Приеха закона на Пеевски за офшорките

С 97 гласа "за" (4 от ГЕРБ, 65 от БСП, 25 от ДПС и 3 от "Атака"), един против и 15 въздържали се от ГЕРБ парламентът прие първата му законодателна инициатива - законопроект за офшорните зони. Законопроектът е с вносители Йордан Цонев и Делян Пеевски от ДПС.

Янаки Стоилов от БСП обяви вносителите на законопроекта - Пеевски и Йордан Цонев за "ранобудни в политиката", а от ГЕРБ критикуваха, че някои от предвидените забрани съществуват и сега, просто се извеждат в отделен закон, липсва координация с европейската практика и не е ясно как законът ще се отрази на съществуващото положение - дали няма да затрудни пазарната среда и търговския оборот, тъй като може да се стигне до разваляне на сделки и да се засегнат включително и дружества, които нямат нищо общо с отношенията между държавата и офшорните компании.

Йордан Цонев, който освен съавтор на законопроекта е и шеф на бюджетната комисия, обяви, че законът е навременен, макар и да не е изчерпателен, но е първа стъпка за регулиране на отношенията със стопанските субекти в тези зони. Посочи, че трябва да се изготви регистър на собственици на компании, регистрирани в офшорните зони и обеща да бъдат завишени санкциите за неспазване на забраните.

Бившият вицепремиер в кабинета "Виденов" и депутат от БСП Румен Гечев заяви, че чрез офшорните зони на практика българските активи на държавния сектор бяха приватизирани от неизвестни и до момента лица и фирми. Неплатените данъци с натрупване в офшорните зони са 32 трилиона долара по оценка на световни институции. Това е около 40% от БВП на планетата, отбеляза той.

По думите му изследвания показвали, че ЕС губи средства, изтичащи към офшорните зони, в размер на 2.5% от БВП на съюза всяка година. Германия губи 550 млрд. евро, Франция - 300 млрд. евро. Финансовите активи на три от юрисдикциите, които са в рамките на Великобритания, но са с особен статут, възлизат на 1 трилион щатски долара, каза Гечев.

Данаил Кирилов (ГЕРБ) посочи, че подкрепят всички мерки, които водят до изсветляване на икономическите отношения. Критикува обаче, че в този законопроект отсъства спецификата на търговско-правните отношения и не е ясно какво става със заварените случаи. Базирайки се на това, че е търговски адвокат от 15 години, предупреди, че на търговеца не му трябва да се регистрира в офшорни зони, а масово се използва доверително управление чрез пълномощно. По думите му офшорката е "някой възлага на някого някъде да управлява един инвестиционен ресурс".

Целите, които си поставя законопроектът, са в две направления. Първо, да се въведе забрана офшорки да осъществяват дейност в най-значимите сфери на икономиката и да се набележат мерки срещу отклоненията от данъчното облагане. В проекта има 20 точки, в които се забранява дейността на офшорни компании: участие в конкурси по ЗОП, приватизация, концесии, лицензи за всякакви кредитни институции, застрахователна дейност, мобилен оператор и други. Другото направление е дружества от офшорни зони да няма да участват в издаването на вестници, както и да притежават телевизии и радиа.