Дано авторите го пратят пак в Камбоджа. Защо си се съгласил да пиеш топла бира, бе Радичев?! (Това е закачка от „“Оркестър без име“, помните го, нали?)

И тук, както и в „Столичани в повече“ - избори. Кой от кого е преписал, не се знае. Не искам да ви губя времето повече, грабвайте дистанционното... Най-големият гаф в българските сериали досега е в „На всеки километър“. В деветия епизод, дал името на сериала, убиват Ученика - героя на Коста Карагеоргиев. Разстрелват го до километричния камък, докато крещи, че те, комунистите, са на всеки километър. Обаче в 12-а серия - „Рицарският кръст“, виждаме Ученика да крачи жив и здрав в партизанската колона. При тоя юруш на сериалите, при начина, при който се пишат сценариите, снима се, монтира се и се излъчва, може би гафът в „На всеки километър“ ще остане невинна смешка. Да видим...

Телевизията е мелница, която се върти 24 часа, и трябва нещо да мели. Вече две десетилетия ръководствата на нашите телевизии не можаха да смелят простия факт, че трябва да бъдат създадени собствени колективи за филмопроизводство. На първо време малки сценарни редакции, които да издирват автори, да пресяват литературния материал, постепенно да си създават свои творчески направления, търсения и т.н. Тези думи си спомних, когато започнаха да се въртят листопади и истанбулски любови, направени професионално, с усет за теми и мотиви, достигащи до широкия зрител - вече и на децата е ясно, че предприятието успява само ако се вложат капитали и се подготвят кадри за дейността му. Азбучна истина, която навремето бяха я разбрали дори комисарите на киноцентър „Бояна“, макар и малко късно...

Правдолюб Петров
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Самодеен поет реди рими за бай Тошо 10| 7986 |14.09.2011 . К. Русева: Самотници сме, затова търсим интернет 12| 6175 |01.05.2011 . Вежди Рашидов: Само за тоалетните на Бузлуджа не съм отговарял! 14| 6214 |26.04.2011 . Марио Моничели се самоуби 2| 5351 |30.11.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