Вечната Невена

В Дома на киното днес ще има предпремиера на документален филм за Невена Коканова по повод 70-годишнината от рождението на актрисата. Продуцент, автор на идеята за създаването на филма и сценарист е Георги Тошев, оператор е Виктор Попов, а режисьор – Мария Арангелова. Документалният филм е сниман в София и Белград, като в него се появяват хора от най-близкото обкръжение на актрисата, изиграла незабравими роли в "Тютюн", "Крадецът на праскови", "Момчето си отива", "Матриархат" ...  

---------------------------------------------------------------------------------------

Цветана Гълъбова* 

На 3 юни 2000 година – събота почина Венчето! На 61 години (родена през 1939 година в Дупница). Може би е добре, че така ще остане вечно млада. Но защо на този добър човек му бяха отредени такива страдания!

Люшкам се между доброто и злото около нейната съдба, затова ще започна отначало. Вероятно е било 1960 година, когато с Методи Андонов отидохме на среща със Сашо Дяков, от там – при Шарлето (Любомир Шарланджиев). Трябваше да се срещнем някъде около Руски паметник. До Шарлето стоеше едно вълшебно създание с големи светли очи, готови всеки момент да се разплачат. Бременна е, но трябва да прекъсне бременността, защото ще снима филм. Аз скоро бях родила първата си дъщеря, но беше невъзможно да съветвам човек, с когото току-що съм се запознала. Бях вече майка и знаех какво е да родиш дете, но премълчах!

Имах фотографска снимка от този ден. Тя беше в един албум, който режисьорът на телевизионното предаване "Чай" от Канал 1 на БНТ Милан Кузов взе от мен и не ми върна. Дали поради небрежност или корист, не знам, но моят живот от 1932-1967 година в снимки го няма, заради него.

През 1961 година Невена Коканова беше вече актриса в Сатиричния театър. Спомням си я в "Когато розите танцуват", "Свинските опашчици", "Михал Мишкоед", Ревизор", "Големанов", "Седмо: кради по-малко", "Игра на котки"...

Аз трудно казвам на някого, че го обичам. Предпочитам да давам всичко от себе си за тези хора, които наистина обичам – децата, внучката, роднините, приятелите, някои колеги и мъже в моя живот – вместо да използвам изтъркани слова.

Седем години, откакто я няма Невена. Вече мога да кажа: "Обичам я тази жена!" Обичам я и като човек, и като артист!

В "Свинските опашчици" тя имаше дубльорка – Радка Станкова. Но когато не беше заета в представление, идваше да гледа зад кулисите. Една вечер тя си сложи момчешка руса перука и влезе в "бръснарницата" на Спаленик (Константин Коцев) да я обръсне. Коцев започна да врещи:

– Махай се, ти още нямаш брада!

На следващата сутрин на таблото висеше заповед за наказание на Коканова. Боян Дановски не прощаваше такива волности. Но Методи беше доволен. Представлението го позволяваше. Методи ми е споделял, че стилът на представлението "Михал Мишкоед" му е подсказан от Невена Коканова.

В "Ревизор" Невена и Стояна се надиграваха с небивало увлечение. В "Големанов" Невена играеше моя дъщеря. През 1972 година Невена отказа да играе Елвира в "Тартюф или измамникът", изигра я Златина Дончева. Дали текстът в стих я смути или имаше ангажимент в киното, не си спомням.

През 1986 година играхме в "Одисей пътува за Итака" с режисьор Иван Добчев и директор Станислав Стратиев. Е, за тези двамата сатрапи искам да разкажа. (За справка – сатрап означава зъл, жесток човек, тиранин – б.а.) Невена Коканова и Катя Паскалева се дублираха и тези двамата решиха да отстранят Невена. Не я пускаха и на Художествен съвет. Невена имаше една особеност. По време на репетиции – всеки недоброжелателен жест или лоша дума я обезкуражаваха. Само по време на живото представление тя заиграваше пълноценно. Явно се зареждаше от публиката. Но проклетникът в мен ми нашепва и едно друго обяснение за отстраняването й – по този начин двамата сатрапи отправиха едно индиректно послание-предупреждение към целия актьорски състав.

– Ето, какво можем да направим ние с Невена Коканова – правете си сметката какво пък можем да направим с вас! Ние, артистите, не биваше по никакъв повод да даваме оценки пред приятели за спектаклите в Сатирата. Е, как ще стане това? Някой ще ме попита мен за определена постановка и аз трябва да му кажа непременно, че е чудесна? Той ще я гледа и ще си каже:

– Излъга ме Цветана. Или тя не разбира, или мисли, че аз не разбирам от театър!

Спомням си за една среща с Невена извън театъра. Разхождам аз петгодишната си дъщеря в Парка на свободата и срещаме Невена, която разхожда своето голямо куче-боксер Пума. Заговорихме се. Изведнъж Невена млъкна, лицето й се смрази. Обръщам се да видя защо и виждам как детето ми е прегърнало кучето и иска да го вдигне. Невена кротко повика Пумка, закопча я с повода и едва изрече:

– Цеца, кучето хапе!

Винаги съм се чудела на Невена как съумяваше при всички обстоятелства да постави всеки на мястото му. Докато аз викам, ругая, загубвам контрол, тя тихо, кротко и с усмивка постигаше респекта, който заслужава. Беше сдържана и справедлива. Не се оплакваше от обиди, болести, проблеми. Печелеше само обич и уважение. Мисля, че всички се радваха на успехите й и съм сигурна, че поколения наред ще гледат с възхита филмите й. Методи много я обичаше като актриса, но не я ангажира в нито един от четирите си филма.

Затова пък след смъртта му Невена се втурна да осигури на децата му персонални пенсии по 100 лева, докато учат. Когато родих втората си дъщеря, у дома се захвана спор за името. Методи настояваше за Мария – на баба ми, която ме е отгледала. Аз настоявах за Анастасия – на втората ми майка. Тогава се намеси "каката" Милена. "Нито Мария, нито Анастасия, ще я кръстим на леля Венче!"

И моята новородена дъщеря Невена получи от леля Венче златни обички с коралчета за името. 

-------------------------------------------------------------------------

* Цветана Гълъбова е актриса и първата говорителка на Българска национална телевизия; тя е спътница на театралния и кинорежисьор Методи Андонов и на актьора Петър Слабаков. Майка на Милена и Невена Андонови.Текстът е публикуван в "Словото".