Ел. Николова: Платих куверта на Мима за абитуриенския бал, вярвам, че е жива!

В интервю за „Торнадо” Елеонора, сестрата на отвлечената ученичка, разказа за 60-дневния ужас от неизвестното и абсолютното безхаберие от страна на държавата и обществото.

Интервю на Гергана Найденова

- Елеонора, къде те заварвам в момента и докъде стигна разследването за изчезването на сестра ти?

- Вкъщи съм, а разследването е доникъде. Единственото, което ми казват е, че не са длъжни да ми дават информация.

- Ти как реагираш на подобни изказвания?

- Че е нормално да знаем какво става, защото за 60 дни нищо ново не се случва. На 7-ми стават точно 2 месеца.

-Какво е последното нещо, което знаеш?

-Същото, което знаех и на десетия ден – че е отвлечена, но няма следа кой може да го е направил. Казват ми, че отвличането било много „странно”, в смисъл, че не са се сблъсквали с подобен случай.

- Как се стигна до версията, че Мирослава е отвлечена?

- Още на следващия ден след нейното изчезване получих обаждане, че сестра ми е отвлечена, а след това и още едно. Първият път, когато ми звъннаха чух нейния глас. Не мога да кажа дали е било на запис. Каза ми, че е отвлечена, че има замесен полицай и молеше да бъде спасена. Плачеше...

- Поискаха ли откуп?

- На следващия ден получих и второто обаждане. Обади ми се мъжки глас и ми каза, че ще получа инструкции и че ако не ги спазя, ще ме осакатят, а нея ще я нарежат на парчета и ще ни я върнат в кутии. Оттогава обаче няма нищо. Не съм получила указания какво, кога, къде, което за мен е доста притеснително, защото може нещо да се е объркало.

- От ГДБОП са ви посъветвали да си бъдете вкъщи по празниците. Защо?

- Дадоха ми указания, че трябва да съм „на линия”. Било възможно по празниците някой да се свърже с нас или с мен конкретно.

- От кого търсите информация обикновено?

- Говоря с различни оперативни работници от София. Иначе тук в Перник търся шефа на криминалния отдел, шефа на полицията, служителите на БОП в града. Те обаче в един гас ми заявяват, че досега не са работили по такъв случай и нямат комптенции. Оправдават се, че в Перник за първи път се случва такова отвличане. Първоначално ни приемаха и разговаряхме нормално, но от известно време чакаме с часове пред полицията евентуално някой да се смили и да излезне. По телефона е безнадеждно, защото вече не ни вдигат.

Сутринта във вторник съм стояла от 9 до 12 часа на студа, докато не излезе един от пернишките бопаджии. Разменихме само няколко думи.

- Какво ти каза?

- Каквото ми казват винаги: че работят по случая, но нямали никаква следа, въпреки че майка ми намери нож и пълнител от пистолет на сутринта след отвличането около залата. За тях обаче това не е „следа”.

- Как майки ти е намерила ножа и пълнителя преди полицията?

- През нощта на отвличането пуснаха кучета, но казаха, че кучетата нищо не са намерили. Майка ми беше много притеснена и реши да отиде и да огледа и тя, после ми звънна й каза, че ги е намерила.

- Шефа на ГДБОП Станимир Флоров направи изявление, че е възможно Мирослава да е избягала от България, защото животът тук не й харесва?

 - Първо, тя е обявена за национално издирване. Второто, когато Мира изчезна все още беше на 17 години, документите са й вкъщи и парите също са в вкъщи.

Това означава, че българската държава трябва да е издала документ на непълнолетна без подписа на родител и в същото време тя да е минала без пълномощно през границата. Звучи ми абсурдно.

- Знаеш ли колко пари е имала в себе си, отивайки на тренировка?

- Около 2 лева.

- Възможно ли е да е избягала с някое момче, нейно гадже?

-Поне от 4 месеца не е имала гадже. Беше се съсредоточила върху матурите, които й предстояха. Занимаваше се с готварство, искаше дори да ходи на някакви състезания по готварство и да изкара шофьорска книжка.

- Какъв човек е Мирослава? Имала ли е някакви проблеми преди да изчезне с приятели, гаджета или в семейството?

-Не, тя е най-отзивчивия човек. Винаги е много любезна, винаги търси положителната страна на нещата, избягваше всякакви спорове и караници и е много отговорна. Никога не е споделяла за подобни проблеми, нито някога е била притеснена, за да може човек да се правят подобни изводи.

- Разговаряла ли си с приятелите й, те какво мислят и били ли са разпитвани от полицията?

