Реклама / Ads
Frognews
0| 12481 |21.05.2011

ЮНИ

.
В римския календар третият ден от годината, наричан „юниус", е време, което посвещават на богинята Юнона - съпруга на Юпитер.

Българите наричат този месец „червен" и вярват, че какъвто е юни, такъв ще е и декември. Свързват го с древните езически представи за мамници и русалии, които бродят по нивите и в градините, навестяват добитъка, влизат в къщите и сеят страх и болести сред хората.

1 ЮНИ

ДЕН НА СВЕТИ ЮСТИН МЪЧЕНИК ФИЛОСОФ

Юстин бил наследник на богати и знатни родители от самарския град Сихем. Получил добро образование, той бил силно привлечен от учението на Платон и неговите идеи за божественето и безсмъртието на душата.

По време на една разходка извън града младежът срещнал почтен старец. Между тях неволно започнал разгово. Юстин с възхищение говорeл за платоновото учение, а непознатият смирено слушал. В отговор беловласият мъдрец казал, че ако човек иска да стигне до познанието за истината и до възвишеното понятие за Бог е добре да прочете Свещеното Писание и словата на пророците.

Заинтригуван от чутото, Юстин решил да изучи учението на Иисус. А когато видял с очите си благочестивия живот на християните, сам приел светото кръщене и се отдал в служба на Бога. Обикалил различни страни и мъдро проповядвал словото Христово. Стигнал чак до Рим и там отворил училище. Там написал и своята първа книга - „Апология – защита на християнската вяра”. После известно време пребивавал в Ефес, където съдбата го срещнала с учителя Трифон. Дългите разговори между тях станали повод св.Юстин да напише „Беседа с Трифон юдеянин за истинността на християнската вяра”.

Няколко години преди смъртта си светецът се върнал отново в Рим, където го очаквали големи изпитания. В града вече го наричали Юстин Философ. И това никак не се харесвало на управителя Марк Аврелий, който се кланел на езическите богове. Между двамата започнал словесен двубой. Философът напразно се опитвал да отрезви ревностния идолопоклоник. Безмилостния владетел не можал да понесе обидата и униженията. Затова заповядал да хвърлят светия отец в тъмница. След нечовешки изтезания, св.Юстин намерил смъртта си през 166 г.

2 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕРАЗЪМ ОХРИДСКИ

Еразъм се родил в Антиохия, когато царували императорите Диоклетиан и Максимиан. Разочарован от светския живот, Еразъм се усамотил в Ливанската пещера. Бог го дарил с чудотворен дар. А по-късно бил избран за епископ в Охрид, провинция Илирик. Като непоколебим християнин, той без страх разрушавал езическите капища и открито обръщал езичниците в правата вяра.

Цар Максимиан бил гневен от дързостта на Еразъм и поискал за него най-страшното наказание – де бъде изведен пред медния идол на Зевс и лично да му се поклони. Непоколебимият епископ решително отхвърлил царската повеля. Тогава го хвърлили в тъмница и го подложили на големи изпитания. В същия ден ангел небесен извел светия човек от тъмницата и го повел по неговия път – да проповядва словото Божие сред християните на Кампания и Хермелий.

Последните години еписпокът се заселил в една пещера. Там прекарал в усамотение и съзерцание до смъртта си. По-късна на това място постоили църква, където и днес стават чудеса.

40 дни след Великден, в седмият, последен велик четвъртък църквата чества възнесение Господне (2 юни ). Денят, в който след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и се възнася на небето в народния календар е известен като 

СПАСОВДЕН

В народните представи в този ден Господ започвал да прибира душите на покойниците, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък.

Според старо поверие, ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата – обилна. В някои райони се извършват обреди за осигуряване на дъжд (Пеперуда, Герман); а в други се „черкува за дъжд”.

Народната вяра пази още споменът русалии, които на Спасовден кършат връхчетата на цветето росен, смятано за самодивско биле. С него се кичат и са милостиви към хората, даже ги лекуват от неизличими болести.

В този ден се изпълнява и обичаят ходене на росен. Вечерта срещу празника болни от различни болести отиват на места, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, вино, хляб, печена кокошка – дарове за русалиите. Престояват там до втори петли, в пълно мълчание, като преди разсъмване също мълчешком се търкалят в росата и напускат мястото или биват отвеждани от близките си без да се обръщат назад.

Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. А в Източна България на празника се изпълняват обичаи със сватбена насоченост.

Именици днес са: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна.

3 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЛУКИЛИАН

Лукилиан бил мъдър човек, когото почитали като идолски жрец на Никомедея. Един ден Бог му дал да разбере колко много грехове има на земята. И на преклонна възраст жрецът припознал в лицето на Иисус своя истински бог. Добродетелният старец, приел с цялата си душа християнската вяра, започна да обикаля събратя си и пламенно да проповядва божието слово.

Скоро местните властници разбрали за деянията на Лукилиан. Хвърлили го в тъмница заедно с още четирима непокорни християни – Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Подложили всички на нечовешки изпитания. Но никой не проявил и най-малко малодушие.

Добродетелните християни били откарани във Византион, където ги осъдили на смърт.. По волята на местния управител четиримата младежи посякли с меч. А св.Лукилиан разпнали на кръст за назадание за всички християни.

В деня на трагичната им смърт на площада била и благочестивата християнка Павла. Тя погребала тайно телата на мъчениците. Когато езичниците научили за това, хванали непокорната девойка и я подложили на непосилни мъки и страдания.

Своя кратък живот светицата завършила във Византион, където била посечена с меч пред очите на целия град.

4 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ МИТРОФАН, патриарх Цариградски

Свети Митрофан живял във времето на Константин Велики. Бил наследник на знатен род и се прославил като смирен и мъдър човек. Затова го избрали да управлява Цариградската църква в продължение на повече от 10 години. Самият император не криел своето благоразположение и привързаност към боголюбивия архиепископ.

