Реклама / Ads

0| 10262 |25.03.2016

Ген. Петров за Фрог: Войните в Близкия Изток налагат да си стегнем армията!

.
Ген. Петър Петров
Покрай ставащото в Близкия изток и бежанската криза стана актуален въпросът за възстановяване на наборната военна служба. Всъщност, преди да дискутираме въпросът за наборната военна служба е нужно да си отговорим на поредица от въпроси....
Променя ли се средата за сигурност, как ще се гарантира националната сигурност на България срещу външни заплахи и в този контекст - в рамките поне на следващите 10 години какви въоръжени сили са ни необходими?

В написаното по-долу съм споделил вижданията си за това каква армия ни е необходима и какво трябва да се направи. Специално за мърморковците, които веднага ще възкликнат „тоя Петър Петров пък като беше действащ генерал, къде е спал, та сега се сети да пише“, подчертавам, че това са виждания, които винаги съм отстоявал.
Тези виждания отстоявам и сега, като цивилен гражданин. Защото проблемите на отбраната не са само проблеми на министъра на отбраната, нито само на началника на отбраната. Това са проблеми на цялата държава, следователно и на всеки български гражданин. Гражданското общество трябва да следи какво се случва в сектора Отбрана и когато се налага, с граждански средства да оказва необходимия натиск тези проблеми да бъдат решавани! Защото от това как са решени тези проблеми, един ден може да зависи дали да има България или не!

През 2010г бе приета „Бялата книга за отбраната“, в която се правеше констатацията, че „като цяло за Република България съществува относително благоприятна геостратегическа и регионална среда“ и „отсъства непосредствена военна заплаха за територията на страната“. Едва 5 години след приемането на „Бялата книга за отбраната“, в „Програмата за развитие на отбранителните способности на Република България 2020“ се прави констатацията, че „независимо, че все още липсват ясни индикации за появата на пряка конвенционална военна заплаха за територията на НАТО и Република България, налага се изводът, че е налице трайно и дълговременно влошаване на средата за сигурност в непосредствена близост до източния и югоизточния флангове на НАТО. .......". Няма как да не се съгласим с това. България се намира на кръстопът, където винаги са се преплитали интересите на големите играчи в международната политика. С просто око се виждат опитите за влияние от страна на САЩ, Русия, Турция, а и не само на тях.... България е член на НАТО и ЕС. В тези условия, тя трябва да провежда балансирана политика с цел да защитава своите национални интереси, без да се превръща в послушна и безволева мароинетка, а съответните държавни институции следва да противодействат на нелигитимните външни влияния върху националната сигурност на страната, откъдето и да идват те. Членството на България в НАТО и ЕС е гаранция за суверенитета и териториалната цялост на страната. Хората които опонират на това твърдение припомнятайки конфликта между Гърция и Турция през 1974г, по повод на Кипър, или спекулират или просто не познават този конфликт. Нещо повече, ако между Гърция и Турция все още няма война, имайки впредвид конфигурацията на границата в Егейско море между тези две страни и противоречията, които съществуват между тях, то това се дължи именно на членството им в НАТО. Но това е друга тема.

