Министър хвали Закона за конфликт на интереси, експерти остро го критикуват

„Подходът към Закона за конфликт на интереси трябва да се уеднакви. Той юридически трябва да засяга всички представители и на трите власти", заяви  министърът на правосъдието Миглена Тачева.

 Тя допълни, че въпросът е да се обединят около една терминология, а след това специализираното законодателство си остава. „Очевидно е, че Законът за конфликт на интереси не е съвършен, но аз твърдя, че по друг начин и с други текстове законът не може да бъде разписван като принцип. Ние въведохме така наречения принцип на „въртящата врата", който е свързан с това - когато излезеш от изпълнителната власт или от висока длъжност в държавата, какво може да работиш в частния сектор", поясни Тачева в предаването „Неделя 150" на БНР.

Експерти юристи обаче остро разкритикуваха приетия в петък на първо четене от НС законопроект за конфликт на интереси. Те смятат, че той е „писан на коляно", затова следва да се отложи и цялостно да се преработи. Освен това се учудват защо не е взето становището на Сметната палата, след като в акта се предлагат изменения, които засягат пряко функциите на институцията и правомощията на председателя й. Припомня се, че Сметната палата вложи много средства, включително от Американската агенция за международно развитие по проект Инициатива „Отворено управление" за изграждането на електронния публичен регистър на лицата, заемащи висши държавни длъжности. 

Специалистите са на мнение, че предложената законодателна техника за механично обединяване на проект на Закон за конфликт на интереси и действащия Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности  (ЗПИЛЗВДД), не е особено удачна. Отменяването на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни. Те обясняват, че предметът на дейност на приетия на първо четене законопроект обхваща само въпросите, свързани с конфликти на интереси, а в него механично са пренесени и текстовете, регламентиращи публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Ето защо експертите предлагат да се запази досегашния подход, като в настоящия проект се уредят само въпросите във връзка с предотвратяване конфликт на интереси, без да се включват в него разпоредбите, които имат за цел да осигурят обществен достъп до имущественото състояние на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Иначе вносителите на законопроекта трябва да обосноват отмяната на ЗПИЛЗВДД като докажат, че двата законопроекта регламентират една и съща материя.

Концепцията на закона не е достатъчно обмислена, което ще създаде сериозни проблеми при практическото му прилагане, смятат още юристите. Основният проблем според тях е определението за конфликт на интереси, което е неясно и непълно. „В чл. 6 се посочват т.н. пречки за заемане на държавна длъжност, но те не са съгласувани с подобни разпоредби, които предвиждат несъвместимост в съществуващи закони - ЗМВР, ЗДАНС, Закона за Сметната палата, Закона за държавния служител и др.", поясняват ескпертите. Те отбелязват още, че разпоредбите на чл. 9 - чл. 11 от законопроекта не са скрепени с никакви санкции и не са създадени никакви механизми за постигане целта на закона - предотвратяване и разкриване на ситуации на конфликт на интереси.

„В закона е предвидено подаването на три декларации, като всъщност не е ясно, коя е точно декларацията, насочена към разкриване конфликт на интереси", посочват още едно несъвършенство експертите. Те обясняват, че в чл. 8, ал. 2 е предвидена декларация за липса на обстоятелства, които биха били несъвместими със заеманата длъжност. Но същевременно в чл. 14, ал. 1 е предвидено подаването и на сега съществуващата декларация за публичност на имуществото, която е наречена "декларация за имущество и интереси". „В предмета на деклариране по чл. 14, ал. 1 няма нито едно обстоятелство, свързано с деклариране на интереси, освен евентуално участието в органи на юридически лица с нестопанска цел", посочват правистите. Според тях и двете декларации нямат връзка с хипотезите на конфликт на интереси. Това се отнасяло особено за декларацията за имущество и интереси, тъй като притежаването на определени недвижими и движими вещи по никакъв начин не означава, че лицето е в хипотеза на конфликт на интереси, нито пък че след като е подало декларация, ако има такъв конфликт, то той е разкрит. Не било ясно също защо образецът на декларация се утвърждава от председателя на Сметната палата при положение, че деклараторите подават съответните декларации при органа, който ги е назначил.

