В неделя Дявола облече расо -

любимия си тоалет;

и с тънка и загадъчна гримаса

огледа се добре отвред.

Действително в корема бе печален

и - за да не бъде толкоз сух -

беляза своя символ синодален

с една възглавница от пух.

- Една вечерна пролетна разходка? -

ми кимна леко той с рога.

- Виж, вечерта е кат вдовица кротка

и цяла в нега и тъка...

Съгласен бях. И посред врява шумна

ведно с приятеля рогат

разхождаме се дълго де ни хрумна

из калния престолен град.

И ето - късно в някаква си лавка

покани ме на отдих той.

Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,

с поклон и привети безброй.

Погледна Дявола с усмивка блага,

повдигна странно рамена

и ритна с крак възпрялата до прага

огромна, грухтеща свиня.

А лавката бе като всяка лавка,

но странно беше тук едно:

висеше над вратата калимявка

и някакво шише вино.

- Виното - да! Но що за подигравка

чернее се над този праг?

- Това ли? Туй е попска калимявка -

реклама за добър коняк...

Кръчмаря се усмихна и заклима,

отвън му кимна вечерта,

а в ъгъла ревнаха в хор петима

и се целунаха в уста.

Погледна Дявола под вежди тънки:

"Я виж ги колко са добри!"

Но зад гърба му някой злъчно смънка:

"Добри, когато спирта ври!"

Това бе юноша - намръщен, хладен.

Въздъхна той и заруга:

"Кой е добряк на тоз свят безотраден?

И кой доволен е сега?

Навсякъде чистота нито прашинка!

Нито насъне светъл лъч...

Летиш като изгубена снежинка

сред вихрите на черна злъч...

Уви, светът обърнал се в пустиня!

Море от злоба и разврат!...

Иди живей сред туй море от тиня,

сред толкоз много кал и смрад!"

Той млъкна... А през прага меланхолично

проточи и свинята врат:

"И аз от тоя свят съм недоволна:

да, толкоз малко кал и смрад!..."