Независимо от напъните на някои политици, Русия да бъде сатанизирана, като смъртен враг на България, НАТО и ЕС, след преврата в Киев през февруари 2014г ( не без активното участието на Запада и най-вече на САЩ), Русия беше принудена да премине в контранастъпление, опитвайки се да предотврати влизането на Украйна в НАТО и да защити рускоезичното население в Източна Украйна и Крим. В книгата си „Следващите 100 години ( геополитическа прогноза за 21 век )“, Джордж Фридман, директор на един от водещите американски институти за геополитически анализи СТРАТФОР пише „...руснаците възприемат събитията в бившата си република, като опит на САЩ да привлекат Украйна в НАТО, като по този начин подготвят сцената за окончателната руска дезинтеграция. Ако трябва да бъдем честни, руснаците имат основания за подобни съмнения...“ ( стр.90) Но нито европейските страни-членки на НАТО, нито ЕС, а най-малко България имат интерес от една конфронтация с Русия. Интерес от конфронтация с Европа няма и Русия. Такъв интерес имат единствено САЩ, които по този начин дестабилизират Русия и държат под контрол Европа с цел да запазят своя статут на свръхсила. Светска Турция, Турция на Ататюрк , страна член на НАТО също не би била заплаха за България, особенно в контекста на членството на България в НАТО и ЕС. Но само безумци в политиката биха пренебрегнали една авторитарна Турция все повече плъзгаща се по наклонената плоскост на ислямизма и проповядаща теорията на неоосманизма, като една потенциална заплаха за териториалната цялост и суверенитета на България. Наистина, на този етап това е само потенциална заплаха. Като се имат впредвид проблемите на Ердоган по границата със Сирия и в Турски Кюрдистан, тази заплаха може в обозримо бъдеще да не стане реална, но е достатъчно значима за да не се отчита. Не трябва да се пренебрегва и опастността от разпространението на радикалния ислям в България и възникването на терористични и сепаратистки движения. Разчитаме, че НАТО ще ни пази. При кризата в Украина Алиансът бързо демонстрира решителност и готовност да защити своите членове. Но не трябва да се изключва, че при определени условия механизмите за задействане на Алианса може да не се задействат достатъчно бързо. Такъв хипотетичен сценарии е сепаратистко ( радикално ислямистко ) движение, скрито подкрепяно от външна сила, която блокира активирането на член 5 от Вашингтонския договор. Тоест, говорим за типичния модел на хибридна война, само че, в случая нямам впредвид Русия , а Турция. За щастие, вероятността за такъв сценарии на настоящия етап е близка до абсолютната нула. Но преди години също толкова невероятно изглеждаше кървавото разпадане на Югославия, окупацията на Кувейт от Садам Хюсейн, анексирането на Крим от Русия, гражданската война в Сирия ....... Ако нещо е сигурно на този свят, то е че той е непредсказуем и бързо изменящ се. В тази връзка, тревожен е факта, че в Програма 2020, в раздела за нивото на политически амбиции в отбраната е записано, че защитата на суверенитета и териториалната цялост на страната се осъществява при активиран член 5 от Вашингтонския договор и своевременно развърнати съюзни войски на наша територия..... А ако активирането на член 5, по някаква причина закъснее, какво правим? Чакаме „зелените човечета“ да разоръжат военните формирования, както това се случи в Крим ли? Нормално е България, като член на НАТО да разчита на съюзниците си, но е нормално и като суверенна държава да има определена автономност на своето военно планиране, твърда решимост и способност да защитава своята независимост и териториална цялост, ако се наложи. . Ясно е, че ако искаме да имаме държава, България трябва да има въоръжени сили. След като, както се казва в Програма 2020 на настоящия етап „все още липсват ясни индикации за появата на пряка конвенционална военна заплаха за територията на НАТО и Република България", на България не и е необходима голяма армия, но очевидно не е изключено на по-късен етап да се появят и индикации за пряка конвенционална заплаха. Следователно, тези малки на настоящия етап въоръжени сили трябва да са окомплектовани по щат и да имат подготвени планове и необходимия резерв – подготвен личен състав, въоръжение, техника, запаси от материални средства, за да може ако индикациите за пряка военна заплаха през годините нарастват, адекватно на тях да нараства и числеността на въоръжените сили. Какво е обаче реалното състояние към момента?

Управляващите, след приемането на България за член на НАТО през 2004 г, разчитайки, че членството в Алианса автоматично гарантира териториалната ни цялост и бодро скандирайки лозунга за малки и модерни въоръжени сили, пилееха финансовите средства в отбраната ( типичен пример - сделката със закупуване на 13 вертолета Кугър, от които реално могат да се поддържат и използват 3-4 ) и хронично недофинансираха отбраната, тенденция, която особенно се засили при министър Николай Младенов и след него. Резултатът е , че въоръжените сили ставаха все по-малки, но с все по-остаряло и амортизирано въоръжение и техника. Акцентът в техническото оборудване и поддръжка беше върху контингентите ни в Афганистан и то се изършваше основно от САЩ. За обеднялата ни държава, участитето на войсковите формирования в дейностите по ликвидиране на последствията от пожари и стихиини бедствия , макар и с остаряла, но все още действаща техника е упование и надежда. Повтаряйки мантрата за малката и модерна армия и бодро опирайки се на чл 5 от Вашингтонския договор, политиците от всички цветове доведоха нещата до там, че в доклада на НАТО за състоянието на българската отбрана през 2014г се посочва, че страната ни се е превърнала от източник в консуматор на сигурност... ....... По различни източници вакантните места във въоръжените сили са 3000-4000, а само тези за офицери – 1000 – 1500. Те са в резултат от продължаващите през последните 5-6 години социални експерименти в армията, понижения социален статус на военнослужещите и липсата на финансови средства за попълване на вакантните длъжности. Непопълнени са и по-голямата част от местата за резервисти , които са 3000. На път сме, ако не завинаги, то поне за години напред да приземим изтребителната си авиация и друг да пази небето ни. Проектът за нов многоцелеви самолет не е внесен в Министерския съвет, което на практика значи, че такъв проект няма. Не по различно е положението и в Сухопътните войски. Ресурсът на бронираните машини изтича, голяма част от техниката и въоръжението са неизправни. Във ВМС закупените от Белгия фрегати от години са без боеприпаси за основното въоръжение, а проблемите далеч не са само това... Ясно е, че при това положение, да се говори за завръщане на задължителната наборната военна служба, за което е необходим допълнителен кадрови, материален и финансов ресурс е нереалистично. На първо време е необходимо спешно да се решат проблемите по попълването на некомплекта от личен състав и възстановяване на загубените способности поради неизправно въоръжение и техника. Впоследствие – модернизация, при адекватно финансиране....Необходимо е да се проявява взискателност от ръководството на МО към висшите държавни чиновници за корупция и допусканите лоши практики и пилеене на държавни средства. Дали за това има необходимата политическа воля и управленски капацитет – не съм сигурен! Необходимо е да се осигури адекватно финансиране на сектора за отбрана и да спрат постоянните съкращения там! Защото противно на широко распространеното мнение за раздута администрация, анализите показват, че болшинството от дирекциите в МО ( с изключение на някои „богопомазани“ , като правно-нормативна ), са под необходимия мининум, което се отразява и на качеството на тяхната работа....

