Четвъртък, 20 Септември 2018, 21:40
Frognews
74| 5329 |31.08.2012

60% от избягалите в чужбина няма да се върнат, а те са много

.
По официални данни между 20 000 и 25 000 души на възраст 25-39 години са си взели еднопосочен билет през всяка от последните три години.
Това съобщи в четвъртък проф. Теменуга Ракаджийска от УНСС. Тя участва в проект на КТ “Подкрепа” за изследване на мобилността на работната сила.

Ниското заплащане или липсата на работа, както и слабата социална защита у нас карат все повече българи да емигрират.
Броят на българските сезонни гурбетчии в Европа през 2011 г. е стигнал 650 000 души, или 15% от трудоспособното население (15-64 г.) на страната.

Увеличава се и броят на хората, които заминават за чужбина за постоянно. През миналата година броят им вече е достигнал 9% от българите в активна възраст.

Увеличава се и продължителността на престоя на нашенците зад граница - от 13 месеца през 2007 г. до 18 месеца през 2011 г., показва изследване сред българската диаспора в Западна Европа.

Според различни източници след 1989 г. от България са емигрирали между 1,2 и 1,6 млн. души. “Нещата са страховити. Заради липсата на перспектива най-образованите млади специалисти отиват в чужбина”, коментира лидерът на “Подкрепа” д-р Константин Тренчев.

Изследване на синдикатите от тази година сред 1200 души в трудоспособна възраст показва, че нагласите за напускане на България продължават да са високи. Над една четвърт - 27% от българите, заявяват, че биха работили в чужбина, ако имат такава възможност. Броят им се запазва почти същият като през м.г.

60% от желаещите да емигрират не искат да се връщат в България. От друга страна 37% от анкетираните са категорични, че не биха отишли на гурбет, съобщава „Труд”.

Най-предпочитани сред потенциалните емигранти са Гърция, Италия, Великобритания, Германия и Испания. Това са и страните, в които има най-големи български групи в момента. Според различни източници най-много са сънародниците ни в Гърция и Испания - по около 300 000.

Освен ниското заплащане и невъзможността за реализация в България сред причините за заминаване са още липсата на брачен партньор и неефективната политика към младите семейства. Хората са недоволни и от ниската гражданска и мениджърска култура, високото ниво на престъпност.

Липсата на ценности, които да възпитават усещането за идентичност към родината,
също са сред причините за големия брой желаещи да напуснат България, посочи проф. Ракаджийска.

“Хората тръгват, защото не харесват живота си в България и искат да живеят в уредена страна, а не да се борят за залъка си”, каза тя. И добави, че сред емигрантите има и все повече богати предприемачи, които се изселвали със семействата си в чужбина, след което идвали периодично в България да ръководят бизнеса си. Най-много от тях живеели в Австрия.

По-голямата част от българските емигранти се насочват към сектори, в които се използват предимно кадри с ниска квалификация. Най-мното от тях работят в сферите на услугите - хотели, ресторанти, строителство, селско стопанство, търговия, транспорт или като домашни помощници. Това каза проф. Теменуга Ракаджийска при представяне на изследванията за мобилността на работниците.

Намирането на препитание в тези сектори е най-лесно, тъй като местните хора не искат да заемат свободните места заради ниското заплащане. Наемането на българи на по-висококвалифицирани места е по-трудно. Това е причината голяма част от емигрантите с висше образование да се хващат на работа, за която не се изискват специални умения.

Най-сериозният проблем пред гурбетчиите е незнаенето на език. Има и доста случаи, в които работодателите се отнасят към българите като към имигранти от страни извън ЕС и не признават техните дипломи и удостоверения за квалификация, коментираха участници в изследването.

Негативните нагласи в обществото, че имигрантите ще заемат местата на местните работници, също са сериозна пречка. Медиите в някои страни на Западна Европа преекспонират проблема, а понякога в техния хор се включват и местните синдикати, каза проф. Ракаджийска.

Изследването показва, че едва една четвърт от гурбетчиите имат уредена работа преди заминаването. Повечето от тях предпочитат да търсят на място най-вече с помощта на роднини и познати.

В шивашкия сектор у нас има свободни работни места, към които липсва интерес заради ниското заплащане. Това заяви вчера шефът на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова. Според нея друга причина да остават вакантни позиции в България е неатрактивното им местоположение. Има над 180 места за лекари и медицински сестри, които са в малки населени места, където липсват хора с такава квалификация, даде пример Лозанова.

Статистиката на агенцията показва, че през юли частният бизнес е заявил 6647 свободни места. Най-много кадри се търсят в преработващата промишленост, търговията и строителството.

Според Лозанова причината безработицата да се задържи през юни и юли, когато тя спада традиционно, са мерките на агенцията да включи хората без работа и от малките населени места в регистрите на бюрата по труда, а не липсата на заетост през лятото.

Тя прогнозира, че през есента няма да има драстичен ръст на безработицата. В агенцията нямало данни за предстоящи масови уволнения в страната.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Първанов: За 22 г. в политиката нямам една изтървана фраза! 92| 6326 |29.08.2012 . Шефът на АЕЦ "Козлодуй": Няма да останем без ядрена енергия 24| 5571 |28.08.2012 . Ковачева: Няма държава, която да е имунизирана от терористични атаки 8| 4718 |27.08.2012 . Циганите ни били полиглоти, но нямали късмет в Европа 30| 4664 |27.08.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах