Морето поглъща паметник на граничаря

Европейски средства за реконструкция на алеите, подмяна на остарялата растителност и ново озеленяване ще търси кметът на Варна Иван Портних. Този проект вече е залегнал в Итегрирания план за възстановяване и развитие на града през следващия програмен период на ЕС 2014-2020 г. В еврофондовете за България обаче почти няма заложени средства за борба със свлачищата.

"Паметникът трябва спешно да се премести, за да не бъде разрушен. И без друго е на толкова забутано място, че доскоро даже не знаех къде точно се намира. Това е част от историята на Варна и тя трябва да бъде спасена", пише читателят Веселин Стефанов.

Мястото, на което се намира Паметникът на граничаря не е избрано случайно - той е в близост до Природонаучния музей, който някога е бил граничен пост. През септември 1916 г., по време на Първата световна война, офицери и войници от XV-та погранична дружина, са били подложени на обстрел тук. Макал и малко на брой те не само не отстъпват, но и успяват с настъпление да задържат врага до идването на армейски сили. Мнозина от тях загиват.

В гладната 1917 г. техните бойни другари започват да отделят пари от залъка на семействата си и с помощта на варненци вдигат паметника в памет на загиналите за обединението на Отечеството офицери и войници от 15-а гранична дружина. По първоначален проект на архитект Евгени Дякович, над самия постамент бил поставен орел от мрамор с прибрани крила - дело на самия Кирил Шиваров. Така варненци започват да наричат мястото Орловият паметник. След 5 години скулптурната композиция е заменена с познатата ни днес: граничар с куче.

На три от страните на постамента има плочи с имената на загиналите в битката. От задната страна върху мрамора са изписани местата, където са загинали варненски граничари: Чаушкьой (сега Генерал Кантарджиево), Ботево, Владимирово, Добрич, Геленджик, Енидже-хайдар (Краище), Топрак Хисар (Землен), Первели, Татладжа-кьой, Тузла, Мангалия, Кюстенджа. През годините граничарите са успявали със скромни дарения да поддържат паметника. През 1998 година той е основно реставран със средства от фонд "13 века България".

Според наблюдателните варненци, алармирали за опасността, надвиснала над монумента, той трябва да намери своето място в по-посещавана част на Морската градина като едноврееменно не се отдалечава прекалено от някогашния граничен пост и бъде ествествено продължение на Алеята на възрожденците.