Реклама / Ads

2| 5418 |11.12.2011

Икономика на стачките или стачна икономика

.
Къде ще отиде парата от тези протести – в локомотива на реформите или в свирката?
В условията на изграждаща се демокрация и пазарна икономика социалните конфликти, респективно стачките, станаха част от нашето ежедневие и засягат пряко икономическия живот. От една страна, стачките забавят икономическото развитие, защото спъват производството на стоки и услуги. От тази гледна точка може да говорим за т.нар. „икономика на стачките”, свързана с непроизведения БВП.

От друга страна, стачките пряко и косвено влияят положително  върху определени стопански сектори и производства. Това пък е т.нар „стачна икономика”, която реално създава БВП, тъй като излезлите хора на площада трябва да бъдат поне транспортирани от други населени места (при национална стачка), трябва да бъдат нахранени, понякога получават и някой лев на ръка за своето присъствие и пр. дейности, които генерират някакъв доход в икономиката или за някого.

И все пак какво се крие зад поредната стачна вълна в страната! Дали това са само социални конфликти или се защитават определени бизнес интереси! Къде ще отиде парата от всички тези стачни усилия – в локомотива на реформите или в свирката, т.е. „всяко чудо за три дни” (бел. моя, може би за „три седмици”). Последната протестна вълна (железничари, зърнопроизводители, противници на увеличаването на пенсионната възраст и пр.) е само едно продължение на подобни прояви през последното десетилетие, потвърждавайки правилото, че „интересът клати феса” и няма нищо ново под слънцето.


Аргументи „за” и „против” бунтовете
Протестите в БДЖ
„За”
1. Социален мотив – уволнението на 2000 служители лишава тях и техните семейства от месечни доходи, т.е. потърпевши пряко ще са поне 8 до 10 хил. човека;
2. Икономически мотив - намалението на разходите за заплати поради съкращаване на 2000 служители ще рефлектира върху покупателната способност на домакинствата и допълнително ще свие вътрешното търсене (месечните разходи за трудови възнаграждения в БДЖ възлизат на 13 млн. лв.);
3. Политически мотив – от една страна, да принуди управляващите да стартират отлаганите вече повече от 20 години реформи в сектора на жп транспорта, а от друга – да спрат с имитациите на реформи като например повишените с 15% цени на билетите за пътуване с бърз влак със задължителна резервация. Очакваният ефект от това повишаване е в размер на „смешните” около 500 000 лв. за 1 година.

„Против”
1. БДЖ е нереформирана компания и според повечето финансови анализатори тя е във фактически фалит от 4 години насам. За да бъде спасена компанията, трябва да бъдат извършени болезнени реформи – съкращаване на служители, закриване на губещи дейности и линии, приватизация;
2. До 2 декември 824 служители са приели предложението на ръководството на БДЖ да бъдат освободени от длъжност по чл. 331 от Кодекса на труда, съобщиха от холдинга. Трудовите възнаграждения в размер на шест брутни заплати ще бъдат изплатени веднага след освобождаването на служителите от длъжност. Ефектът от прилагането на тази мярка ще бъде в размер на около 23 - 24 млн. лв. годишно;
3. Продължаването на стачката повече от 2 седмици ще рефлектира върху намаляване с 20-30% на клиентите на жп превозвача, които сега са принудени да пътуват с автобус и които изобщо няма да се върнат да пътуват с жп транспорт;
4. Според оценки на експерти загубите за железниците от стачката на ден са 120 хиляди лева. Изключително подценен ефект, тъй като от гледна точка на създавания в сектора БВП загубата е поне 1 млн. лв. дневно. Други експертни оценки сочат, че агрегираната загуба за българската икономика във време на криза заради стачката на БДЖ подминава скромно 1 млрд. лв. на ден чисто загубени пари от нереализиран ежедневен доход. Това също е нереална оценка, но в посока на завишаване, тъй като българската икономика произвежда средно дневно около 160 млн. лева БВП. Тоест едва ли агрегираната загуба надхвърля 3-4 млн. лв. на ден;
5. Стачката в железниците ще се отрази негативно на работата на редица предприятия и отрасли в българската икономика, които ползват услугите на жп компанията. Например металургичният отрасъл може да спре работа, ако свършат наличните суровини, защото процесите са непрекъсваеми. При евентуална по-продължителна стачка последиците за сектора може да са сериозни, защото металургичните компании превозват големи обеми суровини и продукция с железопътен транспорт и трудно могат да намерят алтернатива, в резултат на което ще трябва да плащат неустойки на клиентите. Немаловажен в случая е и екологичният проблем, който ще принуди някои предприятия да спрат работа, тъй като няма къде да складират сярната киселина, която се получава като страничен продукт при улавянето на серния диоксид от производството. Металургичните заводи транспортират около 5-6 млн. т годишно по железопътните линии;
6. Според председателя на Съвета на директорите на холдинга Владимир Владимиров последиците от стачката в БДЖ могат да станат необратими и да доведат до ликвидацията на компанията, ако тя продължи повече от десетина дни. В същото време поради липса на приходи банките кредитори могат да предяват иск за събиране на своите вземания и тогава ще се наложат много по-драстични мерки за реформиране на БДЖ – още по-драстични съкращения на персонала и отнемане на обезпечени активи, което ще затрудни дейността на компанията.

