Литературният скандал стигна до мастурбиране и мерене на пишки

Повод за острите му думи бе разгорялата се дискусия през последните седмици за качествата на „младите” и „старите” в полето на българската литература. Журналистът Карбовски изрази свои виждания, като посочи известни творци от средното и по-старото поколение, които не били адекватни на живота в страната.

Преди него друг журналист – Явор Дачков, посочи няколко от най-известните имена на автори в различни области на изкуството, които се изживяват преживе като класици и които властта ухажва и награждава безспир от Татово време та до Първаново.

Във вчерашния брой на в. „Стандарт” журналистът Мартин Карбовски публикува статия, в която пряко нападна стари пушки като Владо Даверов, Иван Гранитски и Румен Леонидов. Според Карбовски те пречели на по-младите творци да се развиват чрез протекциите си във властта. Журналистът дори стига до извода, че политическите игри на Гранитски пречели на продажбите на неговите книги. Всъщност Карбовски повдигна въпросът за „нелоялната” конкуренция и социалистическия характер на по-възрастните писатели още преди години, когато работеше при Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя”. Тогава в спор с Недялко Йорданов, се размениха доста остри и обидни определения между поета и Мартин, като „поскомунистически запъртък” и „недодялко”. След като бурята поотмина, преди година и половина Карбовски отново реши да обяви война на писателите от соца, наричайки ги хора с остаряло и комунистическо мислене. Тогава пък самият Кеворкян се намеси и защити хората от по-старото поколение в редовната си рубрика „Приказки за телевизията”.

Днес обаче Карбовски отново е на бойното поле. Според писателят Румен Леонидов – той е сам.

Няма нужда от остри сблъсъци и обиди, смята на свой ред журналистката Кристина Патрашкова. Според нея младите могат и сами да си пробият път, стига да са талантливи. И Леонидов, и Патрашкова защитават тезата, че е глупаво да се делят творците на „млади” и „стари”. Те, както е известно открай време, са или талантливи или бездарни.

Румен Леонидов: Карбовски да спре да си мери пишката

- Г-н Леонидов, как бихте коментирали нападките на Мартин Карбовски, които се сипят от известно време върху главите на „старата гвардия”, включително и върху вашата?

-Мога да го коментирам като пълна глупост. Старите писатели не могат да пречат на никого. Те са пречили някога, по времето на социализма, когато бяха на власт, когато бяха в Съюза на писателите, когато помагаха или пречеха на някого. Карбовски има един основен проблем, че го тресе комплексът на литературно непризнатият герой. Той е талантлив журналист, добър публицист, като телевизионер се проявява отлично, но като писател се харесва само в неговия тясно-гъзарски кръг и има комплекс на непризнат поет. Затова се дразни от Стефан Цанев и от Недялко Йорданов. Всеки си има своя аудитория. Само че на Цанев и на Йорданов, а и на когото и да е друг, тя е по-широка от тази на Карбовски, но те не са виновни за това. В годините на социализма се обръщаше особено внимание на културата и на литературата за разлика от сега. Имаше понятие „опасни стихове, „остри стихове”.

-В своите разсъждения Мартин Карбовски пряко обвинява Иван Гранитски, че пречел на творчеството му и по-точно на неговото разпространение?

-Това между другото му е находка, защото досега никой не го е казвал. Карбовски е по-млад и затова не знае, че Иван Гранитски работи за този свой успех от началото на демокрацията. Като много активен член на БКП, след това и на БСП той оглави издателство „Христо Ботев”. Тогава започна да купува души, които по време на социализма не са успели да издадат книги. Той започна да издава т.нар. „леви писатели”, само и само да има влияние над интелигенцията. Това беше много хитър ход от страна БСП, защото не можеш да крепиш властта без културното влияние над избирателите. Постепенно Гранитски прецака това издателство, направи си свое - ИК „Захари Стоянов”, което благодарение на своето нахалство, обезкостява български кметове – червени, сини и кафеви, и получава в името на българската литература, която издава, огромни субсидии от местната власт. Тук Карбовски е прав – след като Гранитски всеки ден се показва по телевизиите, всеки ден пътува из страната с куфари, пълни с книги, естествено е читателите, които все повече оглупяват да вярват и да вървят след онези, които са най-шумни. Аз обаче не съм убеден в качествата на личното творчество на Карбовски, но ако мисли, че със стихове, написани на салфетка с цинизми, оргазми и полови органи, може да впечатли по-голяма част от селското население, което не чете въобще, просто е поел в грешна посока. Изпитали сме тези неща отдавна, защото сме по-стари момчета и знаем, че моментът на етическа провокация, спрямо широката аудитория, вече е отминал. Консервативното ни общество иска други неща и за това се ориентира към сълзливите попфолк певци.

