Реклама / Ads
0| 15859 |24.12.2018 АРТ ДЖУНГЛА

Традиции: Бъдни вечер и Коледа

.
На 24 декември е Бъднив Вечер , а на 25 - Рождество Христово –Коледа. Това са най-светлите християнски празници. Семейството и трапезата са най-хубавото нещо в тези дни.
 

На обредната трапеза за Бъдни вечер се слагат 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.

 

Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва огъня. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Стремежът е на трапезата да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Обредът започва с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се пристъпва към обредното разчупване на боговицата. Първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На нея идва и светецът-покровител на дома. Първият залък от боговицата се запазва. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Обичаят е трапеата да се слага върху слама, която после се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. В сламата се поставят различни зърна за плодородие Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. В среднощ тръгват коледарите.

 

Кадената вечеря e задължителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден елемент от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската. В Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден. Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички помещения в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ характер.

 

Прекаденото на Бъдни вечер се смята по-особено и към него се проявява специално отношение. Например пластичната украса на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на семейството (според тяхното занимание) или с нея се захранва добитъкът. От суровото жито сутрин се дава в кръг на кокошките, за да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, за да раждат, или в полозите на кокошките, за да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника. Втората Кадена вечеря, срещу Нова година, е твърде сходна с бъднивечерската. След като прикади, обикновено само трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се запазват отново суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.

 

Трапезата на Бъдни вечер Най-вълнуващият момент в празничната вечер е сядането около трапезата.. Трапезата се подрежда върху слама, в която се поставят различни зърна за плодородие. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се вдига високо, за да растат високи житата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година, за женитба и благополучие. Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, божии пратеници.

 

На 25 декември е Рождество Христово -Коледа

 

На обредната трапеза се слагат прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка,   печено месо.

 


.

 

Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване.


В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др.

 

Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.

 

През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа ­ сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир ­ красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета ­ Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни ­ 5 предпразненства (20-­24 декември) и 2 празнични дни (25­-26 декември)

.

Коледната традиция

Денят преди Рождеството се чества като Малка Коледа. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съобщава на следния ден (традицията повелява родилките да съобщят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете тръгват малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.

 

Обредни хлябове
Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична премяна, те заместват обредните хлябове. Те се приготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три вида. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица", „божия пита", „светец". Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището.

 

Бъдник
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!" В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят: Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник здраво и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го очакват с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?", жените отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!", след което мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, жените пеят:

Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.

 

Коледуване
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите

 

След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 6669 |22.12.2018 Традиции: Коледната картичка с пожелания . 0| 8430 |21.12.2018 Традиции: Кой измисли украсената за Коледа елха? . 0| 6775 |20.12.2018 Традиции: Най-красивата коледна песен става на 200 години (видео) . 0| 5398 |20.12.2018 Традиции: Коледната звезда е разкош

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads