Българите все по-негативни към данък „вредни храни“

Национално представително проучване на TNS показва, че 83% от пълнолетните българи смятат, че хората с ниски доходи ще бъдат силно засегнати, ако се приеме такъв данък.

*    65% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини.

*    83% от българите смятат, че такъв тип данък ще засегне основно хората с най-ниски доходи;

*    75% от българите вярват, че евентуалното въвеждане на такъв данък ще се отрази негативно на техните разходи;

*    68% от пълнолетните българи сега, спрямо 57% през ноември 2015, са убедени, че вредите от евентуалното въвеждане на такъв данък ще са повече от ползите. Това сочи значителен ръст на негативните нагласи спрямо един такъв данък в сравнение с предишната вълна на изследването.

Мнозинството (68%) от пълнолетните българи  смятат, че въвеждането на данък върху продукти  с определено ниво на захар, сол или мазнини, няма да подобри хранителните навици, а ще ощети хората. Това установи национално представително проучване, проведено от TNS през февруари чрез 1005 ефективни интервюта.

Проучването е проведено през февруари по повод идеята на Министерство на здравеопазването за въвеждане на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини и проследява тенденциите в обществените нагласи по темата. Тенденциите са към нарастване на негативните нагласи и широка обществена подкрепа на мненията „против“ данъка.

Анкетьорите са задавали въпроси, които да установят оценката на различни аргументи „за“ и „против“, появяващи се в общественото пространство,  както и общата крайна оценка за въздействието - ползите и вредите- от евентуалното въвеждане на новия данък. 

Резултатите сочат, че 65% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на нов данък върху храни и напитки. Като цяло, подкрепата за аргументите „против“ въвеждането на нов данък е значително по-висока от аргументите „за“:

·       Категорично мнозинство - 83% от българите смятат, че такъв данък ще засегне тъкмо хората с най-ниски доходи у нас.

·       Също, 75% се опасяват, че повишаването на цените може да доведе до контрабанден внос на търсените продукти от съседни страни.

·       Над 60% от пълнолетните българи смятат също, че данъкът би имал ниска събираемост и няма да доведе до събиране на средства в държавната хазна.

Появилите се в последно време допълнителни аргументи „за“, от своя страна, не срещат подкрепа:

·       Едва 18% от респондентите са на мнение, че като цяло е справедливо да има такъв вид данък.

·       Близо половината от пълнолетните българи не са съгласни, че водещите нездравословен начин на живот трябва да плащат по-високи данъци, защото после ще очакват адекватно лечение от здравната система.

·       Доверието към самата здравна система е много ниско, липсва усещането, че тя се развива към по-добро. Половината от българите смятат, че здравеопазване в България през последната година се влошава, а повече от 1/3 твърдят, че няма промяна.

·       Само около 1/3 вярват, че целта на данъка всъщност не е да се събират пари в бюджета, а да се възпитат по-добри хранителни навици у българите.

Като цяло, според общественото мнение, данъкът няма да постигне нито една от предполагаемите цели: промяна на навиците на хранене или осигуряване на очакваните постъпления, за да се подобрят грижите за здравето.

Статистически параметри

▪ 1 % от извадката съотвества приблизително на 58 500 души;

▪ Максимална стандартна статистическа грешка : +- 3% на 50% дялове.