Петък, 16 Ноември 2018, 01:49
Frognews
1| 4530 |30.11.2007

Неточен доклад на Атинския университет ощетява България

.
Европейската комисия оряза с 37% заявените от България квоти за емитиране на парникови газове. В резултат на това бе проведена среща между ЕК представители на правителството и българския бизнес.

 

БСК (българска стопанска камара) публикува официално становище относно проведените разговори и стъпките, които трябва да бъдат предприети за промяна решението на ЕК. Камарата даде и пресконференция, посветена на проблема. На нея представители на няколко сектора подчертаха, че това решение не се съобразява с реалните темпове на развитие на българската икономика. Бяха дадени примери с българската металургия, която за 2006г. има 16% ръст спрямо 2005г., а за първото полугодие на 2007г. има 13% ръст спрямо първото полугодие на 2006г. ЕК не се е съобразила и с направените през последните години инвестиции, възлизащи на близо 2 млрд, водещи до сериозен ръст на производството. Пряко засегнати са циментената промишленост, енергетиката и целулозно-хартиената промишленост. Отделно всеки един сектор от българската икономика е косвено засегнат, защото тези ограничения неминуемо ще доведат до скок в цените на тока.  Като следващи стъпки от страна на България са подкарването на Национален регистър за транзакциите с квоти, изпращане на официална писмена позиция  до ЕК. Преразпределение на квотите по одобрения от ЕК план. БСК настоява „бизнесът” да разработи принципа за преразпределение на квотите по одобрения от ЕК план. Целта е да бъде създадена прозрачнос,т непозволяваща това преразпределение да се превърне в корупционен  инструмент. Друго искане на стопанската камара е бизнесът да участва равноправно при одобряването на плана.   Причините да се стигне до тази ситуация могат да се разделят на две: неправилно подготвеният план от страна на българската администрация и невзимането под внимание на важни фактори от страна на ЕК. Грешките в работата на европейската комисия откриваме в зададения ръст на БВП от 5.2%(според доклада на Атинският университет), след като последната прогноза на Главна дирекция „Финанси” на ЕК е за ръст от 6.1%, а българската прогноза е за не по-малко от 6.9%. Високите очаквания свързани с БВП са поради въвеждането на плосък данък, което би трябвало да доведе до изплуването на голяма част от сивата икономика. Комисията не е отчела увеличението на емисии на СО2 с 1 млн. тона поради спазване на задълженията на България към ЕС за промяна на технологичните процеси и в частност сероочиствателните инсталации в тецовете и намаляването на сярата в течните горива. Бе подчертано, че това решение на Комисията е против основният принцип на ЕС, за сближаване на страните и премахването на кохеренцията, и е в противоречие с Лисабонската конвенция. Според министерството на екологията Еврокомисията не е отчела, че през 2005 г., която се използва за базова при определяне на квотите, в България са работили 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", а затварянето им в момента се компенсира с други енергийни източници, които отделят парникови газове.   Част от негативните последици от това решение на ЕК са: осезаемо нарастване на продажните цени на ел., и топло енергия, фалиране на отделни предприятия, влошаване на инвестиционния климат в страната, намаляване на общата конкурентоспособност, влошаване на търговския баланс и др.   Според Барбара Хелфриш – говорителка на ЕК, вероятността да бъде променено решението е много малка и би било прецедент. Именно затова седем от 10-те новоприсъединили се страни вече са завели дела срещу Комисията.  

 

dimitar-brankov.jpgПотърсихме мнението на г-н Димитър Бранков - директор на Център "Чиста индустрия".

 

-  

- Г-н Бранков oчевидно решението на ЕК е по-скоро политическо и не се базира на икономически факти. С какви политически инструменти разполага България, с които да може да противодейства на това решение?   - Това което вероятно вече знаете, че има отправено питане в парламента на Европа, вероятно, искане за промяна на решението на ЕК(бел.авт. става дума за официално питане в Европейския парламент към комисаря по околната среда Ставрос Димас по въпроса за редуцираните квоти за емисиите въглероден диоксит отправен от  Биляна Раева, член на Европейския парламент от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Питането влезе в програмата на ЕП за заседанието на 10-13 декември 2007 г.), а другото са по-скоро са съдебни, а не политически средства. 

 

- Според ЕК представеният от България план не предоставя достатъчна прозрачност. Къде според вас е сгрешила българската администрация при подготвянето на плана?

- Много други планове също не предоставят такава прозрачност, защото в  нашия план са дадени емисии по инсталации. За съжаление обаче не верифицирани , така както се изисква от директивата. Това обективно не е могло да стане към датата на предаването на плана. Верификация на емисиите за 2007г. е възможна едва на следващата година.

- Как си обяснявате разликата в заложения икономически растеж от правителството и този предвиден от ЕК?  - В решението на комисията се работи с 5.2 % средногодишен икономически ръст за 2009-2010г. Тези данни са взети от един документ изработен специално за България и Румъния носещ дата 01.10.2007г. Той е авторски документ, а не официален документ на ЕК – това е много съществено. При това този документ не е бил известен на българската страна за разлика от подобна ситуация с другите страни членки. Веднага след това на 9 ноември комисията излиза с официална прогноза на главна дирекция "Финанси" , където прогнозата за 2009г. е 6.1%. Виждате една разлика от 1 %, това съвсем не е малко и нямам обяснение как в рамките на един месец се случва това нещо. Реално е възможно е да има корекции в рамките на десети, но не и на цял процент. Това подсказва, че явно първата прогноза от 5.2% е абсолютно некоректна и необоснована. Пак  искам да подчертая че това не е официален документ на Комисията, и факта че Комисията го е приела си е неин проблем. Българската прогноза както знаете е 6.8 %. А прогнозата на стопанска камара е за още по-висок ръст, поради промяната в данъчната система от следващата година.

