12| 8374 |05.09.2012 НОВИНИ

Конят на цар Освободител "отлетя" без крака

Днес паметникът на Цар Освободител се издигна високо в небето за първи път след 105 години, а краката на коня бяха отрязани с флексове.

Няколко часовият демонтаж се наложи, след като руски и български експерти установиха, че е сериозно повреден. И тъй като проучванията са показали, че краката на коня са най-засегнати от корозия, опасността статуята да се срути е много голяма. Затова те бяха отрязани днес и ще бъдат направени наново.

Паметникът пое пътя към леярна, където ще му бъде направен основен ремонт. Ще бъде ремонтиран и постаментът.

За цялостната реставрация са предвидени около 1 млн. и двеста хиляди лева, осигурени от руска неправителствена организация, чиято цел е запазване на историческото наследство. Те са се ангажирали да осигурят финансиране за всички допълнителни дейности, които се откриват по реставрацията.

Очаква се реставрацията на паметника да приключи до края на годината и да посрещнем 3 март 2013 г., когато честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство, с паметник на Цар Освободител, както е изглеждал преди 105 години.

Оттогава паметникът никога не е демонтиран, но няколко пъти е бил ремонтиран. Така през 1937 г. за първи път са били отстранени пукнатини по краката на коня, предизвикани от некачествена сплав. Ремонт е правен и след бомбардировките над София през Втората световна война през 1944 година, заради бомба, паднала върху хотела наблизо.

Паметникът на Цар Освободител е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра.

Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.), в израз на признателността на българския към руския народ в лицето на руския император Александър II. Официалното му откриване е през 1907 г.

В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши.

Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.