"Първа любов" от Бекет се роди за нов живот

Текстът на Бекет “Първа любов” представлява къс разказ, написан през 1946 година и публикуван 1973 година.Историята започва със запознанството на героя с проститутка, от което произтичат редица събития, който въвличат персонажа в капана, наречен: “ЛЮБОВ”.

"Текстът имаше нужда от адаптация за сцена, при което се спрях на Матю Дж.Ган, английски драматург, който през последните десет години пише пиеси за Лондонските театри, адаптира различни текстове за книги, къси филми,видеоклипове и сцена.Идеята ми да работя с него, дойде от сценографа ми Армандо Костантино, който беше работил с Матю по създаването на пълнометражен филм – тип черна комедия, където харесах чувството за хумор на Ган, от което именно имах нужда при адаптирането на текста на Бекет", разказва режисьорът Нина Боянова.

„Идеята ми беше да разделя героя на двама съединени близнака, тъй като в оригинала на Бекет героят звучи противоречиво и е раздвоен в рамките на собственото си съзнание.По този начин текста добива повече разбираемост за зрителя и обрисува по-ясно абсурдността на един любовен триъгълник, колкото удобен за героите, толкова и чудовищен в своята обреченост да отговори на въпроса: “Що е това Любов?”

"…защото любовта е загадка и именно това е което прави текста толкова интересен за изследване. Желанието ми да бъде поставен на сцена дойде с възможността да бъде представена “Първа Любов” пред публика, която публика да стане пряк участник в опита на героите да направят своеобразна дисекция на чувствата си към една жена, която в животът им се оказва единствена."

"Първа любов" е една от най-ранните пиеси на Самюел Бекет и съдържа голяма доза от черното му чувство за хумор и изтънчена перверзия. Млад мъж прогонен от семейният си дом, след смъртта на баща си, намира убежище на една пейка до канал. Там той среща жена, която го отвежда у дома си,от което произтичат редица катастрофални и за двамата последици.

Творбата на Бекет, както и адаптацията на текста, имат формата на своеобразна изповед, чрез коятo добиваме представа за характера на героя – пасивно-агресивен, който би могъл спокойно да бъде сериен убиец, ако имаше повече енергия и смелост. Героят, който мрази живота до такава степен, че предпочита миризмата на мъртвите, бива изгонен от стаята, в която е отраснал и която баща му му завещава след смъртта си, е принуден да живее на пейка край канала. Младата жена, която среща там и която го взима със себе си, започва да го храни и да спи с него винаги и само по негово собствено желание. Някой могат да нарекат това любов, но Бекетовият герой не е сигурен.Или поне не е сигурен докато не загубва и малкото, което има или това което предполага, че е могъл да има. Рано или късно любовта ни предава и никой от нас не може да обясни процеса, по който ние не успяваме с нея.

“Първа Любов” предлага фин, но доста трагичен тон, съотнасящ се към тогавашната публика в следвоенно време, но дори сега силата, излъчваща се в изгубените души на Бекет, провокират всички нас да се замислим над въпроса в какво се състои смисълът на живота като цяло.

Историята е едновременно цинично-вулгарно красива и елегична.

Режисурата и концепцията на "Първа любов" е на Нина Боянова, сценографията е на Армандо Костантино, продукцията е на Н2О Филм, а ролите са поверени на актьорите: Леонид Йовчев, Павлин Димитров.  Адаптация за сцена на Бекетовата пеиса е на британеца Матю Дж. Ган и на Нина Боянова.