Реклама / Ads
Frognews
11| 7437 |12.08.2008

Everybody на магар’и

.
Мургави търговци дефилират по родните плажове, предлагайки всевъзможна стока на различни езици, а фразите са достойни за перото на класик. "Кукуруза пажалуста" е най-правилният от лингвистична гл.т. възглас.

Ана Кочева 

 

Едно от най-безспорните достойнства на българските курорти са дългите пясъчни плажни ивици. Летовници от различни краища на света идват у нас заради тях и твърдят, че не са чак толкова много курортните кътчета по света, които разполагат с такива дълги и просторни плажове, при това с по-светъл и с по-тъмен пясък. Плажовете по българското Черноморие обаче предлагат още една екстра, която също така безспорно липсва по другите туристически дестинации и може би е време да влезе в рекламните каталози, които ни славят наблизо и надалеч.

Става дума за плажните търговци-разносвачи. И те досущ като пясъка са с по-светъл, или с по-смугъл тен. Едва ли има нашенски плаж, на който ежедневно да не стъпва работен цигански крак, неуморно обикалящ надлъж и гръмко предлагащ разнообразни стоки. Тази своеобразна порода „търговци” са толкова неотменима част от пейзажа, та ако дори и за миг допуснем, че по някаква неведома причина, те вземат , че изчезнат от него, със сигурност обстановката няма да е същата. Подозирам даже, че на мнозина плажуващи тези хора направо ще липсват. Впрочем да се заработва по този начин, никак не е лесно. На места концесионерите прибират порядъчен процент от търговията, а и циганите са „кандисали” на тези взаимоотношения и предпочитат да ги спазват. Много рядко ще се намери гастрольор, който на своя глава е решил да не плаща. В повечето случай такава стъпка е крайно рискована за здравето и малцина са готови да я предприемат. Що се отнася до стоките, които се предлагат, палитрата е голяма: от сладолед, през царевица, понички, всякакви други тестени закуски, през плодове, сокове и бира, до вестници или снимки с питон...

Най-забележителният културен феномен при този род търговия обаче е скрит в езика. Предлагането се осъществява на невъобразимо койне от славянска, германска и българска лексика, към която се добавят фантастични окончания, целящи думата да заприлича на други подобни от съответния език. Кой не е чувал култовото: “Кукуруза, пожалуста!”, артикулирано с неподражаема интонация, или пък “Сладоледа, марожено, айскрииийм!”*.

Мургавите полиглоти са направо на “ти” с езиците. Мъжете се справят категорично по-добре, докато бизнесдамите общуват повече жестомимически и звуково. Стоката им също носи по-феминистичен отпечатък. Циганките влачат торби със сутиени, гердани от миди и рапани. na-plaja-sutieni.jpg

Обикновено са наясно с цифрите на английски, но все пак за по-сигурно показват и с пръсти: “Файв лева!”, започва пазарлъка циганката, но, срещайки твърд отказ, бързо започва да слиза надолу, превключвайки езиците „Давай за четыри!”. Сред най-големите атракции за чужденците се оказват продавачите на гевреци. Дали защото този вид тестена закуска из Европа е рядкост, или поради факта, че продавачите й я разнасят на пръчки или чатали, но гевреците се харчат на поразия, а разносвачите им са придобили и самочувствие, което въплъщават в невероятни езикови вариации. „Бублик пажалуста” звучи безусловно книжовно на фона на фантасмагоричното „Геврейшън със семенейшън!" . И то обаче бледнее на фона на "Юбреее курортеееееееее - топъл царевишееен, геврешен със сусамен, ледена минерална водичка, на Мадона закуската, на Майкъл Джексън обяда, на Майк Тайсън вечерята, който разбира тука се спира". Думите се леят обилно, а сравненията са достойни за задълбочен литературен анализ. Впрочем дефилетата на мургавите търговци по плажа имат и още един положителен ефект – те са така гръмки, че моментално разбуждат от обедната дрямка всички, имали неблагоразумието да се унесат на слънце. Топовното „Альоооооо! Някой да не ме е забелязал? Топла, млечна царевица, кукуруза пожалуста, альооооо!” е в състояние да вдигне и мъртвец, нежели позаспал летовник. А фразите: ”Хайде на еротичния плод, не го пропускайте, дълъъъг, сочееен”, или пък „Йедър, п’ечен!” няма как да не събудят ищаха за банан или за слънчоглед у придрямалите курортисти.

Мургав фотограф-полиглот на плажа на Златни пясъци обаче ударя събратята си в земята, ставайки любимец на мало и голямо със своето магаре, предлагано като партьор за снимки. Украсено с нашенска китка зад ухото и индианско наметало, животното гордо пристъпва по ивицата, а черешката в тази еклектична торта се оказва билингвалният възглас, носещ отпечатък и от родния, силно мек, източен диалект: ”Айд’еее! Йеврибади (everybody = всички, англ.) на магарии!”

И докато, превключили и ние по индукция на английски, си мислим, че Some things never change (някои неща никога не се променят), се оказва, че през всичките тези години, в които плажните търговци ни посипват с пясъци и царевичен аромат, всъщност някой им е „кроил шапката”. Това лято стана ясно, че пълновластните мургави властелини на плажната търговия имат сериозна конкуренция, която е на път да им изяде хляба в най-буквалния смисъл.

Още в началото на сезона се появиха сигнали, че по-голямата част от спасителите, вместо конкретната задача, за която са наети, започнали да изпълняват по-други функции – и те въртели търговия по плажовете на Южното Черноморие. Свидетели разказват, че спасителите станали търговци на плодове, сувенири, валута, разнасяли безалкохолни и алкохолни питиета. Печалбарите окупирали плажовете в Черноморец, къмпинг “Смокините”, “Градина” и др. Въпросните спасители-търговци, които въплъщавали идеално комбинацията 2 в 1, започвали бизнеса си по обяд, като всеки отговарял за хората около поста си. Те предлагали домати, краставици, банани и други плодове в кошници. Най-много вървяла търговията сред чужденците, които се хващали на въдицата въпреки двойните и тройните цени, с които се предлагала стоката на спасителите на плажа. Валута също се обменяла успешно. Не е тайна, че курсът на долара и еврото неколкократно надхвърля стандартния курс за деня, но и за там не липсвали клиенти. С други думи спасителите тръгват по утъпканите от циганските търговци пътища и нищо чудно да им измъкнат препитанието под носа.

Няма спор по въпроса, че плажната търговия в този й вид не ни приближава кой знае колко до Европа, но също толкова безспорен е фактът, че у нас човек „от зор и птичка става”, затова търси по-нетрадиционни и екстравагантни начини да се изхранва. А що се отнася до на пръв поглед съвършено различния въпрос с ограмотяването на циганите, очевидно не е намерен най-добрият начин това да се върши ефикасно. Защото всеки, който ги е чул да редят български и чужди фрази като бисери в броеница, е разбрал, че и у тях има позитивен заряд, който може да се канализира в добра посока. След като по правило по нашите ширини се учат лесно езици, още по-безпроблемно би трябвало да заговорим на общия.

 

*Изписването е фонетично според изговора.  

 

 

 

 

 

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ало, шумкарите!... 34| 6008 |11.08.2008 . Същината на нещата 8| 4686 |08.08.2008 . Цензура спира сайт, който „закрива” вестниците „Труд” и „24 часа” 22| 8525 |08.08.2008 . Липсата на политическа алтернатива в България 20| 4799 |03.08.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