Институтът за литература показва предсмъртното тефтерче на Вапцаров

„Усилията на нашите три институции е да съхраним, наистина да обединим това, което те пазят като архивно наследство на 13 български класици”, обясни пред bTV доц. Д-р Елка Трайкова, ръководител на проекта.

Какво не знаем за най-големите ни таланти и кои са архивите, останали неизвестни за широката аудитория? Институтът за литература за първи път показва предсмъртното тефтерче на Вапцаров.

 

„Това тефтерче за всеки, който го докосне, предизвиква едно усещане за среща със смъртта. За среща със смъртта на един, на една трагична, на една обречена личност.

Подарено му е от неговия брат, Борис Вапцаров, през 39-та година. В тефтерчето той е записвал, разбира се, не само стихове. Записвал е свои бележки, има някакви цифри, откъснати страници, на които ние никога няма да разберем всъщност какво е имало”, обясни Елка Трайкова.

 

В Института за литература и в Националния литературен музей се пазят и последните бележници на Смирненски. В тях той нахвърля идеи за творби, които така и не успява да реализира заради туберкулозата. Листовете, които ни показват в Института са опръскани с кръв - знак за влошаващото се състояние на поета преди ранната му смърт.

 

„Наброските говорят, че е искал да разкаже за един силен орел, за една горда птица, която обаче е победена от бурята. Разбира се, остава вярващ, остава романтик. Остава човек идеалист по душа, по мислене, но борбен, както виждаме и от този лист, на който той си е мерил температурата”, каза Людмила Малинова, от Института за литература.

 

„Не е писано по нормалния начин по редовете, а е писано настрани. Има една страница, на която са три женски птици. Първата я разпознаваме - неговата сестра Надежда Измирлиева, втората е Жени Дюстабанова, а третата е нейна приятелка нарисувана като птица щраус”, обясни Катя Зографска, директор на Националния литературен музей.

 

Организаторите на проекта се надяват не само да спасят ценните архиви и вещи на нашите класици, но и да предизвикат интерес към съкровищата, които имаме. До дигитализираното ни културно богатство свободен достъп ще има всеки.