- Делят ли се творците на млади и стари?

- Не. Има талантливи и бездарни. Но глобалният протест на Карбовски му вкарва автогол. Никой не му е виновен, че се е родил по-късно. Той се обявява дори за новия машинист на влака. Това е смешно, защото първо в България влак няма. Второ – той като машинист какво иска да бъде, работническа класа ли? Той не знае, че по времето на социализма имаше хиляди писатели, които атакуваха издателствата. От тях останахме десетина. Една част, която отиде при Гранитски, все още участва в литературния живот. Другите, които сме по-млади от тях, се изпокрихме из университетите. Все пак показваме някакви жизнени сили. Например последните книги на Владимир Зарев и на Шумналиев, показаха, че тези момчета имат много качества. Карбовски обаче не ги чете, а завижда на автори като Владо Даверов и Виктор Пасков. И двамата са много талантливи автори. Показали са го и при социализма, и при капитализма. Човек, който ги критикува, явно не разбира нищо от литература.

- В споровете се споменават и книгите на застреляния Георги Стоев, които нямали никакви литературни качества...

- Смехотворно е книгите на Георги Стоев да се определят като фалшиви. Никой не е казал, че това е висока литература, те са приложна литература, те са тип вестник, затворен в корица. Те се кльопат от населението, което не чете нито Владо Даверов, нито другаря Карбовски. Това е за друг вид публика. И това, ако той като журналист и като публицист, все още не го е разбрал, значи има някакъв чарк в главата му, който отсъства или просто се прави на ударен с мокър парцал.

Освен това не може да наречеш книгите на Стоев фалшиви, след като момчето си заплати за тях с живота. Когато застрелят Карбовски за негови стихове или предавания, тогава аз ще му се извиня в рая, ако го видя. Нека не се държи като пълен безбожник и като мастурбатор, както обича да употребява подобни думи, да спре да си мери пишката, а да сяда да пише, макар че се съмнявам в качествата му на писател. На Запад има два вида творци – писатели и автори на книги, и това Карбовски отлично го знае. Там издаването на книгата гарантира голям успех, защото издателствата дават пари. Всичко друго пише книги, които всеки може да сътвори – криминални, еротични и пр. И да не бърка Георги Стоев с Владо Даверов. Всеки трябва да оцелява, но не всеки може да взима 7000 лв. заплата на месец във вестник, за да пише изключителни глупости, като Карбовски, а останалите да чакат и само да го четат. Той няма право да казва на Пасков и на Даверов какво и как да пишат. Впрочем като говори за стари писатели, трябва да знае, че книгите на Радичков все още се издават в чужбина. Аз никога не съм имал проблеми с възрастните писатели, напротив, когато те са истински ставаме приятели. Това, че Карбовски се сърди на всички, които сме по-дърти от него, това си е негов детски проблем. Той наскоро стана татко, но явно още не е изпитал бащинското чувство.

Кристина Патрашкова: Някои млади писатели искат да са номенклатура

- Г-жо Патрашкова, задушават ли старите писатели новите таланти?

- От тези писатели, които са изредени от Карбовски, някои заслужават уважение. В целия този спор, който възникна между младите и старите, това, което на мен не ми харесва е, че част от по-младите писатели, които днес атакуват по-старите, очевидно се опитват да се превърнат в новата номенклатура. На тях май им се иска да те да бъдат тези, които да заемат местата на предходните им колеги и да поучават останалите. Ако те са достатъчно талантливи, винаги могат да си намерят място под слънцето, без да им пречи някой от старите. Доказа го например Явор Гърдев, който спечели изключително престижна награда на Московкия кинофестивал. Никой от старите кинорежисьори не му е попречил. Има обаче и нещо друго. Голяма част от старите т.нар. интелектуалци, действително са абонирани да получават всякакви награди, бидейки все до властта. Така че този спор ми се струва безсмислен. Хляб и място има за всички под слънцето и не могат да бъдат слагани всички от старите в един кюп, защото има такива с качества и достойнства. Съгласна съм обаче с тезата, че е много досадно едни и същи хора да продължават да ни поучават вече десетилетия.

