От 10 г. тайните ни служби не са хванали шпионин

Откак сме пазарна икономика, някои неща съвсем изчезнаха. Например шпионите. Повече от десет години у нас не е хванат нито един чужд агент, диверсант или поне дипломат, когото да обявим за персона нон грата. Последно изгониха Майкъл Чорни и някои други спонсори на Елена Костова, обаче без да обясняват защо. За този век имаме само един заловен шпионин, ама и той се оказа пишман. През 2001 г. арестуваха пред руското посолство бившия шеф на военното разузнаване Яни Янев с уж секретни документи, които продавал на Кремъл по 300 долара парчето Екстрадирахме руския военен аташе и помощника му, но после се оказа, че това били стари бюлетини на БТА по информация от чуждестранния печат. След осем години прокурорски напъни Върховният касационен съд оправда Янев и жената, набедена за негова съучастничка.

А бяхме държавата с най-много шпиони на глава от населението и редовно ги разкривахме. Имахме, поне на книга, славни разузнавачи като Авакум Захов и Емил Боев, които даваха отпор на агент 007. Един издал къде се вари троянската ракия, друг – малкото име на другаря Тодор Живков. Поетът Валери Петров написа единствения в световната литература трилър в рими – „Репортаж за трите хаш”, в който майор от ДС осуетява предаването на плановете на мотопеда „Балкан” на вражеското разузнаване.

Това, разбира се, беше сатира, но все пак остава единственият досега опит работата на нашите тайни служби да се отрази чрез комедийния жанр. От някогашния сериал „На всеки километър” до сегашния „Под прикритие” романи и филми описват нашата разведка само в трагично-героичен аспект. А имаме достатъчно основания да й се посмеем. В това отношение съюзниците ни от НАТО хич не си поплюват. Те си правят редовно гаргара с техните полиции и тайни служби, като снимат филми от сорта на френския „Високият рус мъж с черната обувка” или американския „Голо оръжие 33 1/3”. Само у нас героичният патос от времето на соца още не е изживян.

Смешни сюжети могат да се черпят от нашата действителност, при това, както казваше др. Тодор Живков – с пълни шепи. Аферата с Яни Янев ще е епизод от сериала, но не първи. Преди това трябва да има един за бодигардовете от НСО, дето през свободното си време пазеха Боби Цанков. И непременно за екстрасенсите, които убедиха Генералния щаб на армията да копае в Царичина тунел към извънземните цивилизации Изобщо има доста шмекери, които са водили за носа ДС, УБО, НСО, ВКР и още ред секретни служби, които по презумпция трябва да са крайно подозрителни и чиито пенсионирани шефове днес се изживяват като недооценени герои, пишат мемоари и се тюхкат за накърнената национална сигурност.

Наследниците на султан Мурад V, семейство Джелал, в края на 40-те години обещали да завещаят на България султанските имоти, включително петролните извори в Ирак, ако ги пуснат да водят съдебно дело срещу Турция в Швейцария. Изпратили ги под протекцията на ДС с височайшето разрешение на вицепремиера Трайчо Костов – и оттогава ни принцове, ни имоти.
За първа серия най-подхожда Пантуди. Това е прякорът на може би най-легендарния престъпник в нашата история, действал в няколко страни на два континента още преди войната. Той бил извънредно находчив крадец. За него има написани две книги и преди 19 години бе заснета комедия с Влади Въргала в главната роля. В нея играеше съзвездие от най-добрите ни артисти – Антон Радичев, Георги Калоянчев, Георги Мамалев, Георги Русев, Константин Коцев, Павел Попандов, Стоянка Мутафова... Привлечен е и Филип Трифонов в ролята на Борис III, с когото Пантуди се запознава случайно в една кръчма. Обаче накрая сцената отпада от филма.

Когато сценарият е завършен, при продуцентите се явява една жена и се представя за наследничка на Пантуди. Тя заплашва със съд, ако роднината й е очернен. Смаяни, продуцентите й дават да прочете текста. Изглежда жената е останала доволна, защото го връща без забележки. Все пак на края на филма се прави уговорката, че „приликата с действителни лица и събития е случайна“. За застраховка в комедията Пантуди не е джебчия, а касоразбивач. Филмът е смешен и с това, че съпродуцентът
БНТ нито веднъж не го е излъчвала Пантуди всъщност се казвал Давид Голдщайн, но имал и българско име – Димитър Левков. Обиколил родните и френските затвори и след 9 септември 1944 г. с разрешението на „народната власт” емигрирал в Израел със семейството си. През 1951 г. децата му се преместили във Франция с българските си имена – Николай Димитров Левков (Нисим Давид Голдщайн) и сестра му Амалия. През 1953 г. те поискали разрешение да се върнат в България, но им отказали.
Николай Левков се примирява с битието си на емигрант и става журналист в Радио Франс Ентернасионал.

Там стига до поста главен редактор на редакция „Предавания за източноевропейските страни”. На 23 март 1989 г. в Париж той се запознава с кореспондента на Комитета за телевизия и радио Васил Василев и изразява желание „да бъде полезен като българин”.
Василев сега е известен бизнесмен, основател на Съюза на работодателите, но по онова време бил по съвместителство оперативен работник от ДС на обществени начала (ОРОН) и докладвал на водещия си офицер за желанието на Левков. След консултации с Центъра му е дадена инструкция от София: „Анализът на данните за проведените с обекта срещи, придобитите от него информации без опер. стойност, бързата му безпрепятствена професионална кариера в ORTF (Френски комитет за радио и телевизия), както и придобити агентурни сведения за него са дали основание през 1972 г. да се направи изводът, че Н. Д. Левков е свързан с местните спец. органи… Контактите с лицето следва да бъдат прекратени и предложенията му за сътрудничество с нас отклонявани.”

Гениални прозрения са имали нашите разведки. Щом някой емигрант се декларира като патриот, значи е шпионин. Време е да се заснеме втора серия на „Пантуди”, в която вместо с царската полиция легендарният апаш да си прави гаргара с народната милиция. В третата може да се включат ДАНС, митниците и някои други държавни агенции. Нали част от хората, дето търкат подсъдимите скамейки от години, се оказаха техни агенти. Да не пропуснем и т. нар. антимафиоти от ГДБОП, които се търсеха изчезналата Мирослава от Перник. Първо я обявиха за издирване чрез Интерпол, а шефът им Станимир Флоров предположи, че е избягала от къщи. После се оказа, че близките й са получили писмо за откуп, а накрая намериха трупа й. Единият от престъпниците се самоуби пред полицаите с пистолет. Откъде го е взел, как са му обещали да е защитен свидетел, като е бил заподозрян – противоречия колкото искаш. Щеше да е смешно, ако не беше огромна трагедия.

Кризата в тайните ни служби е по-страшна от икономическата, пък и доста по-дълга от нея. Имаме разузнаване, контраразузнаване, финансово разузнаване, ДАНС и какво ли не още, обаче или те стоят напразно на държавната трапеза, или, което е още по-лошо, врагът не се интересува от нас. Което пак ги прави излишни.

Крум Благов