Реклама / Ads
Frognews
9| 4313 |05.03.2011

Национална стачка в БДЖ

.
Национална стачка ще спре влаковете в страната от 10 март, обявиха железничарските синдикати към КНСБ и КТ “Подкрепа”.

Преди няколко дни имаше плахи надежди протестът да се размине след срещите на ръководствата на двете жп компании - холдинг БДЖ ЕАД и Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) на 28 февруари и 2 март. Но на тях резултат не бе постигнат, пише Труд.

“На срещите си пролича, че и в БДЖ, и в НКЖИ търсят сближаване на позициите. Но не ни предложиха нищо съществено. Така че решението за стачка остава в сила. В четвъртък влаковете ще спрат предупредително за един час, а на следващия ден - 11 март, започваме безсрочни ефективни действия”, съобщи за “Труд” председателят на стачния комитет на Синдиката на железничарите в България Димитър Динев. Според него до тежкото решение се е стигнало след неизпълнени съществени условия от колективните трудови договори на двете жп дружества.

Чашата на търпението е преляла, след като преструктурирането на холдинг БДЖ било обвързано със заем от Световната банка в размер на 460 млн. лева. За да бъде получен, железничарските шефове обещали да съкратят 2800 работници. При това се разбрало, че средствата няма да послужат за модернизация на железниците, а ще покрият стари задължения.

“Най-лошото е, че парите от Световната банка ще заминат пряко към кредиторите, вместо да бъдат инвестирани в развитието на жп транспорта. А ние ще платим за тях с масови съкращения. Така в края на краищата нищо няма да се промени. След месец дълговете пак ще се натрупат. А вече няма какво да се залага. В банките е ипотекирано всичко движимо и недвижимо - локомотиви, вагони, почивните станции, цялото ни имущество”, коментира Димитър Динев.

В НКЖИ преструктурирането също е обвързано със заем от Световната банка от 140 млн. лева. Въпреки че сумата е значително по-малка от тази за БДЖ, срещу отпускането й ръководството е поело ангажимент до 2014 г. да съкрати 7800 души от 14 500 работещи, тоест повече от половината от личния състав.

Проблемът е усложнен и от тежките условия на труд в железопътната инфраструктура. През декември 2010 г. железничарите от КНСБ и КТ “Подкрепа” започнаха преговори с Министерството на транспорта.

Първият им сериозен успех бе взетото решение Световната банка да признае извършените вече съкращения в железопътната инфраструктура през изминалите 2008, 2009 и 2010 г.

Благодарение на това бройката на нарочените за освобождаване жепейци беше намалена до 5600 души общо за двете компании.

Но синдикатите поискаха и още нещо: съкращенията да бъдат разсрочени във времето, като се извършат не до 2014 г., а до 2016-2018 г. и да се сведат до естественото отпадане на работници заради текучество и излизане в пенсия - по 300-400 души годишно. Това предложение засега остава неприето. В началото на януари жп синдикатите отложиха стачката си, за да дадат шанс на работна група с участието на зам.-министри от транспортното, социалното и финансовото министерство да уточни какви инвестиции може да вкара държавата за възраждането на БДЖ и НКЖИ.

Но зам.-министър Боряна Пенчева се яви само на първото от общо 4-те заседания до 15 февруари, колкото да заяви, че на този етап Министерството на финансите не може да отпусне средства. С това работата на групата се обезсмисли. На 21 февруари стачните комитети се събраха на общо съвещание и 300 техни представители решиха да започнат безсрочна ефективна стачка в цялата система на железопътния транспорт до подписването на споразумение.

За да не спрат напълно влаковете, ще има коригирано разписание, което ще позволява движение в незасегнатите от стачката часове - от 16 ч следобед до 8 ч сутринта. Според Закона за железопътния транспорт по време на стачка трябва да се запази над половината от обема на превозите.

Експерти са изчислили, че така ще бъдат придвижвани 51-52% от пътническите и бързите влакове, както и 60-70% от товарните.

Според синдикатите проблемът в железниците не е по вина само на сегашното правителство. Още от 2008 г. с постановление на Министерския съвет е трябвало държавата на инвестират в тях по 320 млн. лв. годишно. По държавна поръчка много хора пътуват с намалени и дори с безплатни билети - ученици, инвалиди и др. Но тези суми не са превеждани. През 2010 г. обещаните 320 млн. лева са свити до 60 млн. лева, от които железниците реално са получили едва 15 млн. лева.

“На практика държавата ни остави да се издържаме само от продажбата на билети. Затова задълженията на железниците днес са толкова големи. Трябва ясно да се разбере, че проблемът тръгва от държавата, а не от нас”, обясни Димитър Динев. Синдикатите са притеснени, че бездействието на управляващите вещае гибел за железопътната система. Спрямо дължащия близо 800 млн. лв. холдинг БДЖ ЕАД вече има претенции за обявяване в несъстоятелност от различни страни. А с ликвидирането на държавните превози ще си замине и инфраструктурата, тъй като частните оператори засега държат едва 4-5% от общия трафик по железния път у нас.(Труд)
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Бизнесът дава на съд Националната здравна карта 2| 4621 |01.03.2011 . Приеха Стратегията за национална сигурност 7| 3926 |25.02.2011 . Стратегията за национална сигурност на дневен ред в НС 3| 4050 |25.02.2011 . КСНС ще нищи националната сигурност и "Шенген" 4| 4292 |22.02.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