Мен ако питате, младите сами трябва да си намерят и поемат по пътя, а не да чакат някой да им дава път. Време е също някои от доайените да спрат да се изживяват като коректив на нацията и да спрат да размахват пръст за всичко.
-Може ли писателите да се разглеждат като „млади” и „стари”?

-Това е доста изкуствено разделение. Единствено значение има дали един творец има талант или не. Разбира се по-младите автори имат различен манталитет и схващане за живота. Те се оплакват, че старите налагат техния морал, имат лобита, едва ли не и сред държавните институции. Аз искам да отправя едно предупреждение към младите: да не се окаже така, че битката, която повеждат, да ги прати на местата на старите и автоматично да се превърнат в новата номенклатура. 

Орлин Орлинов: Многото награди отблъскват

- Г-н Орлинов, вие сте поет с голям творчески стаж. Пречите ли вие и ваши връстници на младата смяна?

- Когато аз започвах да пиша, паралелно творяха такива големи писатели като Георги Караславов, като Младен Исаев, като Людмил Стоянов. Всеки трябва сам да пробива, никой на никого не е длъжен да прави място. Това е като в тъмна гора. Не трябва да има ламтеж за награди, за слава и пр. Това ме малко ме отблъсква. Напоследък се прекали с ордените и медалите...

Аз също забелязвам, че младите негодуват от по-старите творци, тъй като те са на по-силна огнева позиция. За да си пробият път младите автори, трябва да покажат произведения, които в момента липсват. Безспорно има млади писатели, но не виждам творчество.

- Наистина ли по-старите творци са близо до властта, която им помага?

- Зависи какво разбирате под „власт”. Аз също съм от по-старите, но нямам власт, на никого не преча, никого не спирам, и никой не може да каже, че съм му заел мястото. Но например трябва да отбележим факта, че около Иван Гранитски се оформя една групировка, около която се въртят доста неща и интереси. Всичко трябва да е честно, да се спазват правилата, което май е доста трудно.

- Според вас спазват ли се?

- Не винаги. Знаете ли, аз виждам вината най-вече в бездействието на Съюза на писатеилите. Тази неефективност дава възможност да се зараждат вътрешни малки „секции”. Разбира се и аз си имам своите огорчения, както и някои мои приятели, когато са награждавали литературни произведения, не според тяхното съдържание, но май така е било винаги и не само у нас.

- Можете ли да опишете кратко състоянието на българската литература днес?

- То е такова, каквото е състоянието и на държавата. Липсват произведенията, не може днес да кажем за дадена книга, че е „класика”. Появяват се отделни стихотворения и повести, но от време на време, рядко и със спорни качества. Днес се пише на килограм, хиляди стихове за пари. Няма редакция, няма издателство. Всеки сяда и пише нещо. Може, но нека да е без претенции. Читателят сам ще отсее качественото от боклука.

Предложение: От политика и футбол разбира всеки. От литература - не всеки, защото трябва и да се чете. Това не е любимото занимание на българина. Читателите на Frognews.bg обаче са друго нещо. Те улавят всяко наше разсейване и издънка по отношение на граматиката. Вероятно имат свое мнение и гледна точка по скандала на територията на литературата. Виктор Пасков, Мартин Карбовски, Иван Гранитски, Румен Леонидов, Владо Даверов и още неколцина вече изровиха томахавката и си нанесоха удари. Може и да боли, но подобни дискусии са винаги здравословни, за който има пипе, разбира се.

Поводът е ясен. Споделете свои мисли, ако ви напира отвътре - и свои произведения. Всички сме участници и жури. Айдъли и бигбрадъри няма да избираме, а ще спорим люто, с аргументи и без такива, но от сърце. Като свободни хора. Frognews.bg