Имало неясноти и по отношение обхвата на закона. От една страна, обхватът му се съдържа в чл. 5, ал. 2 от проекта и се отнася както за органи, така и за лица, заемащи длъжности, платени от държавния или общинския бюджет. От друга страна, в допълнителните разпоредби (ДР) са дефинирани две понятия, които разширяват вече очертания обхват. „Не е ясно дали разпоредбата на ал. 2 на чл. 5 се отнася до органи в законодателната, изпълнителната и съдебната власт и на местното самоуправление. Ако е така, извън обхвата на закона остават членовете на ръководни и контролни органи на политическите партии, които са визирани обаче в ДР. Обхватът на закона не може да се очертава чрез дефинирането в допълнителна разпоредба", аргументират се експертите.

Въпреки, че в проекта се предлага отмяна на ЗПИЛЗВДД с цел избягване дублирането на правна уредба, трябва да отбележим, че тази цел не е постигната, категорични са юристите. Според тях авторите на проекта e трябвало да се съобразят с многобройните правни разпоредби, които се съдържат в различни  закони и имат пряко отношение към проблема с конфликта на интереси. „Запазването на специалния режим за разкриване на конфликт на интереси, заедно с изискванията на настоящия проект, означава, че всички задължени субекти ще подават декларации два пъти, тъй като пречките и несъвместимостите по проекта и по специалните закони не съвпадат", обясняват те.

Сред основните забележки на експертите е и тази, че законопроектът не е придружен с финансова обосновка, в която да се посочват бюджетни средства, необходими за прилагането на неговите разпоредби, т. е. не е обезпечено практическото прилагане на закона като се има предвид следното:

· Лицата, заемащи държавни длъжности по смисъла на законопроекта са неколкостотин хиляди души (цялата държавна администрация, администрацията на органите на местно самоуправление, органите на съдебната власт). Съгласно проекта те са длъжни да декларират имущество и интереси и за съпрузите и роднините по права линия без ограничение и по съребрена линия до втора степен. Това означава, че кръгът на лицата, за които ще се декларират обстоятелствата по чл. 14, ал.1 от проекта ще надхвърли милион.

·  Практически е невъзможно да се извърши проверка за имотното състояние на такъв огромен брой лица в 113 служби по вписвания например или в регистрите на земеделските земи и гори.

Експертите са критични и спрямо предвидените в законопроекта последици по отношение на актове, приети в условия на конфликт на интереси. Според тях те са  произволно визирани. „Ако се приеме подобна законова уредба ще настъпят непредвидими последици за трети добросъвестни лица, които са придобили по-късно права. По този начин, наличието на конфликт на интереси само при едно лице - член на колективен орган, опорочава цялото решение, което недопустимо", разясняват юристите. Те смятат, че недостатъчно обмислени са и административнонаказателните разпоредби. Не били разграничени ясно правомощията между различните органи по установяване на нарушенията и по издаване на наказателни постановления.

Експертите юристи са категорични, че вносителите на проекта трябва да отговорят на следните въпроси:

·   какъв е административният капацитет, който трябва да се изгради - колко държавни служители трябва да бъдат назначени в държавната администрация, за да се занимават с дейността по получаването, обработването, съхранението и проверката на няколкостотин хиляди декларации;

·   какъв е размерът на бюджетните средства, които са необходими за изграждане на регистрите към съответните компетентни органи, съхранение на данните в продължение на 10 години и осигуряване на обществен достъп до тях през целия период;

·   какъв е размерът на средствата, необходими за осигуряване на хардуер и софтуер за изграждане на регистри към всяка администрация.