По време на Първия вселенски събор Митрофан бил вече на пределна възраст. Затова изпратил свой представител - епископ Александър, към който имал голямо доверие и респект. На този събора, по настояване лично на император Константин, светият отец бил удостоен с званието патриарх на Цариград.

Свети Митрофан доживял до дълбока старост. Умрял през 325 г. на 117 години.

5 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ДОРОТЕЙ, епископ Тирски

Свети Доротей посветил целия си живот в служба на Господа. Той управлявал църквата в продължение на 50 години. Това били смутни времена, през които преживял много възходи, изпитания, унижения и страдания.

По време на диоклетияновите гонения срещу християните светият отец бил принуден да живее уединено и самотно. А при управлението на император Константин Велики свободно проповядвал божието учение, обръщал езичниците в христовата вяра, пишел поучителни слова и беседи.

На църквата св.Доротей оставил великолепните си разкази за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици и особено известната гръцко-латинска Синтигма – сборник от църковни и граждански закони.

Своята мъченическа смърт светецът намерил през 361 г. в Удския град в Долна Мизия – Одесос (Варна).

На този ден църквата почита паметта и на преподобни Петър Корицки.


6 ЮНИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ВАСАРИОН ЧУДОТВОРЕЦ

Висарион се родил в Египет. Още в детска възраст познал вярата Христова. Дълго време младежът се скитал по планини и пустини. Посетил много подвижници, които го посвещавали в учението на Иисус. Отрекъл се напълно от светския живот, светия човек избрал уединението, поста и молитвата като единствена утеха за своето земно съществуване. И Бог го удостоил да стане велик чудотворец. Горчивата морска вода светият човек превръщал във вода за пиене, донасял на хората обилен дъжд по време на суша, минавал през река като по твърда земя, изцелявал страдащите от неизличими болести.

През целия си живот преподобни Висарион проявявал голямо търпение и снисходителност към своите последователи. Постоянно и убедително ги наставлявал да се пазят от изкушенията, омразата и завистта. Всеотдайно и мъдро проповядвал божиите закони.

Преподобни Висарион починал на пределна възраст в края на 5 век.

Днес църквата почита още преподобни Иларион Нови.

7 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТЕОДОТ АНКИРСКИ

Теодот живеел в Анкира (Анкара), където тайно изповядвал християнската вяра. В църковните книги някои пишат, че той бил кръчмар, друг го сочат като търговец и съдържател на страноприемница, а трети го споменават като епископ на Анкира.

В тези времена християните били жестоко гонени от император Диоклетиа. Много от тях били хвърлени в тъмници или намерили смъртта си. Добродетелният Теодор не можел да се примири с този гавра. Затова помагал морално на страдащите християни, а телата на убитите мъченици - тайно погребвал. Така направил и с жестоко умъртвените седем девойки, които управителят на града удавил в близкото езерото.

За тази дързост светецът бил заловен и наказан. След жестоки мъчения, посякли светия отец с меч - за назидание на вероизменниците.

Това станало на 7 юни. Оттогава на тази дата добродетелните християни почитат мъченическата смърт на св.Теодот Анкирски.

8 ЮНИ

ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Днес цъквата празнува пренасянето на мощите на св.великомъченик Теодор Стратилат от Ираклия в Евхаита, родният му град.

...На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости.

Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.

9 ЮНИ
ДЕН НА КИРИЛ, архиепископ Александрийски

Кирил се родил в Александрия през 4 в. в семейство на боголюбиви християни. Дълги години прекарал при благочестивия старец Серапион, а по-късно – при своя чичо Теофил, архиепископ Александрийски.

Скоро Кирил се прочул като човеколюбив и мъдър проповедник. И през 412 г. единодушно бил избран за архиепископ Александрийски.

По това време се появило лъжеучението на Несторий – патриарх на Цариград. Той имал славата на учен и красноречив човек, но твърде самонадеян и горделив. Изправил се срещу догмите на христовата вяра, Несторий твърдо отричал божествения произход на Иисус и не приемал да наричат Дева Мария ‘Богородица’. Ахиепископ Кирил прагматично и последователно оборвал теорията на своя опонент.

По същото време в Рим имало църковен събор, на който папата отхвърлил лъжеучението на цариградския патриарх. Събор бил свикан и в Александрия, където Кирил също се опитал да развенчае славата на Несторий и узакони решенията на папския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. А посланията на архиепископа до патриарха останали глас в пустиня.

Смутен от непрестанните църковни разпри, император Тедосий млади свикал Третия вселенски събор в Ефес през 431 г. На него Несторий отново публично се отрекъл от църковните догми и най-безсрамно клеветил александрийския архиепископ. Повярвар на лъжите, императорът заплашил Кирил с отнемане на титлата и го подложил на големи изпитания. Светият отец приемал всички унижея смирено и с достойнство.

Скоро истината възтържествувала. Несторий бил отлъчен от църквата, заточен в Египет, къдото умрял от мъчителна смърт – езикът му бил изяден от червеи. А ахиепископ Кирил бил върнат в своята епархия. Той починал през 444 г. след тежко и продължително боледуване.

На църквата архиепископът оставил много забележителни съчинения – кореспонденцията си с Несторий; обяснителни бележки към Моисеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията; Книга за полклонението с дух и истина; Учението за Света Троица.

10 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ТИМОТЕЙ, еписпоп Пруски

Свети Тимотей бил епископ в град Пруса (Бурса, Турция) през 4 в. Той водел почтен живот. За християнските си добродетели получил от Бог чудотворната сила да лекува страдащите от телесни болести и душевна мъка.

