Сивият бизнес мори българския пазар

Обект на проверка са били 281 микро, малки, средни и големи български производствени предприятия. Одитът е осъществен по проект “Ограничаване и превенция на неформалната икономика” с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз и Република България.

Фирмите от сивата икономика поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции на коректните компании, създават недоверие на всички нива, включително сред бизнес и социалните партньори, създават условия за социална и правна несигурност на търговските дружества, нарушават правата на отделния индивид.

Това са част от основните начини, по които изрядните работодатели понасят вреди вследствие от сивата икономика. Нелоялната конкуренция вреди и по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата.

На ниво индивиди, оперирането в сенчестия сектор води до липса на здравно осигуряване, липса на пенсионно осигуряване и като следствие от това загуба на трудов стаж и ниски пенсии, ограничен достъп до кредитиране, ниска база за обезщетения.

Неформалната икономика е рестриктивен фактор за привличането на сериозни чужди инвеститори. Освен върху данъчните условия, чуждите инвеститори залагат на такива характеристики на средата като стабилност, прозрачност и предвидимост. Очевидно е, че те липсват при условията на съществуване на неформална икономика, което кара сериозните чужди инвеститори да се отдръпват.

За ограничаването и превенцията на сивата икономика дружествата препоръчват внимателно обмислени промени в законодателството и нормативните регулации, създаване на ефективни механизми за контрол върху прилагането на законодателството, оптимизиране дейността на държавните институции и администрацията на централно и местно ниво, опростяване на режимите и постепенно прехвърляне на отговорността за организацията и контрола върху тяхното изпълнение към работодателски, браншови и неправителствени организации, следвайки утвърдените европейски модели на самоконтрол.

Проверката е показала, че 56% от одитираните търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Средната стойност на съотношението на кредитите към пасивите на фирмата са малко над ¼ от тях. Работодателите оценяват кредитните си задължения и тяхното обслужване като сериозно финансово бреме и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването на кредитите, в замяна на сегашната политика на банките за ограничаване ползването на кредити.

Налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост. Търговските дружества дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към търговските дружества. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика.

През одитирания период в 66,9% от дружествата са извършени проверки от различни органи. В 36,4 % от дружествата са извършвани повече от една проверки. Данните говорят за сравнително по-висока активност от страна на Националната агенция за приходите (НАП) и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИА „ГИТ”).