Неделя, 24 Февруари 2019, 03:33
Frognews
2| 6117 |28.04.2013

Цветница дойде!

.
На този ден в храмовете се благославят върбови клонки, които вярващите отнасят до дома си за здраве. Пазят ги до следващата Цветница, защото са благословени от Господ и имат необикновена сила.

Празникът е подвижен, той се отбелязва и в православната, и в католическата, и в протестантската църква една седмица преди Възкресение Христово, в неделята след Лазаровден, в шестата неделя на Великия пост. 

По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи носят осветени върбови клонки в домовете си. От тях свиват малки венчета, които оставят на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са плодовите и силни през годината. Пазят я до следващата Връбница защото вярват, че е благословена от Господ и има необикновена сила. Когато някой от семейството се разболе, запалват върбово клонче и с него прекаждат болния, за да си иде болестта. С осветена върба баят против уроки.

С върбови венчета прогонвали някога градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата, запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни, зли сили.

Обичайно празникът продължава със празнична семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. В някои селища се приготвяло обредното ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на мегдана, където играят весели хора, буенец и сключено хоро, с което завършвал празника.

В миналото в някои краища на Връбница се изпълнявал последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивали на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следяли коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за кумица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своято почит към нея , като я носели на ръце, не и минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка. 

По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба. 

Празникът продължавал в дома на избраната кумица, където нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с изпълняването на кръшните хора и весели песни на лазарките.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Иде Лазаровден, момичетата стават моми за женене 0| 8318 |25.04.2013 . Днес е 1 април – Ден на шегата 0| 14399 |01.04.2013 . Благовещение е! 0| 8338 |25.03.2013 . Днес е Тодоровден 0| 8354 |23.03.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах