Реклама / Ads
Frognews
33| 10182 |15.01.2013

Обезбългаряването на България

.
По данни на Министерството на здравеопазването от 1 януари до 26 декември 2012 г. в България са се родили само 61 909 деца.

Все още не е известен окончателният брой на родените през миналата година у нас деца, но в най-добрия случай те леко ще надхвърлят 62 000, с което ще се отбележи най-ниската стойност на родени деца в страната ни за целия период на съществуване на Третата българска държава. За сравнение през 2011 г. новородените са били 71 402, през 2010 г. – 76 105, а през върховата  в най-новата история на раждаемостта у нас 2009 г. – 81 783. Само за последните 4 години години броят на новородените бебета е намалял с внушителните 20 000. Толкова драстичен спад има само през първите 4 години на прехода, когато новородените спаднаха от 105 000 през 1990 г. на 85 000 през 1993 г.

Много по-притеснителното обаче е, че процентът на бебетата с майчин език български драстично намалява и вече е далеч под 50%. Неслучайно раждаемостта (на глава от  населението) е най-висока в Сливенска област, известна с огромната си концентрация на циганско население.

Това са данни, които са достъпни, широко известни и всеки може да си направи сметка какво е демографското бъдеще на България. Но има и други данни, на които не се дава гласност, защото ако според горните показатели страната ни е заплашена от демографски апокалипсис катастрофално преобръщане на етническия баланс, според непубликуваните досега, тези събития вече са настанали.

Последното преброяване на населението у нас през 2011 г. отчете, че на територията на страната има 5 329 населени места (255 града и 5 075 села). В 1 398 от тях (21 града и 1 377 села) българите са малцинство за сметка на турците и циганите. Оказва се, че ако на макро ниво доминиращият етнос в държавата преобладава решително със своите 84,8% от общия брой на гражданите, на общинско, градско и селско ниво това въобще не е така. Небългарското население надделява в три области (от 28 – 10,7% от общия им брой), 42 общини (от 264 – 15,9% от общия им брой) и 1 398 населени места (26,3%). Иначе казано, ако малцинствата у нас са официално 15,2%, то те доминират на 26,3% от територията на републиката.
 

От по-нататъшната работа с данните на НСИ следват още по-тревожни изводи

Първо, в сравнение с предходните преброявания броят на селищата с небългарско мнозинство е набъбнал от 693 през 1992 г. на 1 398 през 2011 г., т. е. два пъти за 20 години. Същевременно други близо 1 000 села и градове са с крехко българско мнозинство, колебаещо се между 50,1% и 60%. Предвид темповете, с които намаляват българите, може да се предвиди, че до 5 години вече повече от половината територия на България ще бъде изпъстрена с малцинствени села и градове. Страната ще бъде сполетяна от почти внезапно и необратимо преобръщане на етническия баланс – ще се окаже, че българите ще населяват само големите градове, обкръжени от небългарски хинтерланд.

Второ, тъй като отговорът на въпроса за етническа принадлежност не беше задължителен при предходното преброяване, то до голяма степен скри реалните стойности на преобладаващото в регионите на страната небългарско население. В емблематичното с. Мечка (Плевенско) от 770 жители  едва 17 са се определили като цигани! Села, в които видимо българите са почти изчезнали, се оказват с крехко българско мнозинство и влизат в редиците на онези близо 1 000 селища, които според статистиката са български, а на практика са цигански. 

Трето
, изключително трагичен е профилът на онези около 2 500 населени места, в които българите преобладават решително спрямо общият брой на хората в тях. Те се делят основно на две категории – големи градове и малки села. Големите градове концентрират количеството на българите, докато малките села осигуряват териториалната му концентрация. Последното обаче е по-скоро за статистиката – 183 са селата у нас, в които няма нито един жител, но се броят и все още не са заличени официално от картата. Почти всички от тях са в традиционно хомогенни български области – Западна България и централния Балкан. Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области. В 1262 населени места жителите наброяват от 10 до 99 души. Почти всички са с българско мнозинство над 90%. Например на територията на община Габрово има 127 села, от които само 14 са с население над 100 души, като деца, достатъчни за детска градина, има само в едно от тях. В съседната община Трявна има 63 села. Най-голямото от тях, Радевци, наброява 52 души! Същевременно на територията на Габровска област има 288 населени места, българите преобладават в 281. Циганите и турците преобладават само в 7 села, но сред тях са Ряховците, Петко Славейков и Градница (първото, второто и третото по големина в областта). Общото население на тези села е 3 431 души, повече, отколкото във всички села на общините Габрово и Трявна, взети заедно! Като по правило почти всички български села са малки, със затихващи функции и без деца, докато циганските са големи, жизнени и преизпълнени с деца. Същото може да се каже и за областите – най-хомогенни български области са най-обезлюдените (Видин, Враца, Монтана, Перник, Габрово и Кюстендил).
 

Докато трае българската емиграция от селото към града се развива и паралелен процес на колонизация на напуснатите села и малки градчета. В началото, още преди 1989 г., той се стимулира от самите власти, имащи нужда от работна ръка. Така се заселват някои големи села в Стара планина, които в миналото са били центрове на българското възраждане – Константин и Майско (общ. Елена – циганите в тях съставят 40% от общото население на общината), Градец (общ. Котел – със своите 3 900 жители днес родното място на героя от Балканската война ген. Радко Димитриев представлява най-голямото циганско село в България) и др. След 1989 г. колонизационният процес протича като стихийно явление, но с катастрофални мащаби. В един момент регулатор на процеса се оказаха, най-парадоксално, структурите на ислямското вероизповедание у нас. С финансовата помощ на турската държава и най-различни ислямски фондации бяха изградени стотици нови джамии, които маркираха и циганското проникване из страната.

Днес в България има 1 300 джамии и 3 750 християнски храма. Съотношението от 65:35 е близко до сегашното регионално съотношение между етническите групи в България. В заключение може да се каже, че това, за което се говори че ще се случи, всъщност вече се е случило. Още по-лошото е, че за това не се говори. Освен две неправителствени организации – Център за демографска политика и фондация „Българска памет“ на Милен Врабевски, никой друг не обелва и дума за това, което става пред очите ни. Демографската катастрофа сама по себе си е преодолима, но преобръщането на етническия баланс – не. Към февруари 2011 г. българският народ е гост на една четвърт от територията на собствената си държава. В още една четвърт той доминира само статистически, но не и реално. В останалите 50% от своята държава той присъства основно в малки селца, които ще изчезнат до 15 години. Българите са осъществили невиждана по своите мащаби вътрешна миграция, която ги е концентрирала в 28 големи областни града. Те обаче представляват едва 10% от общата площ на страната. Другите 90% са в процес на придобиване на нов собственик.


Костадин Костадинов 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Тайните договори на Хитлер с България 21| 17897 |09.11.2012 . Докато България се готви за референдум, АЕЦ “Белене” продължава да се гради в Русия 10| 7927 |24.10.2012 . Възможните сценарии пред България–гражданска война или мирен преход към конфедерация 42| 16333 |22.10.2012 . Л. Георгиевски призна: България и Македония са най-близки въпреки илюзиите 52| 12595 |05.02.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