05.07.2009 - Себеуважението е смелост!

Четири години ни говорят, че всичко, което правят, е в името на страната, в името на народа. Така и не доживяхме през тази четирилетка поне една завършена магистрала, поне един политик осъден и вкаран в затвора за корупция, нито един разкрит атентат, повишение на жизнения стандарт, повече детски градини, по-малко емигранти... Доживяхме обаче да наричат Родината ни най-корумпираната страна в ЕС, Черноморието ни да заприлича на бетонна джунгла, райските ни планини и гори да се изсичат зверски, животновъдите да колят стоката, земеделците да блокират пътища с трактори и комбайни, в Студентски град да убиват млади хора, пред Парламента да бият протестиращи, а за жертви да бъдат обявявани тежко въоръжените полицаи, учители да стачкуват, а министри да им се подиграват, че са на седянка...

Животът е пъстър, но на нас май не ни е съдено премеждията да се редуват с радости, та да има някакво равновесие между хубавото и лошото.

Тези във властта ставаха все по-богати и все по-арогантни. Днес искат да им дадем нашето доверие отново, за да продължат напред, по своя път. Само че техният път не е наш. Ние искаме спокойствие, сигурност, нормални условия за труд и отдих, да не ни бият по улиците, да не ни разбиват апартаментите, да не ни надписват сметките за ток и парно, да не ни унижават в учережденията... Искаме да живеем нормално, по законите и правилата, както това се случва в много други страни.

Затова е важно за кого ще дадем своя глас. Някои, заради мизерията и рухналата система на ценностите, продават гласа си. Други са зависими и също нямат свободата на избор. Трети биват принуждавани да посегнат към определена бюлетина. Но не всички са засегнати от изборния деспотизъм, наложен от някои партии и политици. Именно тези хора са важни, техният глас може да се окаже решаващ.

Да си спомним в този ден какво сториха за нас Дякона, Ботев и останалите икони на българския дух. Не е отишъл зян животът им, нали?! Имаме възможност да заявим гражданската си позиция и да бъдем достойни пред паметта на предците си. Длъжни сме да го направим заради себе си, за децата си, за страната си. Животът е един и не е безкраен, за да го пилеем и продаваме заради чужди масрафи и щения.

Нека този път, вместо да удряме по масата след третата ракия, да отидем до урните и да пуснем своята бюлетина. Не е много, не е геройско, но е знак на самоуважение.

Да го направим!

Бог да пази България!