По времето на Юлиан Отстъпник, ревностен иконоборец, светият отец открито и с жар проповядвал Божието слово. По заповед на императора затворили епископа в тъмница. Но християните не изоставили своя духовен баща и всеки ден го посещавали и духовно го подкрепяли. Когато Юлиан разбрал за уважението и обичта, с която се ползва светеца, не могъл да сдържи гнева си. Заповядал публично да отсекат главата на св.Тимотей за назидание на местните християни.

11 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ВАРНАВА И ВАРТОЛОМЕЙ

Йосиф се родил на о.Кипър в семейство на богати евреи от Левиевия род. Родителите му го изпратили да учи при известния учител от Йерусалим Гамилиил. Там юношата срещнал за първи път Иисус, чул мъдрите му проповеди. Обикнал го с цялото си сърце и станал един от най-ревностните му последователи.

Когато Господ избирал 70-те свои ученици, сред тях бил и Йосиф. Апостолите му дали името Варнава, което значи ‘син на утехата’. След възнесението на Христос, Варнава продал цялото си богатство, дарил парите на апостолите и заедно с тях започнал да проповядва словото Божие.

По молба на апостолите Варнава заминал най-напред за Антиохия, а после – за градовете в Мала Азия и на о.Крит, за да утвърждава новата религия сред младите християни.

После писетил Италия, проповядвал в Рим, поставил началото на християнската църква в гр.Милано. Когато отишъл в гр.Саламин, апостолът бил посрещнат враждебно от местните юдеи. Обезумели, те се нахвърлили върху него и започнали да го замерят с камъни, докато го убили. Но когато решили да изгорят тялото му, то останало невредимо. Тленните останки на св.Варнава погребал. А през 5 в. на гроба му построили храм в негова чест.

Апостол Вартоломей бил един от 12 апостоли, който съпътствал Христос по време на неговите проповеди. Бог му дал сила да лекува болни и немощни, глухи и слепи, недъгави и прокажени. Надарил го и със способността да прави велики чудеса.
Апостолската си дейност св.Вартоломей осъществявал в градовете на Мала Азия, където проповядвал заедно с апостол Филип. По време на своите митарства светите мъже обърнали много езичници в христовата вяра, но и много гонения и страдания понесли. Идолските жреци на град Йерапол възбудили против тях властта и народа. Те поискали за тях смъртно наказание – да бъдат разпънати на кръст. В този миг излязла силна буря и страшно земетресение разтърсило града. Изумени от чудото, много юдеи повярвали в силата на Бог и пожелали да станат християни.

Оцелелият Вартоломей дал благословията на покаялите се и напуснал Йерапол. Отишъл първо Индия, където превел светото Евангелие на индийски език. После пристигнал в Армения и продължил да проповядва и да прави чудеса. Но когато посетил град Албанопол, св.Вартоломей бил враждебно приет от местните езически жреци. По тяхна воля разпнали апостола на кръст с главата надолу, одрали кожата му и отсекли главата му.

Добродетелните християни поставили обезобразеното тяло на св.Вартоломей в метален ковчег. Мощите на светеца отнесли в неаполитанския град Беневент. По-късно тържествено ги погребали в Рим.

В българската народна традиция денят на св.ап.Вартоломей е известен като
ВЪРТИ-УДРИ
или Върти-сучи.

Според едно поверие на този ден слънцето вече се обръщало към зимата. Дните започвали постепено да стават по-къси, а нощите – да порастват. Затова обичайно било ранното ставане. Всички с нетърпение очаквали изгрева на слънцето, за да бъдат благословени от небесното светило, за да се радват на добро здраве до следващия св.Вартоломей.

Празникът Върти-удри бил особено популярен в Средните Родопи. В представите на родопчани св.Вартоломей бил един от четирите градушкари, откъдето идва и името на празника. А всички обредни действия били свързани с предотвратяването на градушки, бури и гръмотевици през пролетта, снежни бури и вихрушки – през зимата. Затова, по стар обичай, на Въртиудри жените на подхващали никаква домашна работа. Мъжете не излизали на полето и дори не извеждали животните на паша.

Тази година 11 юни съвпада с голямата лятна задушница, наречена още 

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
 
По традиция тя се отбелязва в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които били на свобода след Велики четвъртък.



В източното православие в една календарна година има 4 задушници - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панихида познаваме като Черешова задушница. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници.

Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" - четем в Библията. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница.

Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида. Разстилат орехови листа върху гробовете им, като смятат, че така им правят сянка на „оня свят”.

12 ЮНИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ОНУФРИЙ ВЕЛИКИ

Онуфрий още на младини познал учението на Иисус. Станал инок в един манастир, но един ден го обзело силно желание да отиде на самотно място. Така се отзовал в пустинята и станал подвижник.

След дълго митарстване Онуфрий стигнал до необикновена пещера, в която живеел един старец. Още щом го видял непознатият го назовал по име и му предлажил да остане при него. Онуфрий приел с радост поканата. Добродетелният човек му показал живота в пустинята. От него научил правилата, които трябва неотменно да спазва, за да запази душата си чиста, а умът си бистър. След време старецът го завел в друга пещера, благословил го и не след много време се споминал. Ототогава Онуфрий заживял на това чудно място в уединение, съзерцание и молитва. Скоро там поникнала финикиева палма, която се покривала с чудни плодове, с които се хранел. А до нея бликнал извор с прясна вода, която винаги утолявала жаждата му. Тук той се чувствал безкрайно щастлив в своето осамотение.

Един ден при св.Онуфрий дошъл някой си Пафнутий. Той също живеел в пустинята и по време на своите безкрайни митарства срещнал много подвижници. Този човек бил неговия последен събеседник. Преподобний Онуфрий го известил за края на живота си. Когато светият човек умрял, Пафнутий погребал тленното му тяло в малка яма, подобна на гроб и я покрил с големи камъни. В този миг станало чудо - пещерата се срутила, финиковата палма паднала на земята, а изворът – пресъхнал. Свети Пафнутий бил поразен от случилото се. И още дълги години разказвал за святия живот на преподобни Онуфри.