Един от много сериозните проблеми в областта на отбраната е, че Законът за резерва на въоръжените сили приет през 2012 г. е неработещ. Нещо повече, той е вреден! Залегналата в него постановка, че запасните се явяват във военните формирования по време на война или при обявяване на военно положение, на практика означава, че текущия некомплект във въоръжените сили реално не може да бъде попълван със запасни – по силата на разпоредбите на този закон, в мирно време те не могат да бъдат викани за преподготовка или за участие в учения! Схващането, че запасните ще се викат за окомплектоване на военновременни формирования само при обявяване на военно положение или при война е някакво безумие! Тогава вече ще е безнадеждно късно! Големия некомплект от личен състав във въоръжените сили, както и невъзможността те да бъдат окомплектовани с резервисти показва, че концепцията за единен комплект въоръжени сили е неработеща! Всички тези проблеми се разбират в Щаба по отбраната, но кой знае защо все още няма практически действия! Едва ли тук нещата опират до лисата на експертна оценка, опасявам се, че по-скоро става въпрос за липса на политическа воля и неразбиране на най-високо ниво! Трябва да се търсят подходи и решения за окомплектоването на въоръжените сили с личен състав и за създаване на ефективен мобилизационен резерв за тях. На този етап да се говори за завръщане на задължителната наборната военна служба, за което е необходим допълнителен кадрови, материален и финансов ресурс е ненужно и нереалистично. Можем да приемем подхода на Литва за доброволна наборна военна служба. Друго възможно решение е създаването на Национална гвардия. Това решение много пъти е отхвърляно от политици, с аргумента че е скъпо и трудно за осъществяване, но сравнено с ползите за националната сигурност, това не е така. Националната гвардия при необходимост би могла да се използва за ликвидиране на последствията от аварии и стихиини бедствия, за охрана на границата, за поддъпжане на вътрешния ред и за ред други задачи, включително и за подготовка на резерв за въоръжените сили.

Проблемите в сферата на отбраната са много. Това не са проблеми само на министъра на отбраната, нито само на началника на отбраната. Това са проблеми на цялата държава, следователно и на всеки български гражданин. Гражданското общество трябва да следи какво се случва в сектор Отбрана ( а и не само там ) и когато се налага, да оказва с граждански средства необходимия натиск тези проблеми да бъдат решавани! Защото от това как са решени тези проблеми, един ден може да зависи дали да я има България или не!

Генерал-майор от резерва Петър Петров,
бивш Главен инспектор на МО



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Дечев за Фрог: Аптекарите ще лекуват пациентите, а не медиците 0| 4366 |23.03.2016 . Ст. Карабашев за Фрог: Ядрените реактори на Белгия са под най-висока степен на заплаха 0| 5626 |22.03.2016 . Джамбазки за Фрог: Атентаторите са от Париж, уплашиха се да не бъдат издадени 0| 5310 |22.03.2016 . Само във Фрог: Планират да върнат човек на #КОЙ в СОБТ 0| 6989 |22.03.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