Реклама / Ads

8| 4853 |08.08.2008

Същината на нещата

.
Няма особен смисъл в това да сменим тройната коалиция с друга тройна, четворна или двойна. То би довело единствено до промяна в пропорциите на разпределение на обществените блага - вместо 8:5:3 ще имаме 10:4:1 или 9:3:2.

 

Д-р Стойчо Кацаров,

Гражданска инициатива „Справедливост"

 

България е в дълбока политическа криза. Недоверието в политиците достигна рекордни стойности, институциите едва удържат някакъв порядък, партиите са безсилни да формулират управленска алтернатива.

Параметрите на днешната политическа криза се определят не само и дори не толкова от неспособността на тройната коалиция да води добра политика и да решава най-острите проблеми на общността ни. Дълбочината на политическата криза произтича от това, че на практика нито една от значимите държавни институции не функционира ефективно.

sergey-r.petkov.jpgПравителството не е екип и субект на обща политическа воля. По начина на структуриране и действие то по скоро прилича на съглашение за разделяне на територии и зони на влияние, по модела на американската мафия, познат ни от криминалните романи. Всяко решение, дори най-маловажното, става обект на търговия и размяна между коалиционните партньори.

Народното събрание е на практика придатък на изпълнителната власт. Народните представители в своята дейност не се ръководят от съвестта си, убежденията си и волята на избирателите, а са изцяло подчинени на разпорежданията на партийните началници.

Президентът не е надпартиен - той е част от политическата игра. Доносник, който неколкократно излъга публично обществеността. Олицетворява политическия елит, но не и единството на нацията.

Съдебната ни система е нечестен арбитър. Безотговорна, противоречива, корумпирана и мудна. Прокуратурата полага огромни усилия с поток от думи и пресилени усмивки да прикрие своята безпомощност, безхарактерност, некомпетентност и корупция.

Това, че тройната коалиция не може да се справи с управлението е вън от всякакво съмнение. Провалът на властта не би довел до криза в страна с нормално функциониращи демократични институции, където по един естествен начин управляващите ще преминат в опозиция, а оздравителният процес е закономерен.

Институционалният дефицит не може лесно да бъде преодолян, защото единственият ефективен механизъм за подбор на овластените и търсене на отговорност от тях - свободните избори, не функционира. Огромната част от българите въобще не желаят да гласуват, поради липса на смисъл. Останалите гласуват етнически, срещу заплащане, по принудата на работодателя или просто, като част от нечия клиентела.

Затова днес въпросът, пред който сме изправени не е просто смяната на една управляваща коалиция с друга. Няма особен смисъл в това да сменим тройната коалиция с друга тройна, четворна или двойна. Това ще доведе единствено до промяна в пропорциите на разпределение на обществените блага - вместо 8:5:3 ще имаме 10:4:1 или 9:3:2.

dogan-kostov.jpgАлтернативата на обединената опозиция беше обобщена от нейния лидер: „ще одера жив всеки, който краде". В подземния свят това може и да работи. В държавата обаче, не става така, най-малкото, защото липсва отговор на въпроса кой ще го одере жив него, когато го хванем да краде. Изобщо приказките за Крали Марко са хубави, но за една друга възраст и за едни други обстоятелства. Опозицията вероятно е готова да предложи и нови секторни политики, но това далеч не е достатъчно, а и е неадекватно на реалностите. Никакви секторни политики не могат да решат проблемите на институционален разпад и блокираните механизми на представителната демокрация.

От тази гледна точка, разликата между управляващи и опозиция е като „тънка червена линия" в сравнение с пропастта, която разделя нас, гражданите от политическия елит.

Докладите на Европейската комисия изненадаха елита. Констатациите в тях отдавна са известни на българските граждани. Избирателите вече дадоха своя вот по най-красноречив начин. Спадът на раждаемост, масовата емиграция и намаляването на населението с 50 000 души годишно е истинският вот на недоверие. Това са неопровержими доказателства за неспособността на целия политическия елит (независимо дали текущо е в управление или опозиция) да ръководи страната.

bbtzigulka.jpgСмяната на политическия елит, макар и наложителна, сама по себе си е недостатъчна. Всеки на мястото на сегашните рано или късно ще стигне до техните плачевни резултати. Затова, освен смяна на елита, е необходимо задълбочено преустройство на политическата система. Изграждане на работещи механизми на подбор на овластените и механизми на търсене и понасяне на отговорност. Да изградим институциите така, че те сами да изхвърлят негодните, не да разчитаме, че ще бъдат ръководени от ангели, защото такива на този свят няма. Необходими са механизми за граждански контрол над институциите. Необходими са механизми за взаимен контрол на самите институции. Това включва, но без да се ограничава само с него:

- Мажоритарни избори за всички изборни длъжности. Нека всеки кандидат да се изправи очи в очи с опонента си в битка за гласовете на избирателите и да знае, че дължи избора си на гражданите, а не на благоволението на партийния лидер, поставил го на избираемо място в листата.

- Разделяне на законодателна и изпълнителна власт. Да изберем пряко министър-председателя, отделно от Народното събрание. Да знае, че дължи избора си на нас, а не на среднощни, задкулисни договорки. Така ще бъде отговорен за действията си първо пред нас, гражданите. После лесно ще можем да премахнем ненужната президентска институция и бутафорния Конституционен съд, а всички актове на властта да подлежат на истински съдебен контрол.

- Изграждане на независима от партиите съдебна власт. Да извадим прокуратурата и следствието от съдебната власт, където не им е мястото. Да забраним на други (депутати, президентски съветници и пр.), освен на магистрати с дълъг стаж да стават ръководители на съдилища. Да изградим механизми за търсене на отговорност от недобросъвестни и некомпетентни съдии.

- Разширяване на пряката демокрация. Властта произтича и принадлежи на народа. Този народ трябва да може по своя инициатива да се произнесе по важни въпроси и да задължи властта със своето решение.

Децентрализация, разделение и взаимен контрол са цели пред работата не само на изброените институции, но и пред всяка друга такава от изпълнителната и местната власт.

Да изградим държава със силни институции и малък периметър. Да дадем свобода на духа и да превърнем спазването на закона в култ.

Това са цели, за които си заслужава да се работи. Отделният гражданин е безсилен да ги постигне. Изправен срещу мафията няма никакъв шанс. Народът е силен само когато е обединен. Тогава дните на мафията ще бъдат преброени.

Резултатите няма да са мигновени. Ще трябва да извървим дълъг и труден път. Необходимо е време, за да видим резултатите от промените. Необходимо е време, за да се изгради новата политическа култура.

Усилието си заслужава, защото постигането на целите ще облагодетелства всички.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Цензура спира сайт, който „закрива” вестниците „Труд” и „24 часа” 22| 8760 |08.08.2008 . Липсата на политическа алтернатива в България 20| 4985 |03.08.2008 . „Брюкселският” език – все още чужд за родните политици 9| 8597 |22.07.2008 . Перлено-бял мерцедес, с извинение 15| 5524 |17.07.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