Драгомир Драганов - време за почивка

Научните и не толкова научните кръгове научаваме, че вчера той дал пресконференция в скъп столичен хотел. От словесните му каламбури с журналистите разбрахме, че професор в науката се равнявал на генерал еди къде си. Може пък Драгомир, по времето, когато е бил агент на Държавна сигурност, да е сънувал, че  носи в раничката си маршалски жезъл... Може, но като се събуждал виждал безличното си бъдеще на обикновен сътрудник и ухо, което години по-късно, се опита да се представи първо като герой от шпионските романи, а след това взе да овърта и отрича, сякаш някой му е подхвърлил таралеж вместо топка.

По принцип това е малко странно поведение за Драганов, който иначе се е доказал като негнуслив човек, щом стане дума за политика, слава и келепир. Не е нужно да изброявам многобройните му пируети от партия в партия. Ненапразно в СУ има виц, че Драганов е станал толкова убедителен опозиционер, колкото убедителен болшевик е бил преди това. Преподавателите от неговото поколение пък и до ден днешен се опитват да си припомнят някоя негова статия, научна публикация или изказване от тоталитарния период, в които да са отсъствали изрази като „благодарение на БКП" и „както казва др. Тодор Живков". Безузспешно.

Като депутат ту от БСП, ту от евролевицата или още кой знае от кого той се е гордял най-много с членството си в борда на курорта „Елени". Така твърдят негови колеги. Може да не е било точно така, защото човекът може да е бил и в други бордове, с които се е гордял, а пък те да не знаят. „Генералът" в науката (както сам се определи, вероятно по силата на скромната си натура) определи себе си като човек, който ще представлява бизнеса в битката за София. Претенция, каквато очевидно може да си позволи само човек извън истинския бизнес. Странното в случая е решението на самата формация „Лидер". Но това в крайна сметка си е неин проблем.

Очевидно Драганов не става за кмет. Той обаче е „медиен човек", както сам обича да се нарича. Очевидно има предвид несекващите си изяви в „24 часа" и „Дневен Труд" и чат-пат в някоя телевизия. Но такива изяви има и един бивш генерал от полицията, когото Иван Димитров-Доктора наричаше снизходително „малкия, със скъпия костюм и пурата". „Медийни хора" са и неколцина политолози и социолози, чието словесно облъчване се доближава до това на гръмналия реактор в Чернобил...

Тези дни, покрай учителската стачка, в медиите бе допусната изява на неколцина даскали, които натириха в горите Тилилейски доскорошните властелини на екрана, микрофона и вестникарските страници. Става дума за разлики в интелигентността и прямотата, а най-вече на общението с истината. Такъв го забиха на „обичайните наградени", че ако има в България истинска журналистика, то сега е времето тя малко да се засрами. Не че ще се случи, но не би било лошо. Защото като си представим, че след изборите автори от сорта на „генерал" Дрганов пак ще ни водят през кръстовищата на живота, ни се иска да си останем в столичния задръстен трафик.

И понеже Др. Драганов често разказва шпионски лакардии от минаването си през Ватикана, ни се иска да му препоръчаме следните строфи:  

 

От време на време се оттегляй,

дай си малко почивка,

та когато се върнеш

към работата си,

преценката ти да бъде по-точна;

защото, ако все работиш,

загубваш способността

да преценяваш...

 

Отдалечи се,

така творбата по-малка изглежда

и можеш с един поглед

повече от нея да обхванеш,

така се вижда по-ясно липсата

на хармония или пропорция.

 

Леонардо Да Винчи

 

Който разбира - тук се спира, казват плажните търговци. Те били философи, тия хора...

 

 

 

Не професор и не генерал Георги Калчев,Враца, втори коридор