Петък, 21 Септември 2018, 11:32
Frognews
44| 5223 |31.01.2011

Президентът скочи срещу Закона за БАН

.
Георги Първанов
Ако проектозаконът за Българската академия на науката бъде приет в този или подобен вариант, със сигурност ще срещне отпора на президента Георги Първанов. Той публично обяви, че ще наложи вето, с аргумента, че този закон "практически ще доведе до разбиването на БАН".

Отказът на правителството да участват в Консултативен съвет за национална сигурност по развитието на науката и образованието стана повод държавният глава да излезе днес със статия за българската наука, в която аргументира необходимостта от писмено излагане на позицията си. 

Припомняме, че промените в Закона за БАН бяха посрещнати на нож от учените, които видяха в тях опит за разформироване на академията и отнемане на нейната автономия. Първоначалният вариант на промените предвиждаше институтите да се финансират директно от държавата, без да има централно управление. В началото на тази година обаче министърът на образованието Сергей Игнатов поднови диалога си с учените и беше създадена група с участието на академици, която да внесе корекции в законопроекта между първото и второто им четене в парламента.

Първанов припомня, че средствата в Националния фонд за научни изследвания /НФНИ/ са били съкратени на половина. За 2010 г. като цяло за наука бяха предвидени 0,3% от БВП. Намаляването на средствата за наука общо е около 30%. Бюджетът на БАН е орязан с близо 40%.

Според Първанов колебанията и грешките на академичното ръководство не са аргумент за политиката за ликвидация на БАН, която "явно или скрито провеждат някои държавни институции".

Според него на първо място трябва да бъдат изтеглени промените в Закона за БАН., защото текстовете са неприемливи като философия, като основа за реформата. Новото законодателство за науката и висшето образование пък трябва да се подготви на основата на солидна стратегия за развитието им, приета с максимално широко политическо и обществено съгласие.

Първанов посочва, че трябва да се намери ефективния модел на децентрализация на институтите в БАН, който да им позволи пълноценно да функционират. В същото време държавният глава гледа скептично на идеята за своеобразно Настоятелство, включващо представители на различни министерства, хора от бизнеса, от университетите, не само, защото "тази идея е израз на недоверие към управлението и административния капацитет на Академията, но и защото се опасявам, че един такъв Борд ще бъде неработещ".

Според него би могло да се създаде експертен и консултативен орган към кабинета - например, Национален съвет за наука и иновации, който да изпълнява функции като: обсъждане на целите, приоритетите, планирането, финансирането на инвестициите в научните области и т.н.

Според него трябва да е ясно, че институтите в БАН и развитието на фундаменталните научни изследвания не могат да бъдат оставени на пазарен принцип. Правителството, в диалог с БАН, би могло да приеме програма с конкретни мерки и срокове за решаване на проблемите на БАН - финансови, кадрови, материално-технически, посочва Първанов.

Освен това той е на мнение, че не трябва да има отстъпление от целите, които поставя стратегията "Европа 2020” пред държавите-членки за нарастване на дела за наука и изследвания до 3% от БВП.

Президентът предлога още да се обсъди идеята за освобождаване от данъци за определен гратисен период при стартирането на иновационен бизнес и фирми, както и за други мерки (данъчни отстъпки, данъчни облекчения за фирми инвестиращи в научни изследвания и пр.). Същевременно, за стартиращите и иновативни фирми е нужно подсигуряването на рисков капитал и данъчни облекчения или зони за високотехнологични дейност, освободени от данъци.

Възможни механизми за финансиране са капитализиране на този тип организации от Българската банка за развитие, Националния фонд научни изследвания и Иновационния фонд, и структурните фондове на ЕС, смята държавният глава. Това, според него, налага при следващото договаряне на темите през 2013 г., България задължително да заяви областта на науката и иновациите за приоритетна.

Той посочва още, че адекватен начин за подобряване на системата за възнаграждения в научните среди е обвързването й с вътрешна атестационна карта на учените и въвеждане на базово финансиране на позицията - подсигуряване на минимума за поддържане на дейността, а проектното финансиране да го надгражда и да е ориентирано към приоритетите в научно-технологичното развитие на страната.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Немска: Процесът срещу Мургина не е завършил 3| 4430 |30.01.2011 . Б. Борисов: Къде го има това, президентът всеки ден да критикува правителството? 77| 4580 |29.01.2011 . Б. Борисов: Първанов дирижира атаката срещу мен и ГЕРБ много коварно 107| 6895 |28.01.2011 . ЕК спира наказателната процедура срещу България 9| 4094 |27.01.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах