Конституционният съд се разцепи

Тежка битка се води в Конституционния съд. Да бъде или да не бъде признат изборът на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за легитимен, е въпросът. Решението трябва да стане ясно до дни. КС е образувал дело по искане на 71 депутати от 41-вото Народно събрание (от БСП, ДПС и „Атака”).  Според запознати страстите са стигнали връхна точка, а решението е на кантар. Двайнасетте съдии са се разделили на две – „за” и „против”.

Най-ухажван и най-атакуван бил бившият вътрешен и правосъден министър Георти Петканов. Той бе шеф на МВР при правителството на Симеон Сакскобургготски. По време на тройната коалиция стана правосъден министър, но сам подаде оставка и бе пратен в КС от квотата на парламента по предложение на мнозинството – БСП, ДПС и НДСВ. Сега политици от бившото мнозинство искат той да върне жеста и да гласува срещу избирането на Плевнелиев и Попова. Натискът бил огромен.
От друга страна, в пазарлъка водеща роля играел президентът Георги Първанов, защото 4 от общо 12 магистрати в КС са там по негово предложение и той държи ключа за тяхното решение.

В кулоарите на парламента се говори, че Първанов и Станишев водили напрегнати разговори, но като че ли сегашният президент се опъвал на червения вожд да съдейства за касиране на избора на Плевнелиев. Мотивите му били не че страната ще потъне в хаос, не се знаело каква процедура следва за назначаване дата на нови избори, можело да се стигне до политическа криза и предсрочни избори. Първанов обаче нямал полза от подобен сценарий. Той смятал първо да се върне в БСП, да я оглави, да се подготви за избори и когато се съставя коалициоен кабиет, да го оглави. За това се изисквало поне година време. Хаос в момента устройвал обаче Станишев, защото вниманието в БСП щяло да се измести от неговата оставка към евентуални нови избори.

Борбата за седемте гласа
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува преспокойно. Според някои наблюдатели невзимането на решения по този начин се прави умишлено.

Кой кой е?

Евгени Танчев - председател на КС - от квотата на президента Първанов.

Емилия Друмева - от квотата на Народното събрание. Съпруга на Христо Друмев, бивш шеф на НДК, обвинен в злоупотреби и сменен от поста от правителството на ГЕРБ.

Владислав Славов - от квотата на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Димитър Токушев  - от квотата на президента.

Благовест Пунев - от квотата на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Пламен Киров  - от квотата на президента.

Красен Стойчев - от квотата на Народното събрание.

Георги Петканов  - от квотата на Народнто събрание.

Ванюшка Ангушева - от квотата на президента.

Цанка Цанкова  - от квотата на Народното събрание

Стефка Стоева  - от квотата на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

Румен Ненков  - от квотата на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Съдия Румен Ненков - е баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Той заяви, че ще решава по съвест, както е правил досега. „Ако аз съм пристрастен, значи ли, че други са партийно обвързани или свързани с президента?”, риторично попита Ненков, след като бе връхлетян от репортери веднага след определянето му като един от тримата докладчици по казуса.