На този ден църквата почита паметта и на преподобни Петър Атонски.

13 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АКИЛИНА

Акилина била бедно сираче от Вивлос. Още като дете била закърмено със словото на Спасителя. Девойката била заобиколена от много идолопоклоници. Но Бог я дарил с дарба да влияе на хората, които сами ставали християни.

Един ден Акилина била извикана при римския управител Болусиан, за да принесе жертва на езическото капище. Девицата отказала да се подчини. Упорството й силно раздразнило владетеля, който продължил да я убеждава в заблудата, в която е изпаднала. Но Акилина била непоколебима.

Тогава подложили, светицата на нечовешки мъчения, до пълно изтощение. А после, захвърлили безжизненото й тяло извън града. Още същата нощ ангел небесен изцелил раните на мъченицата и я върнал към живот.

Изпълнена със сила и енергия, възкръсналата от мъртвите християнка отишла направо в двореца на Болусиан.
Стреснат в съня си и обезумял, че отново я вижда, той обявил Акилина за магьосницата и поискал публично да я умъртвят. Но когато палачът пристъпил да изпълни присъдата, светицата вече била мъртва. Оттогава християните почитат мъченическата смърт на св.Акилина.

На тази дата църквата чества и свети Трифилий, епископ на Левкусия Кипърска.

14 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

Един ден Бог се явил на св.Илия на планината Хорив и поискал от него да помаже вместо себе си пророк. Това благо, дадено свисше, се паднало на Сафатовия син Елисей. Чудото станало в 900 г. пр. Хр., в един обикновен ден, докато сиромашкото момче оряло нивата със своите дванадесет вола.

Осенен от Божията промисъл, младежът се сбогувал с родителите си, изгорил ралото, заклал добитъка, опекъл месото и го разда на хората. А после тръгнал след св. Илия и започнал да му служи.

Преди св.Илия да се спомине, Елисей поискал духът, който е в пророка, да бъде двойно върху него, за да може да изпълни мисията, която Бог му е отредил. Така Енисей се сдобил с необикновена способност да пророкува и да прави чудеса, описани подробно в Библията (Четвърта книга на Царството).

Светият човек доживял да дълбока старост. Последното си пророчество направил часове преди да почине, като предсказал на юдейския цар Иоас победата му над сирийците. След смъртта на пророк Енисей на гроба му започнали да стават чудеса, пред които се прекланяли юдеи, езичници и християни.

На тази дата църквата отбелязва паметта на св.Методий, патриарх Цариградски.

В българската традиция този ден се тачи против градушки и болести. Нарича се
ЛИСО

Според народните вярвания св.Лисей бил третият от четиримата братя градушкари и господар на черните градоносни обраци през лятото и снежни бури през зимата.

Своята почит към светеца стапаните отдавали като не работели нищо през деня. Имало поверие, че този който наруши тази забрана, ще заболее от тежка болест - влисване, парализа.

В други селища денят на св.Лисей празнуват срещу болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. В някои села ги наричали келеши. Това не само било обидно за тях. То им създавало славата на хора, неудачници и без късмет в живота. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във водата от лявия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтатата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци, като на другите мъже.

15 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК АМОС

Амос живял по време на юдейските царе Озия и Йеровиам. Бил родом от палестниския град Текоа. Семейството му било бедно. Затова от малък станал пастир и така изкарвал прехраната си. За трудолюбието и добродетелния си живот Бог го направил един от своите пророци на земята.

През целия си живот Амос пророкувал и напътствал управниците на юдейския народ. Не веднаж предрекъл изпитанията, които Господ ще прати на Израел и страданията, които ще понесат неговите събратя. Но вместо уважение и благодарност, получил единствено омразата и ненавистта на еврейските царе.

Един ден пророк Амос си позволил да предскаже на аветилския жрец Амасия, че жена му ще бъде обезчестена, децата му – обезглавени, а израелският род – отведен от земята си. Обезумелият жрец нанесал ужасен побой на светия отец. Добродетелни юдеи пренесли немощното му тяло до дома му. Светия пророк починал след големи мъки през 8 в.пр.Хр. За многобройни му чудеса разказва книгата, която носи неговото име.

Днес църквата почита паметта и на св.Ефрем, патриарх Сръбски.

Българите почитат денят на св.Амос в чест на четвъртия градушкар Видо. Затова са го нарекли
ВИДОВДЕН
 

Празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци-градушкари Вартоломей и Елисей, покровители на летните държдове и градушки.

Според други предания това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Народно вярване е, че градушките идват като възмездие за грехове и всеки човек ще бъда съден за делата си. Благословени ще бъдат онези, които са живяли според божиите закони и са правили добрини. Лошите, завистливите и алчните се бъдат наказани за делата им. Оттам идва и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!" А старите хора и днес казват: „Скоро ще дойде и Видовден".

Видовден е свързан и с култа към слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща към зимата. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, за да го видят как се завръщало назад, към зимата. Вярвали още, че това ще ги направи здрави и весели.

Често се срещат сведения, според които Видовден някога свързвали със здравето на очите и виждането. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставяли китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекували болни очи.

Пак във връзка с "виждането", но вече в по-широк смисъл, са и някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от момите. В областта Граово момите се миели с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да се "видят" хубави на момците през този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.

16 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ ТИХОН ЧУДОТВОРЕЦ, епископ Антунтски

Тихон се родил в кипърския град Аматун, в семейство на благочестиви християни. Баща му бил хлебар и той често оставал при него, за да му помага. Момчето много обичало да раздава даром хляб на бедните. Веднаж баща му научил за това и го смъмрил. Младежът му отговорил: „Татко, не даром аз раздавам хляба, а го давам на заем Богу, ...а който дава на Бог, стократно ще получи”.