Недоволството на зърнопроизводителите
„За”
1. Неизпълнение на предизборно писмено споразумение, подписано от вицепремиера Симеон Дянков, което гарантира 570 млн. лв. за национални доплащания в бюджет 2012 г. След изборите се оказа, че тези пари липсват и са орязани с 230 млн.лв. В бизнеса трябва да има предвидимост и е недопустимо в рамките на един месец да променяш направените договорки;
2. Субсидиите в България се дават като определена сума на 1 дка обработваема земя и това прави най-богати най-едрите арендатори, а зърнопроизводството изисква най-големи площи. Такива са правилата, предложени от българското правителство и одобрени от Европейската комисия за разпределение на парите за земеделие, за което не са виновни зърнопроизводителите;
3. Като правило субсидиите за земеделие са необходимост, при условие че сме член на ЕС, където 40% от бюджета на Общността е за подкрепа на селското стопанство. За бъдат конкурентоспособни българските земеделски производители, те трябва да бъдат подпомагани.

„Против”
1. В България няма значение дали отглеждаш пшеница, зеленчуци или ползваш земята като пасище (парите от ЕС за 1 дка са едни и същи). Естествено българските селскостопански производители зарязаха отглеждането на животни, зеленчукопроизводството и пр. трудоемки селскостопански дейности и предимно отглеждат пшеница и ечемик. В момента България произвежда 3 пъти повече жито, отколкото са вътрешните й потребности.
2. С парите на българските данъкоплатци се подкрепя не родната икономика, а тази на държавите вносителки на българско зърно (особено Израел и богатите арабски държави), тъй като 2/3 от произвежданото в България и силно субсидирано зърно отива за експорт. В условията на валутен борд износът на българско зърно увеличава валутния резерв на страната, но тази политика е позитивна, когато не води до унищожаване на други подотрасли на селското стопанство;
3. Големите субсидии за зърнопроизводителите и огромният сив сектор по веригата „зърнопроизводство-мелнични комбинати-хлебопроизводство” правеха възможна сравнително ниската цена на хляба и оттам водеха до изкривяване на пазарния механизъм
4. Според изнесени данни 90.5% от бенефициентите обработват до 500 дка земеделска земя, 9% от 500 до 50 000 декара и 0,5% над 50 000 дка. 26 български земеделци обработват над 50 000 дка, което означава, че орязаните субсидии с 3 лв. на декар носят „загуба” на минимум 150 000 лв. За някои арендатори обработващи над 2 млн. дка загубата е над 7 млн. лв. Заслужава си да стачкуваш, но не и за онези близо 90%, които ще загубят максимум по 1500 лв.
5. Една от схемите за източване на ДДС е свързана със зърнопроизводството и експорта на зърно. Затова правителството обсъжда нулева ставка за ДДС при износ на зърно, за да се спре с изтичането на средства през кухи сделки за търговия с пшеница;
6. Родните земеделци ще получават през следващата година гориво с намален акциз. Обещанието е през 2012 г. те да получат „компенсация” в размер на 70 млн. лв. поради по-ниския акциз;
7. Според икономиста Георги Ганев протестите на земеделците са шантаж. Твърденията им, че секторът фалира, не са верни. Стачкуват не за това, че им се намаляват парите, а за това, че им се увеличават само с 200 млн. Същевременно тези хора произвеждат на „загуба”, счита Ганев.

Несъгласните с пенсионната реформа
„За”
1. Чисто социален протест – нито пенсиите ни са като хората, нито системата за осигуряване на приходи;
2. Пряк икономически ефект - транспортиране на стачници от цялата страна, храноден за участниците

„Против”
1. Увеличаването на пенсионната възраст е неизбежно и отдавна закъсняло решение. Изправени сме пред дилемата дали да се намалят пенсиите, или да се увеличи възрастта за пенсиониране. Увеличаването на ставката по социалните осигуровки няма да донесе повече приходи в издънения бюджет на НОИ;
2. На възраст 62-65 години хората са напълно работоспособни. По-разумно е да издържаме пенсионери след 62-63-годишна възраст, за да имат по-висока пенсия, отколкото да държим ниска пенсионна възраст и да разпределяме един и същи пенсионен фонд на повече хора, които да получават по-ниски пенсии.
В крайна сметка, ако теглим чертата на аргументите „за” и „против”, за стачните протести май ще се окажем на страната на правителството..... поне до Нова година!

Aлександър Илиев
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Мистериозен лаптоп разкрива кокаинова афера в Панама 7| 12119 |05.12.2011 . Посечената Дружба Родина отново се възражда 12| 10891 |28.11.2011 . 11 малки негърчета нагушили 500 млн. от хазната 9| 9314 |25.11.2011 . Октоподът "Софарма" 15| 57318 |17.11.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