Сладоледът разхлажда, но и лекува

Кой пръв е измислил сладоледа, не е напълно известно. Знае се само, че преди 30 века китайците замразявали плодови сокове и с удоволствие се разхлаждали с тяхна помощ в горещото време. Но едва ли сега някой може със стопроцентова гаранция да твърди, че китайците сами са го измислили. Възможно е някой да им е подсказал тази рецепта. Но в много справочници е написано, че съвременният сладолед е именно с китайски произход.

Най-ранните сведения за сладоледа се отнасят за времето на император Нерон, който заповядал да му носят планински лед и да го смесват с плодове, докато китайският император Танг имал свой метод за приготвяне на смес от лед и мляко.

Така или иначе, дълго време на лакомството, което днес може да подслади ежедневието на всеки човек, в древните времена са се наслаждавали само царете и техните приближени.

През XIII в. сладоледът се появил в Европа благодарение на великия италиански пътешественик Марко Поло. Опитвайки азиатското чудо, европейците се влюбили в него веднага и вече не могли да си представят как по-рано са живели без това чудесно лакомство. Те започнали да обогатяват рецептите и със собствените си фантазии.

През XVII в. добавили млечни компоненти в сладоледа. Готвачът на английския крал Карл I съставил специална сладоледена рецепта за кралския двор. Според легендите кралят или купил на висока цена мълчанието на готвача, или го заплашил със смърт, ако издаде тайната рецепта. През 1649 г. кралят бил обезглавен, а готвачът получил така дългоочакваната свобода на словото и скоро цяла Европа започнала да се лакоми за изискания кралски десерт.

В Париж и други европейски градове бързо започнали да „никнат"- сладоледени къщи. И все пак той оставал лакомство само за богатите. Някои рецепти се появили във френската кулинарна книга „Изкуството да се прави сладолед" от 1700 г. Тези кулинарни тайни по-късно били изнесени в САЩ. Известно е, че Томас Джеферсън имал своя собствена рецепта за ванилов сладолед, а Джордж Вашингтон веднъж заплатил огромната за онова време сума от двеста долара за оригинална сладоледена рецепта. На бала по повод избирането на Джеймс Медисън за президент на САЩ на гостите сервирали сладолед и това се смятало за признак на шик и изисканост.

А пък жителите на френското градче Пломбиер изведнъж се събудили знаменити. Именно тук за първи път в света започнали да произвеждат промишлено сладолед. И най-вкусният, според истинските гастрономи, е именно сладоледът, който днес носи името на френския град.

Шествието на сладоледа по целия свят без всякакви уговорки може да се нарече триумфално. Кулинарите разработват огромно количество сортове и видове сладолед. За да подобрят вкуса и на без това вкусното лакомство, всяка година в него се добавя нещо ново. Дори вече се предлагат специални сортове сладолед, например наситени с кислород или без захароза, в някои видове се добавя суроватка, получавана при производството на сирене и извара. Този сладолед е по-малко калоричен и значително по-богат на витамините С, А, Е и В и биологически активни ферменти, които са много полезни за здравето.

Но най-невероятно е, че сладоледът може да бъде даже диетичен продукт. Това се дължи на факта, че мазнините и въглехидратите, съдържащи се в него, лесно се усвояват от организма.

Сладоледът е богат на витамини и минерални вещества. В него се съдържат полезните за очите и кожата витамини А, В, й, Е и Р, както и фосфор, необходим за костите и растежа, магнезий, калий и желязо. Освен това учените постоянно подчертават, че съставът на сладоледа влияе положително на увеличението в организма на хормона на щастието серотонин. Той подобрява паметта, повишава настроението и помага на човек да се справи със стреса.

Лечебните свойства на това лакомство били признавани дори от бащата на медицината Хипократ. В Древна Гърция, а впоследствие и в Древния Рим, сладоледът, който по това време представлявал замразен сок или сок със сняг и мед, се смятал за лекарство на аристократите. Известно е, че с него се е лекувал знаменитият пълководец Александър Велики.

Хората, които се придържат към вегетарианска диета, няма защо да се страхуват от ледената сладост. За да повишат качествата на сладоледа, производителите все по-често добавят в него растителни, а не животински мазнини.

В зависимост от своя състав сладоледът наистина може да прави чудеса: той повишава имунитета, както писал в своите трактати Хипократ, понижава кръвното налягане, укрепва костната тъкан, усилва мозъчната дейност, намалява болките по време на критичните дни и дори понижава риска от рак на храносмилателната система.

Ако ви мъчат чести кръвотечения от носа, яжте повече сладолед, тъй като той свива кръвоносните съдове. Този продукт се цени най-вече като средство за закаляване на носоглътката. Приятните във всяко отношение закаляващи пррцедури трябва да се започват само а/горещо време. Главното е да не се преяжда и да не се пълни устата със сладолед, за да не се получи ангина, още преди да се стигне до закаляващия ефект.

Но това не е единственото достойнство на сладоледа. С негова помощ може доста бързо да се спре следоперативно кръвотечение. Той помага и при стомашни и коремни кръвоизливи.

Сладоледът, освен всичко друго, разширява съдовете на кожата. Този ефект е отдавна известен на лекарите. За съжаление козметолозите все още не бързат да се възползват от него. Та нали ако се разширяват съдовете, това означава че се подобрява захранването на кожата. Ето защо сладоледът може смело да се причисли към козметичните средства. И ако някой няма време или желание да си прави козметична маска на лицето, може просто да изяде фунийка сладолед. Ефектът ще бъде същият.

Все пак помнете - яденето му трябва да е с мярка!