За да докаже правотата си, Тихон завел баща си в житницата. Голямо било учудването на стария хлебар, който видял пълния хамбар с чисто жито. За християнската добродетелност на младежа Господ щедро го възнаградил. Скоро Тихон се прочул като боголюбив и мъдър християнин. Скоро местният епископ Мемнон го ръкоположил за дякон. А когато епископът се поминал, св.Тихон заел неговото място.

Доживял до дълбока старост, мъдрият отец управлявал всеотдайно пастводо си до деня на смъртта си.

17 ЮНИ
ДЕН НА МЪЧЕНИЦИ МАНУИЛ, САВЕЛ И ИСМАИЛ

Мануил, Савел и Исмаил били трима братя, които живели в Песрия през 4 век. Те били възпитани в християнската вяра и се славели като почтени хора. Затова персийският цар ги изпратил да преговарят за мир с римския император Юлиан.
По това време в Цариград се провеждали големи тържества в чест на езическите богове. Имераторът поискал от тримата персийци да принесат жества на капището. Братята не можели да пренебрегнат своя Бог и твърдо отхвърлили императорската повеля. За проявената от тях дързост били наказани със смърт чрез посичане. В този миг станало страшно земетресение и земята погълнала телата на светите мъже.

Не след дълго праведни християни намерили тленните останки на мъчениците и тайно погребали. Оттогава на това място се случвали големи чудеса. Много езичници били свидетели на Божията милост и доброта и станали християни. 30 години по-късно на гроба на Мануил, Савел и Исмаил император Теодосий Велики постоил храм на тяхно име.

18 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ЛЕОНТИЙ, ИПАТИЙ И ТЕОДУЛ

Леонтий по народност бил грък. Мъдър военачалник в град Триполи, той се прочул със своята храброст и ученост. Хората го обичали и почитали като боголюбив християнин, който винаги помагал на беззащитните, давал подслон и храна на бедните, учел ги на свят и честен живот.

Един ден римският сановник Адриан изпратил трибуна Ипатий със заповед да доведе под стража Лионтий в двореца. По пътя трибунът тежко заболел. В съня му се явил ангел небесен. Той му казал, че единственият човек, който може да го избави от страданията, е Лионтий.

Смаян и уплашен от преживяното, Ипатий разказал съня на своите приятели, между които бил и Теодул. Повярвали в думите на ангела, те призовали три пъти името на добродетелния военачалник. Чудото се случило - Ипатий бил напълно излекуван от болестта си.

Тогава Теодул и Ипатий решили да намерят своя благодетел. Когато пристигнали в Триполи били посрещнати от самия Лионтий. Двамата римляни паднали в нозете му и поискали благословията му. В този миг благодатен дъжд се изсипал и облял лицата им.

Ревностни езичници побързали да известят Адриан за измяната на неговите приближени. Разгневеният сановник изправил Леонтий, Апатий и Теодул на съд. Поискал от тях да се отрекат от Бога, но те останали непреклонни. Тогава поискал смъртта им.

Добродетелните християни погребали телата на мечениците близо до града. На гроба им поставили олевен печат, върху който написали тъжната история на свеците Леонтий, Ипатий и Теодул.

19 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЮДА, БРАТ ГОСПОДЕН ПО ПЛЪТ

Юда, когото наричали още Тадей или Левий, бил син на Йосиф и брат на Яков. С Божията благословия бил избран за един от дванадетте апостоли на Иисус.

Апостолската мисия на Юда започнала от страните в Азия, където бил изпратен да проповялва словото Божие заедно с ап.Сила. По-късно отишъл на помощ на апостолите Павел и Варнава в Антиохия. Там езичници и юдеи станали свидели на пророчествата на Юда и много от тях повярвали в Христос. После за кратко апостолът пребивавал в Йерусалим и Персия. В края на живота си се отзовал в Армения. Там, на планината Арарат, светият отец намерил мъченическата си смърт.
Преданието разказва, че ап.Юда бил разпънат на кръст, а тялото му – пронизано със стрели. Затовао днес арменците отдават особена почит на св.Юда и го наричат свой апостол.

Днес църквата чества още паметта на преподобний Паисий Велики и на преподобни Паисий Хилендарски, будител български.

От днес за християните започват
ПЕТРОВСКИ ЗАГОВЕЗНИ

Летният пост винаги започвал една седмица след празника Св.Дух и продължавал до Петровден. Затова неговата продължителност не е фиксирана и зависела от това, кога се празнува Великден.

Една легенда от с.Вълче поле открехва завесата към тайнственото въздържание от блажна храна, което християните ревностно спазвали. Тя разказва, че някога Света Богородица била пчеларка и произвеждала много мед. За да можела да продаде меда си, наложила Богородичния пост. По това време св.Никола бил рибар, св. Петър - градинар, а Иисус Христос - свинар. По нейния пример те въвели Никулденския, Петровския и Коледния пост, за да могат и те да продат своята риба, плодове и зеленчуци и свинско месо.

По традиция по време на Петровски заговезни вярващите не консумирали никакви храни от животински произход, спазвали извество въздържание от празненства и веселия.

20 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК МЕТОДИЙ, епископ Патарски

Свети Методий бил един от най-ревностните поборници за православната вяра и най-богат на мъдрост човек.
Той бил добродетелен християнин и затова още като млад го избрали за епископ на Патария. Преживял жестоките гонения срещу своите събратя през 3 и 4 век, светецът ревностно пазел паството и мъдро го управлявал. Страданията и униженията, на които бил подложен светия отец, не му попречили да напише великолепни съчинения. На църквата той завещал прочутото произведение „За Възкресението”, обяснение на книга Битие, Песен на песните и др. Патарският епископ умрял мъченически в името на Христовата вяра.