- Смятате ли, че изпълнението на амбициозната програма на ЕС за намаляване на емисиите от ПГ в ЕС с 20% до 2020г. ще е отчасти за сметка на България?

- Дали смятам е друга тема, но през януари месец комисията ще излезне предложение разпределение на това намаление относно този проект. Може би знаете в рамките на Киото има страни със заложен положителни цели. Какво точно ще реши Комисията за България и останалите страни членки тепърва предстои да видим, но най-общият коментар е, че ние сме много далеч от средните нива на потребление за ЕС. И е много интересно как някои може да счита, че тези нива могат да бъдат постигнати с намаляване на емисиите.  При това забележете ние нямаме противоречия при изпълнението на задълженията си поети по Протокола от Киото.

- Бихте ли ни описали с прости думи какво представляват така наречените „Гъвкави механизми” от Протокола в Киото, и по какъв начин България реално може да вземе участие в тях?

- Това са три основни механизма – търговията с емисии, проекти за „съвместно изпълнение” – които се отнасят за намаление на емисиите в страни от Анекс 1 където се намираме и ние (Независимо че България има статут на развита пазарна икономика и е в списъка със страни от Анекс 1 към протокола от Киото съвсем не означава че сме в позицията на развита държава  На практика когато сравним българският БВП със средните нива в развитите страни виждаме друга картина). България вече е подала проекти за одобряване за близо 4 млн. тона СО2 по този механизъм. Тоест в един момент беше „шампионка” по такива проекти. Втората група са т.н проекти за „чисто развитие”,те стартират на територията на страни, които не са в Анекс 1 (Индия Китай Лат Америка, Африка и тн). Следват схемите за „зелени инвестиции”, при които ако някоя страна има голям излишък от квоти съобразно задълженията и по Кито, то тя на правителствено ниво може да ги продава на друга страна и респективно да инвестират в околната среда и екотехнологии. България  е направила проучвания в тази сфера, но в предвид на ситуацията най-вероятно няма да участва с проекти.

- Бихте ли ни казали няколко думи за търговията с емисии? Смятате ли, че българските предприятия имат конкурентно способност да вземат участие в тази търговията?

- Те са задължени да взимат участие съгласно директивата, независимо дали са конкурентно способни. Разпределят им се квоти, ако не им стигат купуват ако имат излишък продават. Дали могат да си позволят закупуването на квоти зависи от конкретни случай. Някои предприятия не биха могли да си го позволят защото това води до автоматично повишаване на цените, а международната конкуренция е голяма. Такъв пример са циментената промишленост и металургията, които са в неравностойно положение. Един  ТЕЦ от своя страна ще може да си позволи закупуването на емисионни квоти, като този разход ще се отрази на цената на тока, което ще повлияе на потребителите и производството. - Дори и с малък дял възобновяемите източници на енергия са приоритет в глобален мащаб. Какво прави България за привличането на инвестициите в тази сфера и какво още би трябвало да направи според вас?   - Страната ни е приела закони, интегрирала е елементи на стимулиране на това производство чрез специален данъчен режим и оперативна програма за конкурентно способност. Със сигурност може да бъде направено много повече и вероятно в бъдеще време ще има по-силно развитие на този сектор. Работи се много в тази посока, вижте например колко много инвестиции имаме в биогоривата, едновременното производство на биоетанол и био дизел, вижте колко много микро вецовете има вече. Разбира се, и тук има проблеми. Най-общата рамка е зададена, и нормативно правната и чисто инвестиционната. Но проблема е в общата политика на стимулиране. Това трябва да става по пазарен път, а не със субсидиране от страна на държавата, защото нашият бюджет трудно би си позволил инвестиции за тази насока. Друг е въпроса за цената на чистата електроенергия. Ако произвеждате на цена по-висока примерно от тази на АЕЦ, разбира се няма да бъде изгодно и няма да има инвестиции. Но пак ще подчертая, че ако вие затваряте два блока без никой компетентен орган да е доказал, че те не отговарят на изисквания за безопасна експлоатация, то по този начин вие насърчавате това производство да отиде в тецове. А когато се поставя въпроса -Защо малка България трябва да е 4-тата износителка на ток в Европа, не е ли по-добре да не произвежда толкова ток за да не замърсява. Отговорът е – а трябва ли половин Албания и половин Македония да стоят без ТОК? Йорго Пецас 
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Университет за непобедимост и летен дъжд в мрачна София 3| 4014 |09.11.2007 . Камара от проблеми в "Пирогов" установява доклад 1| 4737 |16.10.2007 . Доклад на НРС: Иракчани и афганистанци масово се преселват в България 3| 4930 |03.10.2007 . 10 арестувани за убийството на Анна Политковска, докладват на Путин 2| 4187 |27.08.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах