Моделът # КОЙ умува как да прецака партията на Местан

Класически пример за това е начинът, по който е била унищожена политическа партия „Движение демократично крило” /ДКК/. Отцепилият се зам.-председател на ДПС Осман Октай решава през 2003 г. да поеме по свой път в политиката като основава новата партия. Регистрацията й минава гладко на 24 юли 2003 година. От този момент нататък за учредителите започва невиждано ходене по мъките. Новата формация решава да се включи в надпреварата за местни избори на 26 октомври същата година. Още с подаване на документите в ЦИК нещата за ДКК започват да куцат. Веднага като по сигнал се задействат три институции- Софийска районна прокуратура, отдел „Следствен” към Върховна касационна прокуратура.

Същевременно държавното обвинение образува и предварително производство. С една дума-мафиотският модел КОЙ е вдигнал цялата прокуратура на крак по начина, по който тя беше задействана при фалита на КТБ. Същевременно ЦИК също е вкарана в схемата на елиминиране. По неясни причини членовете на комисията първо подлагат на гласуване дали да откажат регистрация на партията на Осман Октай, което е прецедент в практиката й. След като не се събира необходимия брой гласове, се пристъпва към гласуване да се даде възможност на ДКК да участва на изборите. За изненада на всички, това предложение също отпада. Така новата партия, противник на ДПС, не стига изобщо до изборите. Управителният съвет на партията решава да си дири правата и светкавично атакува отказа на ЦИК пред Върховния административен съд. От там следва телефонно обаждане в стил: „Не можем да ви удовлетворим искането, защото ще ни откъснат главите, нали разбирате за какво става дума”. От тези думи става ясно, че освен ЦИК и прокуратурата, по свирката на # КОЙ играе и ВАС. Така съдът в лицето на Николай Урумов отхвърля като неоснователна жалбата на Осман Октай и съпартийците му на 29 септември 2003 година.

Сагата за членовете на ДКК не свършва до тук. По нареждане на прокуратурата всички са привикани в окръжните следствени служби в страната, за да дадат обяснения, дали са присъствали на учредителното събрание на новата партия, както и дали лично са се подписвали. Сред множеството хора се намират двама мъже от провинцията, които отричат да са слагали подписа си под документа. Това дава повод членовете на управителния съвет да бъдат подведени под наказателна отговорност. Десетки се обзавеждат с обвинения, а срещу тях започват тотални гонения, заплахи и психически тормоз. Развръзката идва на 20 април 2004 година, когато Софийски градски съд отхвърля иска на прокуратурата партията на Осман Октай да бъде заличена. Държавното обвинение дори е осъдено да заплати разноските по делото в размер на 80 лв. Прокуратурата не се възползва от правото си на протест и така решението влиза окончателно в сила през юни същата година. Веднага след това следствието, лишено от  печеливш ход за репресия срещу членовете на ДКК,  сваля обвиненията от ръководството на партията.

Подобни действия, като тези срещу „Движение демократично крило”, се предприемат и днес срещу всеки, дръзнал да се противопостави на модела # КОЙ и по-специално на ДПС. Това ясно сочи, че от 2003 година до този момент нищо не се е променило. Прокуратурата пък се оказва основен инструмент за разчистване на сметки и саморазправа с неудобните.  Политически анализатори са категорични ,че Лютви Местан е направил груба грешка, като се е оттеглил от председателското място на ДПС. След като е легитимно избран, няма как чрез вътрешен преврат да бъде отстранен по този начин.