На тази дата църквата почита и проподобни и равнопоставен Наум Охридски.

21 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЮЛИАН ТАРСЯНИН

Юлиан бил единствен син в семейство на бедни християни от гр.Тарс. Когато император Диоклетиан започнал страшните гонения срещу християните, младежът бил задържан под стража и подложен на жестоки изтезания. Но нито заканите, нито обещанията можели да отвърнат Юлиан от вярата му в Бог.

По заповед на императора цяла година разваждали непокорния християнин по разни градове в Киликя, а той смирено понасял всички унижения и страдания. Когато пристигнал в град Егея, затворили светеца в тъмница. Там го посетила родната му майка. С мъдри слова тя напътствала и подкрепяла духа на изнемощялия си син.

Когато физическите сили напуснали св. Юлиан, мъчителите хвърлили безжизненото му тяло в морето. Намерила го изхвърлено на морето една благочестива вдовица. Прибрала го и го занесла чак в Александрия. Там погребали тленните останки на светеца с подобаваща чест.

22 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕВСЕВИЙ, епископ Самосатски

Свети Евсевий бил епископ на град Самосат, област Антиохия през 4 век. Той живял и проповядвал в трудни времена, когато арианската ереси имало много силни позиция в духовния живот на град. А в Антиохската епархия се водела битка за епископския престол.

Спечелил я св.Мелетий, когото считали за съмишленик на арианите. Но истината била друга – антиохския епискап се оказал един от най-ревностните защитници на православните канони. Това възбудило негодуванието на еретиците и те решили да го отстранят от поста му. Затова им трябвал акта, с който Мелетий бил избран за техен духовен водач. Съхранявал го св.Евсевий. Самосатският епископ отказал да предостави този документ, защото смятал това за посегателство срещу Светата Църква. Така той спечели симпатите на царя и правото още много години да управлява своето паство, и мъдро да проповядва христовото учение.

Към края на живота си, подобно на много християнски епископи, св.Евсений бил преследван и гонен от еретиците. Изпратен на заточение, той понесъл много мъки и страдания. След един старшен побой от разгневена арианка от Самосат, светецът намерил своята мъченическа смърт.

23 ЮНИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦА АГРИПИНА

Агрипина живяла във времето на император Валериан. От ранна възраст била възпитана да обича Иисус и вярно да му служи. В името на Христотовата вяра девицата преминала през много изпитания.

Когато умряла, три добродетелни жени пренесли тайно тялото на св.Агрипина в Сицилия. Оттогава над светите мощите на мъченицата ставали много чудеса. А местните християните дълбоко я почитали като своя закрилница.

24 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ НИКИТА, епископ Ремесиански

Свети Никита бил славянин от град Ремесиана. Получил добро образование, той изучил Христовото учение по-добре от всички други науки. По волята на всички християни в града Никита бил избран за техен епископ. Скоро светият отец се сдобил със славата на най-ученият епископ, който дошъл от Дакия, за да проповядва справедливо Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Свети Никита починал на пределна възраст около 420 г.

Днес църквата отбелязва още рождението на св.Йоан Предтеча и Кръстител Господен.

На 24 юни всяка година българите празнуват
ЕНЬОВДЕН
или както още го наричат Яньовден или Драгойка.

Като един от най-почитаните летни календарни празници, той е съчетал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел.

В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „св.Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в живо вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват.

Разказват още, че на Еньовден Слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат до неговата животворна сила. Затова всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден.

В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови небесното светило. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.

Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Старо поверие разказва, че на този ден звездите слизали на земята, баели на лечебните треви и те ставали още по-лековити. Билетата познавали почти всички жени, но най-много врачки и баячки. От тях свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари. А момите, ергените, децата и болнавите се провирали през големи венци от еньовденско биле, за здраве. Пазели билките на тайно място и с тях лекували разни болести.

Някого се вярвало, че на Еньовден навсякъде бродели магьосници и обирали плодородието. Познавали ги по това, че били млади и красиви жени, които ходели голи или в дълги белите ризи, яхнали кросно от стан. С него събирали росата, с нея месели обредна пита, която слагали в своите хамбари, или пък откъсвали двойните класове, които хвърляли върху своето жито. Така берекетът оставал у тях. Затова, за да се предпазят от вредоносните действия на мамниците, най-често стопанките обхождали посевите, зарязвали класовете в краищата на нивите, чертаели кръгове от катран и оставяли тръни от глок, които имали магическа сила да прогонват всички лоши същества.

Ключово място в празничната обредност на Еньовден има ритуалът ‘еньова буля’. Той се изпълнява за осигуряване на добра реколта. И в него традиционно участвали само девойки. Главо действащо лице било еньовчето, от където идва и името на обичая - малко момиче, на възраст от 3 до 5 години, или сираче.

Още рано сутринта момите се събирали в дома на еньовчето и го обличали в булченска носия, забулвали го с червено було или пък в бяла дълга риза, с бяла кърпа на главата. Задължително на кръста си носело пояс от пелин, на главата му слагали венче от пелин, а в ръцете си държало китка пелин или други цвете. Една от момите слагала еньовчето на раменете си и тръгвали да обикалят нивите, градините, лозята и кошарите. Благославяли всеки стопанин и му целували ръка. По пътя си пеели и танцували, беряли цветя и билки, от които виели чудни венци и китки.

В някои добруджански села този обичай естествено се преливал в ритуала напяване на китки. По същество той представлявал гадание за женитба. Участничките в еньовата буля се събирали в дома на еньовчето. Всяка от тях пуска в менче китка от еньовски билки, на която е вързала пръстен. Нареждали се в кръг и започвали на припяват и наричат докато еньовчето вади от водата китките. По съдържанието на всяка припявка гадаели коя мома ще е по-честита, кой първа ще се омъжи, какъв ерген ще я поиска за жена, хубав или лош ще бъде късмета й. Ритуалът обичайно завършвал с празнична трапези и шумно веселие, към което често се присъединявали и ергените в селото.