- Говорила съм с всички. Казват, че е споделяла най-вече за въпросния готварски конкурс, за изпита за шофьорска книжка и нищо притеснително, което може да ни отведе в някаква посока.

- Бяхте ли близки?

- Да, много. И нямам, просто нямам обяснение...

- Разбрах, че си минала през детектор на лъжата. Защо?

- За да проверят да не би да съм си я скрила в мазето, пък да ги занимавам с глупости. Едва ли не, аз съм подхвърлила ножа и пълнителя и нарочно съм пратила майка ми да ги намери и всякакви такива простотии, ако трябва да дам определение на ситуацията. Е, детекторът не отчете нищо, но какво от това?

-Какви въпроси ти задаваха по време на проверката с детектора?

-Дали имам общо с нейното отвличане, дали аз съм го организирала, дали тя е избягала и аз знам къде е. В един ден минах теста няколко пъти и го издържах, разбира се.

- Кой друг мина през детектора?

- Близките, аз и майка ми.

- Тя изчезва след тренировка по таекуондо. Какво разказа за злополучната вечер треньорът на Мирослава? Ти познаваш ли го?

- Познавам го, аз също съм тренирала при него. Вместо да е съпричастен, защото тя изчезва от неговата зала и след негова тренировка, той седи и се кара с мен, вика, крещи и ми обяснява, че си залага главата, че никой от трениращите няма общо със случая. В залата е имало на тренировка 3-4 момчета, които са криминално проявени. Единият е участвал в кражби на коли, другият е имал проблем с дрогата и е бил на лечение в комуна, а третият е обвиняван за нанасяне на телесни повреди. Шефа на пернишнишкия ГДБОП Христо Златков обаче ги защити и каза, че са дребни хулигани и нямат афинитет към отвличания. Явно някой може да краде коли, ама не може да отвлече човек. Не обвинявам никого, но ми се струва странно.

- Кой друг освен семейството ви се интересува докъде е стигнало разследването?

- Много малко хора. Когато в училище е трябвало да се плати куверт за абитуриентския бал, нито нейната класна, нито нейните съученички се обадиха да попитат какво да направят. Случайно срещнах едно момиче от нейния клас и й дадох парите, за да плати и за Мима. Нейната класна обаче за 60 дни нито веднъж не се е обадила.

- Вярно ли е, че хора от подземния свят са се свързвали с теб и са искали определена сума пари, за да ти кажат къде е тя и да я върнат?

- Ако имаше такова нещо, щях да направя всичко възможно, за да я върнат. Наехме частни детективи, които обаче казаха, че няма какво да направят понеже имало „чадър” над случая и не могат да го пробият. Тръгвали сме по следи, които са маловажни според полицията. Стигаме все до задънена улица.

- Кой помага на семейството ви през тези 2 месеца?

- Много малко хора, но все пак има и такива, които ни подкрепят и помагат наистина. Много съм им благодарна.

- Срещате ли съчувствие от хората в Перник?

- Хората реагират лазлично, защото вече какво ли не се изписа. Първо от полицията казаха, че е избягала. Имаше спекулации, че майка ни е алкохоличка, а баща ми клошар, което въобще не е вярно и какви ли не още глупости, които не желая да коментирам.

Последното, което ме потресе беше, че бяха написали, че вероятността да я намерят е 50 на 50 и най-вероятно е била изнесена за органи.

- Какви други начини сте опитвали, за да намерите Мирослава? Търсили ли сте помощ от врачки, екстрасенси?

- Да, когато мине толкова много време, само това ти остава. Питаме врачките повече за успокоение, защото поне казват, че е жива.

- Какво друго ви казват?

- Казват, че е в България и е отвлечена от познати хора. Тя познава похитителите си, а част от тях познавам и аз.

- В кой се съмняваш?

- Разсъждавала съм върху много неща, но вече в главата ми е пълна каша. Постоянно мисля и обмислям за общи наши познати, приятели, роднини. Опитвам се да анализирам стари случки, реплики. Ако имахме с някой конфликт би било по-лесно, но ние не сме имали. Не сме били никога конфликтни личности.

- Вярваш ли, че полицията ще разплете случая?

- Вече не знам. Когато се крият като мишлета и ти тръшкат вратата под носа ни, ни става много обидно и болно. Аз не искам да нахалстваме, но нима те не разбират, че става въпрос за съвсем младо момиче, че притесненията ни са страшни. Понякога се изпускат и ни казват, че язовирите са много и не могат да ги източат всичките, за да видят има ли трупове... Как да вярваш? Ако ставаше въпрос за техни деца или близки, така ли биха говорили?

- Какво би казала на хората, които са я отвлекли?

- Че съм готова на всичко, стига да я върнат и да не я нараняват.