Да се гадае за женитба е много разпространен сред българите мохамедани в Родопите. В навечерието на Еньовден момите виели китки от орехови листа, на които връзвали и пръстен. Пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги оставяли да пренощуват една нощ под червен трендафил. На сутринта се събирали на това място, измивали първо лицата си с пренощувалата вода и тогава започвали да наричат за бъдещето на всяка девойка.

Други пък отивали в нощта срещу Еньовден да пренощуват в чужда къща. Под възглавните слагали еньовденска китка или пръстен и вярвали, че ще омъжат за този ерген, когото са сънували.

Именници днес са Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка, Радена.

25 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ФАВРОНИЯ

През 3 век император Диоклетиан започнал големи гонения срещу християните. С тази задача той изпратил в източните страни младият Лизимах, неговия чичо Селим и и отряд войници, предвождан от родственика им Прим.

Пратениците пристигнали в областта Палмира. Селим, който силно мразел вероотстъпниците, започнал безмилостна разправа с тях. Лизимах и Прим трудно понасяли жестокостите, на които били подложени невинни хора. Затова си дали обет да помогнат на християните и облекчат участта им доколкото могат.

Когато пристигнали в град Сивапол, научили че има петнадесет благочестиви християнки. Те живеели нещо като манастир. Най-тачена сред тях била инокиня Феврония, известна в града със своята красота, доброта и мъдрост.

Лизимап и Прим известил девиците за близките изпитания и те успели да се скрият. Останали само три от тях – игуменката Вриена, престарялата инокиня Томаида и Феврония, която по това време била тежко болна.Скоро войниците открили беззащитните християнки и поискали смъртта им. Спасила ги намесата на Прим.

Пленен от красотата на Феврония, Прим разказал случката на младия Лизимах и те решили да измолят от Селим нейното спасение. Но римлянинът бил непреклонен. Той заповядал да изпратят християнките на съд. Но когато видял монахините в съда, Селим бил пленен от дивната хубост на Феврония. Предложил й скъпи дарове и поискала тя да се омъжи за него. Феврония била непреклонна и пред очите на огромно множество гласно назовала името на своя единствен Бог. Разгневен, Селим заповядал да бият жестоко девицата, да палят тялото й с огън, да отсекат ръцете и краката й и накрая - да отсекат главата й.

Съкрушен, Лизимах напуснал зрелището и безутешно плакал. Скоро някаква тайна сила му известила, че чичо му е умрял по най-жесток начин. В този миг той намерил покой за душата си. Изправил се пред жителите на града и сам пожелал да погребат тяло на света Феврония според християнския обряд.

Привичер потгребали тленните останки на мъченицата в нейната обител. Оттогава в манастира всяка година тържествено се чествала мъченическата смърт на света Феврония. Мнозина виждала светлия лик на девицата, а други - вярвали в чудесата, които ставали на нейния гроб.

На тази дата църквата отдава почит още на преподобни Дионисий Костурски и на преподобни Прокопий Варненски.


26 ЮНИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ДАВИД СОЛУНСКИ

Давид бил родом от Мала Азия. Още на младини се преселил в Македония и там се отдал на отшелнически живот. Пребивавал близо до град Солун, в една колиба. Изучил божието слово, той мъдро наставлявал онеправданите и лекувал страдащите с чудотворната сила, която имал.

Преподобни Давид умрял през 540 г. в Солун. Светите мощи били погребани в една малка църква, която носи неговото име.

27 ЮНИ
ПРЕПОДОБНИ САМПСОН СТРАННОПРИЕМЕЦ

Сампсон се родил в знатно римски семейство. От малък заобичал Бог и неотменно следвал неговите закони.
Получил добро образование, Сампсон станал лекар. Прочул със своето милосърдие, състрадателност и необикновени способности да лекува всякакви човешки недъзи. А когато родителите му починали, Сампсон използвал наследеното богатство, за да помага на бедните, болни и онеправдани хора. Освободил робите си и им дал щедра милостиня.
После се заселил се в Цариград. Построил си дом, в който давал подслон и хранел сиромаси и странници. Лекувал болните с божията сила и правел много чудеса.

За изключителните му лечителски дарби научил и император Юстиниан. В знак на благодарност и по молба на Сампсон, построил дом за болни и бедни хора. Към края на живота си преподобни Сампсон бил ръкоположен за свещеник, който се радвал на обичта и уважението на своите съграждани. Преподобни Сампсон умрял в дълбока старост през 550 г.

28 ЮНИ
ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕТИ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ КИР И ЙОАН

Църквата чества паметта на тези двама светци на 31 януари.

29 ЮНИ
ДЕН НА СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Заради огромната им любов към Иисус Христос и всеотдайна апостолска дейност, нечовешките им страдания в името на Спасителя и мъдрите им послания за основните правила на християнската вяра и живот, църквата с право е нарекла светите братя Петър и Павел първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Всеки един от тях има своята лична биография и свой неповторим път до славата им на апостоли.

Петър, който като дете се казвал Симон, бил син на рибаря Йоан от Витсанда Галилейска. Заедно с брат си Андрей, бил от първите ученици на Иисус, който станал един от любимите му апостоли, когото. Спасителят нарекъл- Петър.
Ап.Петър се отличавал с пламенната си обич към своя божествен учител. Бил негов неразделен спътник и видял най-важните случки в живота на Христос.

По време на празника Петдесетница, когато учениците на Иисус били се събрали, при тях слязъл Светият Дух. Той ги изпълнил с мъдрост и духавна сила. По волята на Христос от този миг те станали апостоли на Божието слово. Апостолската си мисия св.Петър започнал в Йерусалим. След това посетил църквите в Юдея, Галилея, Самария, бил в Лида, Иопия, Кесария Палестинска.

За Пасха се върнал отново в Йерусалим и тогава бил заточен от Ирод в тъмница. Получил свободата си с Божията благословия, св. Петър предприел трето си пътешествие в градовете на Финикия.

Четвъртата му апостолска мисия била в Сирия и Антиохия. После митарствал в Мала Азия и Египет. А последното си апостолско пътешествие светия отец направил след смъртта на Св.Богородица отново в Египет. Оттук отпътувал за Британия, послед за Гърция и о.Крит. Последната му спирка била в Рим, където Нерон жестоко преследвал християните. Тук ап. Петър бил предизвестен за своята скорошна кончина. Той светецът бил заловен и хвърлен в тъмница. След няколко дни го осъдили на смърт.

На 29 юни 75 годишният апостол бил разпънат на кръст пред очите на целия град. Тялото му погребал епископ Климент. На гроба му издигнали великолепен храм на негово име – един от най-големите и почитани храмове на християнския свят.
Павел, с рождено име Савел, бил евреин от град Тарс. Имал римско гражданство и добро образование. Но прехраната си вадел като правел шатри. Савел ревностно почитал езическите богове и хранел силна омраза към християните. Затова с охота ги преследвал, влизал в къщите им, влачел ги до затвора и ги хвърлял в тъмниците.

Един ден на път за Дамаск видял над главата си силно слънчево сияние, което го огряло. Паднал на земята и чул гласа на Иисус, когото не познавал и никога не бил виждал. Хората, които вървели с него, стояли вцепенени. Една невидима ръка хванала Савел и го отвела право в Дамаск. Три дни и три нощи той нищо не виждал, нито ял, нито пил. През цялото време само се молел.

На четвъртия ден го навестил непознат старец – апостол Ананий. Сложил ръцете си на очите на страдалеца и той прогледнал. След това Савел смирено се прекръстил.

От този миг от свиреп богохулник и упорит гонител на християните Савел станал мъдър богослов и неуморен проповедник на Евангелието. Своето обръщение към християнството и новото си звание той започнал с ново име – Павел.
Апостолйт предприел много пътешествия в различни страни на Изтока, Гърция и Македония. Два пъти пътувал чак до Рим. Непрестанните му апостолски мисии били съпътствани със внушителни проповеди и необикновени чудеса, изключително търпение, смиреност и огромно човеколюбие.

Прославил се с високите си християнски добродетели, подвизи и забележителни трудове, юдеите в Йерусалим видяли в лицето на св.Павел свой заклет враг. Затога го наклеветили и подложили на големи страдания. После изпратили светия отец в Кесария, където прекарал две години в окови. Оттам го отвели в Рим и две години живял под стража, окован във вериги.
Получил за кратко свободата, св.Павел направил своето последно пътешествие в Азия и о.Крит.

Мъченическата си смърт свети апостол Павел намерил в Рим на 29 юни 67 г. Като римски гражданин, той бил публично посечен с меч.

В народния календар на 29 юни се празнува
ПЕТРОВДЕН

Свързвали го с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ.

Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали на нивите, градините, бустаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.

С Петровден завършвал и петровденския пост. По традиция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жените не работели. Ходели на празнична литургия в църквата. Носели ябълки и обредните питки, кулаци,, които свещеникът освещавал преди да ги раздадат на роднини и съседи. Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни. В много селища на Петровден се правел общоселски курбан в памет на светеца. Най-често той бил съпътстван с тържествен молебен за здраве и благополучие.

Петровден се празнува и от всички роми в България. Стара традиция било да се прави курбан за здраве. Всяко семейство колело обредно животно, най-често кокошка. Жените приготвяли обредна храна, нареждали празнична трапеза и се веселяли чак до зори.

Да направиш курбан на Петровден за ромите било като да дадеш обет пред Бога. Те давали оброк при различни житейски ситуация – при болест или щастливо оздравяване, при избягване на някаква неприятност или необикновени знамение, при лош сън или уроки.

Именници днес са всички, с името Петър и неговите производни, Камен, Каменка, Каменчо, Кашо, Качо и др.

30 ЮНИ
СЪБОР НА 12-ТЕ АПОСТОЛИ

Православната църква отбелязва паметта на всеки един от дванадесетте апостоли – Петър Първовърховни, Андрей Първозвани, Яков Заведеев, Йоан Заведеев, Филип, Вартоломей, Тома, Матей-евангелист, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий, Павал Първовърховни. В Светото писание всички те са наречени апостоли славни и всехвални. Затова църквата празнува паметта на всички тях заедно и нарича този ден „Събор на светите Дванаденет славни и всехвални апостоли”.

Днес българите отбелязват празника
ПАВЛЬОВДЕН

Народът ни е съхранил в представата за свети Павел приказния образ на по-стария брат, който носел със себе си огън, твърде опасен за хората, животните и посевите. Затова му посветили един ден в годината, в който отправяли молитви за неговата милост и закрила.

С право в някои села наричат този ден аталия ден (лош ден), на който все нещо ще се запали. Затова било табу да се пали огън – да не бие град и мълния през годината. Жените не месели хляб, за не гние и червясва брашното. А стопанките не подхващали никаква работа, за да се предпазят от паяци. Старо поверие било, че ако тази животинка те полази на Павльовден – ще заболееш от неизлима болест.

Днес имат имен ден всички, с имената Павел, Павлина и техните производни.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Днес е Еньовден 1| 2818 |24.06.2019 . Панайот и Панчо да почерпят, Света Петдесетница е 0| 2717 |23.06.2019 . ЧИД за Бисер, Бисера и Наум 0| 2929 |20.06.2019 . На Свети дух църквата прославя Светата Животворна Троица 0| 2866 |17.06.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